Майстор Боян навърши 80 години

Топ Преса гостува в дома му

Роден в село Бистрица, махала „Милово“. В момента Боян Бачев живее в с. Логодаж в малката си уютна вила. Професионалната си кариера започва от ранна възраст като секач. Работи в Горското стопанство- Благоевград до пенсионирането си. Учи се като секач на руската резачка „Дружба“ и се усъвършенства като майстор на шведската резачка “Хустварна“. Получава титлата „майстор“ за умението си като секач. И в момента Боян е най- добрият майстор- дърводелец в селото. Майстор, за ремонт на моторни резачки. През годините Боян е запазил човечността в себе си. Днес хората около него го определят като истински приятел, щедър и добронамерен човек.

Бай Бояне, разкажи ни за себе си, за младините си…
– Роден съм 1935 год. В село Бистрица. Живеехме добре, баща ми беше майстор, правеше къши, врати, прозорци, печки… Беше много дъбър, разбираше си от работата човека. Непрекъснато го търсеха. Но се разболя и аз трябваше да го заместя в работата. Започнах да помагам на майка ми когато трябваше да се оре, жъне, кастрехме шума и всичко свързано с градинската и полската работа. Нямахме пари а баща ми постъпи в болницата в София. Направиха му пет операции заради тумори в главата. Помагах на майка ми баща ми и на шест деца. Трябваше ми работа, трябваха пари… И на 15 години започнах да работя във фермата като изкаричар.

Като какъв?
– “Изкаричар”, така се наричаха хората които изкарват животните от фермата. Там във фермата помагах на мандраджията. После станах овчар на тажи длъжност бях три години. И станах най-добър мазничар. Най много мазех аз никои неможеше да ме превари в тази работа. С това се занимавах от 1950 до 1955. След това започнах да работя в Рилския манастир, като секач. Три години по късно заминах за Благоевград. Там Правех щайги. Работата ми беше да ги връзвам. Справях се много добре, увеличих норматадва пъти. От исканите 900 броя аз правех зд 2500 бр. Заплаштането беше много добро. През 1963 год. Отидох в горско стопанство като секач, бях работил с моторен трион “Дружба” и станахме първенци от 16 бригади. Директора Атанасов и главния инжинер Пайси Роячки доидоха да ни поздравятq, казяхя: “Вие сте работяги ще ви преместим на “Чакялица”. Там имаме 13 работника и повече от 36 кубика немогат, заради това напускат доброволно”…

Ти успя ли да се справиш?
– Не само се справих, а и направинме рекорд… По 100 -120 кубика на ден. За 3 години ги прекарахме… Класиранме се на второ място в България. Станах секач и получих първо място с 270%. Напуснах защото трябваше да се грижа за децата. Върнаха ме по партиина линия, отнова в Горското, като за монтьор на резачки.

 Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса