Connect with us

Култура

Днес почитаме един от най-великите чудотворци

Published

on

Св. Спиридон, епископ Тримитунтски

Молитва

Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога. Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи, в труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички. Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, Страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти – сигурно, защото Бог е бил с тебе.

Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин!

Житие на свети Спиридон, епископ Тримитутски

Спиридон Тримифунтский, икона, icon, Spyridon of Trimythus, Saint Spiridon of Trimythus. Источник: spyridon-trimifuntsky.narod.ruСв. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници.

Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.

Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал – давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.

Във време на Спиридоновото светителство веднъж на острова настанала голяма суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил голям глад. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно плодородие и изобилие на всичко. Но след няколко години гладът пак довел до отчаяние бедните жители на острова. Някои от богатите пък се радвали, понеже по време на плодородието събрали грамадни запаси и сега могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил от друга страна голямо количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, за да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал големи печалби, но не искал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един бедняк дошъл при него и настойчиво молел за малко жито, за да не умре от глад със семейството си. Той му отказал немилостиво. Нещастният дошъл при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си сиромашия. “Не плачи – казал светителят, който имал пророчески дар, – защото тъй говори Дух Свети: утре твоята къща ще се напълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром”. В същата нощ буря с проливен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите огромни запаси. Търговецът в отчаяние молел жителите на града да му помогнат да спаси поне част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкова, колкото му е нужно. Той разбрал, че бедствието му е пратено от Господа като наказание за жестокосърдечието му.

Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.

Първи вселенски събор. Икона от 1770 г. от църквата Протата в КареяСв. Спиридон взел участие вПървия Вселенски събор (325 г.), свикан в Никея за осъждане лъжливото учение на АрийРечник. Някои епископи, знаейки, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с привържениците на Арий, понеже се бояли, че няма да съумее да защити и обясни истинското учение. Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: той имал твърда и жива вяра. В него действал Св. Дух, Който учи на всяка истина и затова неговите прости думи силно действали на Ариевите привърженици. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима сила, с която не могли да се борят.

Веднъж император Констанций, син на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и действително Господ изцерил царя чрез молитвите на светия епископ. Констанций поискал богато да го награди и му предлагал много пари, но светителят се отказал от даровете и казал на царя: „Което направих за тебе, направих го от любов; от любов към тебе преплувах морето и предприех труден и далечен път; а ти за моята любов искаш да ми заплатиш с пари, които са извор на всякакво зло и вражда”. Но царят настоявал и тогава Спиридон, като взел от него парите, веднага ги раздал на бедните. Той много говорил на царя за неговите задължения, убеждавал го да помни благостта и милостта Божия, да бъде добър и милосърден към поданиците си, да вниква в техните нужди и да изпълнява справедливите им просби.

Спиридон забелязал веднъж в ученика си желание за земно богатство и му казал: „Какво ти все за суетно мислиш като желаеш земно богатство, ниви и лозя? Всичко това няма истинска цена и измамва човека, като привлича неговите мисли и желания. Можем ли ние да мислим за това, когато знаем, че на небесата имаме нетленно богатство, дом неръкотворен? Търси онова богатство, което никой няма да ти отнеме, което няма да мине от тебе у друг, но вечно ще принадлежи на тебе, щом веднъж го придобиеш!”

Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

На Св.Спиридон, лечителят на всички рани, слънцето трябва да спре и зимата да се обърне към лятото

На този ден православната църква почита паметта на Свети Спиридон – един от великите чудотворци на IV век. На този ден всички, които носят името Спиридон, Спиро, Спиридонка,Спирдон, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко, Дари.

По 12-те дни след свети Спиридон народът гадае какво ще времето през следващите 12 месеца. (На първия ден съответства януари, на втория февруари…)

В България празникът се отбелязва предимно в родопската област. Българите по този край вярват, че светецът предпазва от кожни заболявания. Затова изпълняват обичай, при който жените приготвят специални обредни хлябове и ги раздават на бедните хора, които минават покрай дома им.

В Благоевградско почитат Свети Спиридон като закрилник на козарите. Хората от този край празнуват на утрешния ден, за да предпазят добитъка си, особено конете. Традиция на този ден е жените да месят пити и да ги раздават тичайки. Вярва се, че на този ден слънцето спира пътя си към зимата и се “зъвърта” към лятото.

Денят се празнува срещу рани, порязване, обриви и пъпки(струпки), екземи.

Народът вярва, че св.Спиридон е лечителят на тези болести и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати.

Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните. Забрани Не се върши женска работа. Не се шие. Ако се убоде жената на този ден, раната няма да зарасне лесно. Не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща, боб, грах и др.) да не излизат пъпки по тялото.

Метеорологични прогнози

Каквото е времето през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на пъврия ден съответства януари, на втория – февруари и т.н. Това е част от двата цикъла 12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24 декември.

Народът особено внимателно е следил времето преди преминаването от един на друг годишен цикъл, от едно състояние на света в друго, когато все още времето е междинни, пределно и гранично. Не само дните, но и 12 следващи нощи показват какво ще бъдат месеците, които идват.

С празника на св. Спиридон (12 Декември) са свързани зимния празник на св. Анна (9 декември) и на прор. Даниил (17 Декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново. Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците, на врачките, вещиците, омайниците. Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. На 17 Декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.

Източник: За жената

Култура

Делчево – „Сякаш път нагоре към върха поело“

Published

on

Лудогорец оле, Цървена звезда на колене. Отново сме в групите на Шампионската лига. Делчево ни донесе късмет. Добре, че беше един запалянко на Левски иначе щяхме да гледаме мача, ама друг път. Тук да откриеш телевизор е трудно, а ние сме тръгнали да търсим Шампионска лига. „Ами да бяхте си останали у ГрадО“, ми рече един дядо. И е прав човека.  Хората тук си живеят спокойно и не се интересуват от такива неща. Вълнуват ги козичките, магаренцето, ракийката и все такива простички работи.

IMG_1137 IMG_1136 IMG_0977

Станахме рано и веднага поехме нагоре, по кълдъръмените улички, в посока върховете. Бяхме чели, че някъде там, зад последните къщи започва козя пътечка, която се катери нагоре, нагоре и стига чак до билото, а по него лесно щяхме да стигнем до Попови ливади (Папаз чаир) – целта ни днес. Не знаехме какво да очакваме там – знаехме само, че там има голям паметник на Гоце Делчев, че всяка година в местността се провежда събор в чест на Илинденско-Преобръженското въстание, че от там тръгват няколко пътеки към близките върхове и хижи и че има къде да се хапне. Беше рано сутрин, слънце ни се усмихваше и огряваше старите къщички високо в покрайнините на селото. Странно село – има си история, има си чар, но пък някак си къщите бяха наблъскани, нямаше въздух, уж бяха стари, а пък си имаше и доста нови. Не бях особено впечатлен. Тук след построяването на асфалтовият път, май нещата са се променили.

IMG_0966а IMG_0986 IMG_0967

Лека, полека стигнахме и до последната къща, където се заговорихме с група работници, които имаха за задача на малка площ да построят голяма къща и за целта трябваше да дълбаят в скалата. IMG_0985IMG_1123Част от хълма, който е бил опора на къщата стотици години вече липсваше – трябваше им място. Не ги виня, някой е дал разрешение, някой си е платил. Момчетата бяха така добри да ни пуснат в старата къща, да разгледаме и да направим няколко снимки, а гледката от чардака си заслужаваше. Влезнахме и в двете стари изби под земята, едната за зеленчуците и месото, а другата за ракията и винцето. И двете издълбани директно в камъка. На вън сигурно вече бе станало 25-30 градуса, но тук долу определено си беше хладничко. От другата им страна беше оборът, който едно време умишлено се е правел на бечово ниво, за да задържа топлината и да затопля спалните помещения. Готини пичове. Пожелахме им късмет и продължихме напред

IMG_1986 IMG_0991

Скоро срещнахме и Калеко, който си имаше лош пазач или по-скоро лош за непознатите. Кучето си вършеше прекрасно работата, пазеше стадото. И то хляба си изкарва и то мръвка ще иска на вечеря. Калеко беше седнал под сянката на една слива, помощникът му бдеше, а кравичките си пасяха кротко наблизо. Дадени наставления човека, от къде да минем за да не се загубим и се сбогувахме.

IMG_1020 IMG_1024 IMG_1030

Не след дълго пред нас се озова и стадо кози. Възрастните си пасяха, а младите си играеха – лудуваха и подскачаха, като малки безгрижни дечица. Спомних си за моето детство – боси на село, по поляните, в търсене на плодове, гонейки птиците, играейки си на какви ли не игри. Спомних си и гьолът, където ходехме да ловим риба. Сега като се замисля, на дали е имало и попови лъжички в него, но тогава вярвахме, че ще хванем рибка, ще си напалим огън и ще си хампнем сладко, сладко. Детска му работа – наивна и безгрижна, весела и щастлива.

IMG_1005 IMG_1013 IMG_1017

Козите ни отведоха при баба Пенка, която беше кръстила повечето от тях с едно и също име – Лили или нещо такова, за да не ги бърка, но имаше и такива, които си имаха различни имена – първите 5-6. Сега стадото вече наброяваше двайсетина. Никой не иска да ги купи и за това си ги гледа, прави си сиренце и си вари млекце – здравословен живот живеят хората на село, няма спор. В градинката доматки, чушчици, краставички и много други вкусотии. Баба Пенка ни разказа за своите деца и внуци. Вика „Аз съм най-щастлият човек на света“. Питаме я „Кое те кара да се чувстваш така?“, а тя “Е как, кое, имам си 8 внучета – за тях живея“ и подскача напред, като 20 годишна мома, да ни покаже преките пътеки и как да стигнем до параклиса и кръста – не планирани отбивки, но пък нейната настоятелност и увероност, че от там се откриват най-красивите гледки към Гоце Делчев и Родопите ни накараха да не се колебаем и да кривнем в страни за час. Притичкваше на горе по стръмният баир, а ние изплезили език, едва смогвахме след нея. И изведнъж спря и запя – народна песен за Делчово, за нейният край, за нейното село. Песента идваше от сърцето. Обожавам такива хора, истински, непринудени. Рядко се срещат, за това ги запечатвам в съзнанието си завинаги. Помня ги и когато ми е тъжно ги извиквам, а те ме карат да се усмихна и ми става някак по-весело. Не искаше да се разделя с нас, а и ние с нея. Постояхме още малко, побъбрихме си за деца и внуци и потеглихме по указаните от нея пътеки. Първо посетихме кръста, а после и параклисът. Намират се на върховете на два съседни един на друг хълма. Параклиса, както разбрахме от нашият местен гид (баба Пенка) са си построили сами, хора от селото. С мулета са закарали материалите до върха и собственоръчно са изградили навеса, параклиса и пейките около тях. Горе освен гледките ни направи впечатление и гордо веещото се българско знаме. Евала на тия хора.

 

 

IMG_1061   IMG_1115 IMG_1041 IMG_1046 IMG_1071 IMG_1062

Починахме си, поразхладихме се и се спуснахме в търсене на билото и пътеките към Папаз чаир. Както почти всеки път по време на нашите преходи други туристи не срещнахме, но пък срещите ни с местните не спираха. Изведнъж от нищото пред нас изскочи стар джип. Метнахме на човека да спре за да го попитаме дали сме на прав път и след няма и две минути вече бяхме при него в джипа и търсехме червена крава подгонена от младо биче – това бе тръгнал да дири мъжът зад волана. Не беше от региона, но пък беше довел със своя син над 30 глави добитък на паша по този край. Защо кравата и бика бяха избягали. Ами, много просото – кравата се разгонила, а бичето това и чакало, но било младо и не знаело то още как се ухажва възрастна дама, за това се наложило, да я вържат милата. Да ама бичето тъкмо се качило и кравата полудяла, искала тя любовна игра, а не директно в леглото и се разбунтувала, скъсала синджира и беж да я няма, а младият ухажор толкова я желаел, че хукнал подире и. Как да намерим побесняла крава, гонена от младо биче в тази огромна територия – гори, поля, трънаци, дървета, рекички, ливади и т.н. Трудна работа – жив късмет ще е, ако ги открием, камо ли да ги хванем. Клатушкахме се в джипа, кьорихме се през мръсните прозорци с надежда да зърнем двете животни, но напразно.

IMG_1085

Не след дълго джипа спря, човека каза, че няма смисъл и по добре да се върне при стадото си от колкото да гони дивото. Тук пътищата ни се разделяха – той на ляво, а ние на дясно. Пожелахме му късмет и продължихме към Попови ливади по оказаният от него маршрут.

Пътят с всеки метър се разширяваше, появи се рекичка, а не след дълго и къщички.

IMG_1110

Оказа се че местността Попови ливади е много голяма и е нещо, като вилна зона на хора от Делчово и Гоце Делчев. Бяхме изненадани – явно през лятото цели семейства се преместеха тук. Дечица, дошли на гости на баба и дядо си играеха на малката рекичка, домашните любимци бягаха на воля, а възрастните режеха салатите и печеха мезетата. Вече бяхме гладни.

IMG_1088 IMG_1091 IMG_1089

И тогава, пред нас, на пътеката, видяхме двете влюбени гълъбчета  – червената крава и младото биче. Не можех да повярвам на очите си. Веднага хукнах в обратна посока да диря техният стопанин, а моите приятели останаха да ги пазят. Как ли да го открия. Стигнах до мястото, където ни остави и започнах да викам: „Кравата и бикът, открихме ги“ „Ехооооооооо“ и разни такива. Джипа го нямаше, но пък след минута–две го видях  да тичаше през глава надолу между дърветата. „Къде са? Къде ги вядя?“ ме попита задъхан. „Хайде води ме“. Все едно не беше бягал, ускори крачка, едвам смогвах да го следвам, налагаше ми се да подтичквам след него. Пристигнахме на мястото, където видях двете животинчета, а тях ги нямаше. Бикът се бил развихрил отново, кравата подвила опашка и задрапала по насипа, нагоре в гората. Това не разочарова техният стопанин, напротив беше усмихнат. „Вече знам, къде са, няма къде да избягат. Ей сега ще ги завардим“. Сбогува се с нас и тръгна по следите на двете животни, а ние продължихме в търсене на заведение, където можем да хапнем. Доста вървяхме, минахме покрай изоставен детски лагер, като след него пътят стана асфалтов, появиха се няколко сгради в строеж, минахме по край няколко хотела, които не работеха или поне не предлагаха храна, една огромна чешма, появиха се хора и най-накрая я надушихме – миризмата на кебапчета и кюфтета се носеше във въздуха. Бяхме се и обезкуражли, така че точно на време.

IMG_1093

Имахме планове да се разходим наоколо, но след като хапнахме обилно (а то и порциите не бяха никак малки) и пийнахме по една-две бирички, вече нямахме желание за разходка. Излегнахме се на припек и са заслушахме във вятъра. На тръгване хапнахме и по едно сладоледче, ей така за капак и потеглихме по-вече познатият ни път. Не че не се озъртахме за преки пътечки, за да скъсим поне малко прехода, но такива не срещнахме чак до мястото където джипът ни беше оставил по рано през деня. Този път поехме на дясно, нагоре по билото. Отново срещнахме стадото кози да се излежава под една сянка, но този път без баба Пенка.

IMG_1107 IMG_1113 IMG_1081

Бяхме уморени, бързо стигнахме до селото, а там все едно нас чакаха  – бабите от село Делчово.

IMG_0964 IMG_1129 IMG_1969

IMG_1139 IMG_0995

Нощувахме в една къща без стопани. Обадихме се на човека, който ни каза, къде е ключът и къде да оставим парите на тръгване и повече не го чухме. Излъгах, чухме го, но само да ни каже, че на долният етаж има механа, която е на наше разположение, че има кафе машина, а някъде из шкафовете ще намерим и кафе, ако ни се пие. Къщата беше на наше разположение. За сетен път се убедих, че тук хората са различни и все още вярват в честната дума.

IMG_1146

Както преди няколко дни ни каза една баба „Тук лоши хора няма да видиш“.

entusiasti.net

Continue Reading

Култура

През пандемията в скалното светилище на Асклепий край Рупите

Published

on

Едно място край река Струма почитано както от Асклепий-богът-лечител, син на Аполон, така и от приемникът му Св. Панталеймон-закрилник на лекарите и акушерките.

Скалната църква срещу м. Рупите е наречена на Свети Панталеймон, а през древността тук имало светилище на Асклепий, посещава се през цялата година от търсещите изцеление и закрила, особено в това време на пандемия, причинена от един хем познат, хем не вирус, поставила на колене целия свят.

Църквата е построена преди 5 години на една площадка под скална козирка под възвишението Пчелина, над река Струма, северозападно от Генерал Тодоров. На отсрещния бряг на реката се намират лечебните извори в м. Рупите и храм „Св. Петка“ на леля Ванга.

Тук през древността е имало светилище, посветено на Асклепий, а по-късно то е наречено на отказалия да служи на езическите богове мъченик Свети Панталеймон.

„Според това, което сме слушали от дедите си, скалната църква е началото на пътя на Свети Иван Рилски към Рилския манастир, оставалите скални ниши свидетелстват как Свети Панталеймон като дете е минавал река Струма и помагал на земеделците и животновъдите от този край, след което пак се качвал да служи на това свято място“, разказва кметът Добри Мавриков.

Той добавя, че за облагородяването на района на светилището помогнала софийската фондация „Св. Панталеймон“, появила се тук през 2012 г.

Тя отпуснала средства за път, по който по-късно се доставяли материалите за строежа на черквата, както и за поставянето на кръст в м. „Пчелина“.

„Двете села-нашето Генерал Тодоров и съседното-Левуново заедно съхраняваме това свято място, кой когато и с каквото може помага и облагородява мястото“, продължи кметът на Генерал Тодоров, чието старо име е Припечене. Той обяснява, че най-голям принос за построяването на храма има Румен Пачов от Левуново.

„Гледката горе от кръста към двете общини Петрич и Сандански е невероятна, виждат се Пирин, Мелник, Рупите и Подгорието“, обяснява кметът Мавриков, който с бригада поправяше покрива на храма „Св. Атанасий“, намиращ се до гробищния парк в Генерал Тодоров.

Земите, които обхваща землището на днешното село Генерал Тодоров, са наситени с богата и многовековна история, а според легендата на мястото на днешната скална църква “Свети Пантелеймон”, през трако-римския период е имало светилище на Асклепий.

Няколко оцелели скални килии свидетелстват, че през средновековието на това място е съществувало значително монашеско братство.

Една от тях е с два отвора, наподобяващи човешки очи, и е достъпна само със стълба, за сигурността на влизащите в нея са опънати въжени парапети.

Според легендите най-ранният период от отшелничеството на Свети Иван Рилски е свързан именно с тази скална обител.

Храмът е изграден на мястото на античното светилище, посветено на бога лечител Асклепий. Църквата на която едната част е под скална козирка, е с почти квадратни размери. В централната апсида е имало мраморна плоча с изображение на Асклепий, все още съществува каменната олтарна маса с височина 0,7 метра.

С победата на християнството светилището изгубва предишното си значение, но не е забравено от местните хора. По-късно, вероятно през втората половина на IX в. е преустроено е в църковен храм, а функциите на Асклепий са унаследени от великомъченика Пантелеймон, лекар от античността, канонизиран за светец.

Мраморното изображение на Асклепий се свързва от местните със Свети Пантелеймон. Легендите твърдят, че изображението се е появило само, и че Пантелеймон е живял и лекувал в района.

До скалния параклис се стига само по пътека, при

това от север и от юг. Южната тръгва от старата жп-гара преди тунела а до втората се достига през лозята откъм Левуново. На края на черния път след лозята има малко обръщало за автомобили. Той продължава с пътека от която се разкрива невероятна гледка към река Струма и жп-линията покрай нея.

Скалната църква е възстановена през 2015 г., тук на 27 юли вярващи християни от цяла Югозападна България се събират за празника на Св. Панталеймон.

На хълма Пчелина е поставен голям кръст, по пътя към него, и над скалния откос с древния храм, се откроява живописна гледка към храма на Ванга, изгасналият вулкан Кожух, към планините Пирин, Огражден и Беласица, както и към Рупелското дефиле в Гърция. /БГНЕС

срещу м. Рупите е наречена на Свети Панталеймон, а през древността тук имало светилище на Асклепий, посещава се през цялата година от търсещите изцеление и закрила, особено в това време на пандемия, причинена от един хем познат, хем не вирус, поставила на колене целия свят.

Църквата е построена преди 5 години на една площадка под скална козирка под възвишението Пчелина, над река Струма, северозападно от Генерал Тодоров. На отсрещния бряг на реката се намират лечебните извори в м. Рупите и храм „Св. Петка“ на леля Ванга.

Тук през древността е имало светилище, посметено на Асклепий, а по-късно то е наречено на отказалия да служи на езическите богове мъченик Свети Панталеймон.

„Според това, което сме слушали от дедите си, скалната църква е началото на пътя на Свети Иван Рилски към Рилския манастир, оставалите скални ниши свидетелстват как Свети Панталеймон като дете е минавал река Струма и помагал на земеделците и животновъдите от този край, след което пак се качвал да служи на това свято място“, разказва кметът Добри Мавриков.

Той добавя, че за облагородяването на района на светилището помогнала софийската фондация „Св. Панталеймон“, появила се тук през 2012 г.

Тя отпуснала средства за път, по който по-късно се доставяли материалите за строежа на черквата, както и за поставянето на кръст в м. „Пчелина“.

„Двете села-нашето Генерал Тодоров и съседното-Левуново заедно съхраняваме това свято място, кой когато и с каквото може помага и облагородява мястото“, продължи кметът на Генерал Тодоров, чието старо име е Припечене. Той обяснява, че най-голям принос за построяването на храма има Румен Пачов от Левуново.

„Гледката горе от кръста към двете общини Петрич и Сандански е невероятна, виждат се Пирин, Мелник, Рупите и Подгорието“, обяснява кметът Мавриков, който с бригада поправяше покрива на храма „Св. Атанасий“, намиращ се до гробищния парк в Генерал Тодоров.

Земите, които обхваща землището на днешното село Генерал Тодоров, са наситени с богата и многовековна история, а според легендата на мястото на днешната скална църква “Свети Пантелеймон”, през трако-римския период е имало светилище на Асклепий.

Няколко оцелели скални килии свидетелстват, че през средновековието на това място е съществувало значително монашеско братство.

Една от тях е с два отвора, наподобяващи човешки очи, и е достъпна само със стълба, за сигурността на влизащите в нея са опънати въжени парапети.

Според легендите най-ранният период от отшелничеството на Свети Иван Рилски е свързан именно с тази скална обител.

Храмът е изграден на мястото на античното светилище, посветено на бога лечител Асклепий. Църквата на която едната част е под скална козирка, е с почти квадратни размери. В централната апсида е имало мраморна плоча с изображение на Асклепий, все още съществува каменната олтарна маса с височина 0,7 метра.

С победата на християнството светилището изгубва предишното си значение, но не е забравено от местните хора. По-късно, вероятно през втората половина на IX в. е преустроено е в църковен храм, а функциите на Асклепий са унаследени от великомъченика Пантелеймон, лекар от античността, канонизиран за светец.

Мраморното изображение на Асклепий се свързва от местните със Свети Пантелеймон. Легендите твърдят, че изображението се е появило само, и че Пантелеймон е живял и лекувал в района.

До скалния параклис се стига само по пътека, при това от север и от юг. Южната тръгва от старата жп-гара преди тунела а до втората се достига през лозята откъм Левуново. На края на черния път след лозята има малко обръщало за автомобили. Той продължава с пътека от която се разкрива невероятна гледка към река Струма и жп-линията покрай нея.

Скалната църква е възстановена през 2015 г., тук на 27 юли вярващи християни от цяла Югозападна България се събират за празника на Св. Панталеймон.

На хълма Пчелина е поставен голям кръст, по пътя към него, и над скалния откос с древния храм, се откроява живописна гледка към храма на Ванга, изгасналият вулкан Кожух, към планините Пирин, Огражден и Беласица, както и към Рупелското дефиле в Гърция. /БГНЕС

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

декември 2020
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 

ПОПУЛЯРНИ


Office Lizenz Kaufen Windows 10 pro lizenz kaufen Office 2019 Lizenz Office 365 lizenz kaufen Windows 10 Home lizenz kaufen Office 2016 lizenz kaufen office lisans satın al office 2019 satın al