Ексклузивно! Само в Топ Преса! Най-младият политик в югозападна България, Георги Андонов от ПП ГЕРБ

Георги Андонов от ПП ГЕРБ, в ексклузивно интервю за югозападния таблоид: Диалогът ми с хората удари на камък, защото окрупних проблемите на община Гоце Делчев

Другата ми „грешка” е, че не приех да водя междуличностна война. А срещу мен се водеше такава. Безпощадна, силна и на живот и смърт

Той е най-младият политик в югозападна България. Известен е с острия си език, липса на каквито и да е задръжки и етикеция в политиката, щом стане въпрос за несправедливост и политическо нехайство. Неведнъж си е патил заради бързия си остър език, ставайки медиен герой с някой лапсус, но определено за всички негови поддръжници и симпатизанти това гради личния му стил. С впечатляваща индивидуалност, ново модерно мислене той е един от малкото политици, които разбиват статуквото на пасивността и празнословието в българския парламент.

Това е  Георги Андонов. Роден на 03.04.1984 г. в Гоце Делчев. Един от най-надеждните народни представители – член на 41, 42 и 43 Народно събрание от групата на ПП ГЕРБ. Член е на Комисията по земеделието и храните в Парламента, както и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Два пъти той поиска доверието на своите съграждани да бъде кмет на родния си Гоце Делчев, но не го получи. Първия път беше на крачка от победата, губейки за малко на втори тур от своят опонент Владимир Москов, а втория път, през месец октомври тази година, Андонов не успя, губейки със значителна разлика от опонента си още на първи тур. Какъв е анализът от тази загуба, какво следва от тук нататък и най-важното – каква ще бъде личната и партийна отговорност за тази загуба, разкрива днес лично господин Андонов. Той избра Топ Преса за този негов личен отчет, за което ние от югозападния таблоид сме му признателни.

– Господин Андонов, месец и половина след загубата на местните избори… Намерихте ли лично за себе си ясен отговор на въпроса защо се получи така и защо се стигна до такава болезнена загуба още на първи тур в надпреварата за кмет на Гоце Делчев?

– Загубата в една надпревара, такава като местните избори тази година, винаги е болезнена, без значение от това с каква преднина опонентът ти е спечелил. Можете да бъдете сигурни, че и с предишната загуба с малко и със сегашната с доста сериозна преднина за господин Москов, болката е с един и същ обем. Първият път, защото не ти е достигнало малко, а вторият път… защото времето не ти е стигнало да убедиш хората в своите идеи и намерения за управление.

– Във времето ли виждате единствено препъни камъкът за резултатите от местните избори?

– Това е ваша констатация. Разбира се, че не. То е един от значителните детайли. Както обещахме на нашите избиратели и последователи, на нашите приятели и симпатизанти, аз лично и моят екип направихме един стойностен анализ за това какво се случи на изборите на 25 октомври и във времето на предизборната кампания. Използвам случая и това интервю да представя резултатите от него. А те смело мога да заявя също са болезнени и водят според нас до сериозни и драстични действия предимно в управлението на партията в град Гоце Делчев. Не малък процент от направеният анализ аз лично отделих за моите лични грешки. Предоверяването е в основата на тези грешки но и не малка част има и това че приех предизборната кампания като предизборна  надпревара за парламентарни избори. Не се притеснявам да го призная. Концепцията ми за диалог с хората удари на камък, защото окрупних проблемите и разговорите с хората на община Гоце Делчев в предизборната си платформа,  а сега известно време след изборите разбрах, че трябваше да се работи индивидуално, проблем по проблем, от човек на човек…

– Да разбираме ли, че поемате цялата отговорност за загубата? Лично?

– Ще започна отзад напред. С думата, която употребихте – „лично“. Част от анализа ни показва, че друга основна „грешка” е това, че аз като кандидат-кмет не приех да водя междуличностна война. А срещу мен се водеше такава. Безпощадна, силна и на живот и смърт… Защо? За годините, в които съм в голямата политика, в столицата, разбрах, че личните отношения и конфликти пречат на работата, спъват идеите, концепциите, убиват професионализма… Но явно на местно ниво нещата се приемат лично. А аз не умея да работя така. И не искам да работя така. Като опонент аз бях мразен, оплюван, отричан, при това само защото съществувам и имам различно виждане за управлението на моята община… заслуга, за което имате и вие, медиите, без да се обиждате, но обективността от време на време куца в местните представители на така нареченото „свободно слово“. В личните атаки срещу мен в рамките на кампанията не бях пожелан, нито аз, нито хората от моя екип… Достойни и почтени хора, хора с добри професии бяха омерзявани по най-недостоен начин, дори семейството ми не беше пожалено. И всичко това, защото вярвах и работех за така нужната промяна в град Гоце Делчев. Този политическа инквизиция от страна на моите опоненти няма как да не повлияе зле на резултатите ми като кандидат-кмет. От тези мои думи някой може да заподозре намерението ми да се правя на жертва. Не. Приел съм да нося кръста на оплювания, който мисли свободно и различно. Споделям всичко това с надеждата хората на града ми, на областта, тези, които мислят свободно да се поставят на мое място. Биха ли работили нормално, ако всеки ден те и семействата им, близките им, приятелите… става жертва на интриги, обиди и сплетни… на нечовешки лични атаки? Повярвайте ми, и най-здравата психика би се разклатила и не би работила нормално. Истинска политика ще има тогава, когато не се работи за личен интерес, за лична облага, а за обществото.

– …а отговорността?

– /Усмихва се/. Това може би е най-чаканият отговор, особено след като го представихте така „бляскаво“. За времето от 25 октомври до деня на това интервю чух за себе си и за хората от моя екип доста неща. Доста очаквания в крайно позитивен до крайно негативен план. Това ме накара да се замисля за един проблем, който също беше подценен от мен и екипът ми, а анализът ни след изборите ни показа, че съществен. Говоря за това, че в ПП ГЕРБ – Гоце Делчев има хора, които явно не са в партията, споделяйки нейната политика, каузи, цели, идеали и управление… а просто са дошли при нас, в нашата структура, водени от личния и користен интерес. Да, признавам го, че е така и го казвам с голямо разочарование. Разочарование, защото вярвах, че всеки един, който е дошъл при нас в ГЕРБ –  Гоце Делчев, е дошъл да дава, а не да взема. Уви. Съдех за другите по себе си и загубих. Това ще ми е основната обеца на ухото занапред. В тази си преценка и както споменах по-горе прекалена доверчивост аз като председател понесох своите последствия на гърба си и за това взех своето решение да подам оставка. Подавам оставка като партиен ръководител на ПП ГЕРБ – Гоце Делчев, заедно с мен оставката си ще декларират и всички от ръководството. Правя го, защото смятам, че това е правилно, че като лидер е редно да понеса цялата отговорност и за да покажа, че партийното управление никога не е било самоцел за мен, а напротив, то винаги е било допълнителна, тежка и сериозна отговорност в политическата ми работа.

– Това Ваше решение какво означава, господин Андонов? Какво е бъдещето за партията в Гоце Делчев от тук нататък и тази оставка как ще се отрази на бъдещето ви в политиката? Моля ви, коментирайте, какви са очакванията и бъдещите ви намерения!?

– Нека да се върнем на резултатите от изборите. Не се притеснявам да говоря в цифри, въпреки че вие деликатно ги подминахте. На изборите моят опонент Владимир Москов получи подкрепата на 11 647 свои съграждани, за мен – Георги Андонов са гласуваха 3 922 души. Анализирайки тези цифри те говорят и показват едно – избирателите в град Гоце Делчев заявиха едно – припознават Владимир Москов за своят кмет по една или друга причина и припознават Георги Андонов като своя депутат. Партия ГЕРБ и аз като неин кандидат-кмет получихме гласове, равняващи се на депутатски мандат и половина при едни хипотетични парламентарни избори. Дори и опонентите ми признаха, че в град Гоце Делчев битката беше охарактеризирана като „кмета“ срещу „депутата“. Осъзнах, че хората в община Гоце Делчев ме припознават като техния народен представител, но не и като техен кмет. Това е другата страна на медала и  не само, че ме мотивира, но и ме задължава да продължа да работя като техен народен представител и дори да се концентрирам в работата си като такъв. Нещо повече – в така споменатия от мен резултат, аз виждам нова уникална възможност да се работи още по-сериозно и активно, градивно за доверието на хората в град Гоце Делчев, общината и региона, защото, ако засилим доверието към ПП ГЕРБ, нищо чудно на следващите парламентарни избори районът да излъчи, защо не, 2 или 3 местни свои народни представители. Като политик и човек, отдаден на каузата ГЕРБ, от сърце си го пожелавам!

– А какво да очакваме от работата ви като народен представител в партиен план? Каква е процедурата след Вашата оставка? Какво предстои?

– Решението си да подам оставка е декларирано от националното ръководство на ПП ГЕРБ, за което получих признание и поздравление за проявената доблест. Имайте предвид, че, когато представих анализа ни за загубата на изборите, резултатите от него се припокриваха с тези на националния съвет на ПП ГЕРБ почти едно към едно. Това ми дава допълнителна увереност. Ето защо ще се доверя напълно на националното партийно решение за назначаване на временно ръководство на ПП ГЕРБ – Гоце Делчев, каквото и да е то. Мисля, че няма две мнения по въпроса, че ще работя за изграждането на една здрава структура на ПП ГЕРБ в град Гоце Делчев, ще бъда сигурна упора на новото ръководство, ще помагам и ще работя за каузите на ГЕРБ, така както винаги съм работил, защото постовете са временни, а идеята е вечна. Ще превърна в моя индивидуална кауза борбата си с прочистването на ПП ГЕРБ от хора, членуващи в нея, само заради своя користен интерес. Ще го направя като поука от загубата си на местните избори и в името на хилядите наши членове и симпатизанти, които устояват принципите и идеите на ПП ГЕРБ. Тук е мястото да поискам отговорност от тези хора като председател на ПП ГЕЛБ в оставка. Нека всеки направи своя личен анализ от местните избори, на персоналните си резултати, ако е участвал в листата или на резултатите си като деен член на ПП ГЕРБ. Ако те не са отговорили на неговите очаквания, нека последва моя пример и примера на ръководството и да поеме своята отговорност. По съвест. По лична преценка.

– Как да разбираме този ваш апел?

– Много хора, дори и Вие като медия, нееднократно сте сигнализирали мен и ръководството на ПП ГЕРБ по време на изборите, че има хора от нашата листа, които не провеждат правилно кампанията си като  кандидат-общински съветници. Направихме проверка по тези сигнали и с болка ще призная, че има голяма доза истина. Има наши кандидати, които дори са агитирали само за себе си като кандидати за място в общинския съвет, заявявайки на хората, че за тях не е важно кой ще е кметът. Важното е те да са в съвета. Това на какво ви прилича? На лична изгода или на партийна работа? Такива хора нямат място не само в ГЕРБ, но в нито една друга партия. Това поведение не е градивно. Напротив. То не води до нищо добро и в личен, и в обществен план.

– Въпреки че бягахте от личното, накрая ще ви задам един личен въпрос? Имаше ли моменти, в които се почувствахте сам на тези избори?

– Нито му е времето, нито му е мястото да споделям личните си чувства. Поех отговорността и риска да бъда кандидат-кмет, защото приемам подобни решения за свой дълг. Личен дълг и  отговорност, щом искате да се говори в личен план. Един път загубил срещу господин Москов, можех като лидер да предложа своя кандидатура, но не го направих, защото само при мисълта да се жертва някой, винаги бих избрал да жертвам себе си. Знаете ли, аз знаех какво ми предстои. Да се бориш с едно затлачено и обвързано по детайл управление вече 20 години не е никак лесна работа и то трудно се преборва. То умее да владее страха на хората, а този страх е заразен и зарази доста хора и от моята партия. Разбирам ги. В този смисъл може би се почувствах доста сам, защото доказах, че съм политик, че съм човек, който не се страхува и се изправя с лице към проблемите и политическите битки. Както видяхте, не се страхувах от дебат, от това да застана лице в лице с хората от Гоце Делчев, да ми кажат и добро и зло в очите. Защо моят опонент господин Москов не го направи? Истината се крие в така споменатия от мене страх. Страх от срещата очи в очи с хората, страх от това, че знаеш истината. А истината е, че не управляваш общината сам, а я управляваш под диктовката на задкулисието. Това задкулисние не може да се победи с лека ръка и с градивна кампания. Анализът ми показва, че това е абсурд. Въпреки това обаче, аз ще продължа да се боря и ще докажа, че за партия ГЕРБ и за мен чистата политика не е утопия.