С ДУМА НЕ СЕ ПРАВИ ЦЪРКВА

Декември е и за шестнадесети път недовършената църква „Рождество Христово“ в града ни ще чества своя храмов празник – по обичая на втория ден на Коледа. По този повод се срещнах с Атлаза Щерева – жената, която е приела  строителството на общия християнски дом като мисия на своя живот. Тя и днес продължава ревностно да попълва  две тетрадки – едната е летопис на всичко, свързано с градежа, а в другата записва даренията.  Радва се, че за пет-шест месеца са събрани 10 000 лева, които е внесла в сметката на църквата. Слава Богу, има много хора, съпричастни към това свято дело. Някои чак вкъщи я търсят и с пълно доверие и дават парите, които са заделили за храма. За по-големите суми, като тези по 200 лева, каквито са последните няколко дарения, предлага фактура, но хората не желаят, защото не стават дарители от показност, а само заради християнския си дълг. С удоволствие говори за местен състоятелен човек, който в началото на строителството е закупил първото необходимо количество вар, а сега отново иска да поеме част от разходите … Много хора със скромни доходи също заделят за храма. Всички те знаят, че с дума не се прави църква. Но, както се казва, свят голям, хора всякакви – има  богаташи, които не дават нищо.

А нуждите  са големи. Църквата не е покрита напълно, защото върху цимента трябва да се направи изолация и тогава да се наредят керемидите. Част от тях отдавна са обещани, другите трябва да се закупят. Притеснително е, че в дъждовно време течовете са големи. Колкото до куполите, те до половината са циментирани, кофражът е направен и предстои наливането. Това отдавна да е сторено, но майсторите са само трима и често се налага да работят на други обекти – в  Хаджидимовския манастир, в село Борово, на Митрополията, на Влашката черква. А защо майсторите са толкова малко? Защото направата на черква изисква специфични умения, каквито малцина притежават. Една основна причина за проточилото се дълги години строителство са именно прекъсванията  заради недостиг на работна ръка.

И все пак сега възрастната жена е по-спокойна, отколкото преди години. Тогава по цели нощи не е спяла от притеснение дали започнатото ще стане, защото началото му е поставено в  много бедно време. Брояла е дори стотинките от свещите. Сега,като гледа извисилия се внушителен корпус, вече е добила кураж. А и гордост изпитва – голяма е църквата, друга такава не е видяла нито у нас ,нито в Гърция. Даже и  „Свети Димитър“ в Солун  няма такива размери. „Нашата хем е широка, хем е дълбока, нали отдолу е криптата!“ – казва леля Атлаза и добавя,  че по телевизията е чула – и храмът „Александър Невски“ в София още се достроява. Всичко това и вдъхва увереност, че малко по малко нещата си идват на мястото. Владиката Серафим също е обещал подкрепа. Кметството  е помогнало преди време, вероятно пак ще помогне… И така, с общи усилия, храмът ще бъди завършен. Дано е жива, да дочака този момент!

Разказва вече възрастната, но  пъргава и паметлива жена, а очите и светят с красивия пламък на съзиданието…

 Юлия БАЙМАКОВА