Въпросът с тунела на АМ „Струма“ е решен – ТУНЕЛ НЯМА ДА ИМА!

ДЕСИСЛАВА ЛЕЩАРСКА

След 13 години драмата с преминаването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле наближава своята развръзка – 15-километров тунел за близо 1 млрд. евро няма да се строи. Вместо това ще се реализира проект с две самостоятелни платна, едното от които частично следва съществуващия път, а дефилето и реката се пресичат чрез серия от 50 моста, виадукти и тунели. Това не само ще намали техническия риск при изграждането на толкова дълъг тунел, но и сериозно ще намали разходите за магистралата.

Отказът от скъпото и сложно съоръжение не е голяма изненада, при положение че през пролетта на тази година Национална компания „Стратегическа инфраструктура“ (НКСИ) обяви поръчка за нов проект на трасето. Впоследствие министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заяви по време на конференция, че проучвания са показали, „че такова съоръжение не е подходящо нито от техническа, нито от екологическа, нито от финансова гледна точка“.

Определено от финансова гледна отказът е логичен. Дългият тунел щеше струва над 800 млн. евро, а алтернативният вариант, по който се работи в момента – 250 млн. евро. България е поела ангажимент да изгради магистралата до 2020 г. (тя е част от трансевропейския транспортен коридор IV и е важен за Европейската комисия проект), но в програмата за транспорт по оста за пътища има 670 млн. евро. И всички средства да се вложат в изграждането на тунела – а това е по-скоро невъзможно, парите пак няма да стигнат. Строителството на сложното съоръжение във високосеизмичен район с мрежа от дълбоки разломи може да отнеме не 5, 6 или 7 години, а нищо чудно и 10.

Освен ангажимент за срокове и разумни харчове обаче страната има още един ангажимент – да спазва европейското и българското екологично законодателство. Кресненският пролом е уникално природно образувание, съчетаващо средиземноморския и континенталния климат. Разнообразието от растителни и животински видове, включително такива с най-висока степен на защита, е едно от най-богатите в цялата страна. Дефилето е коридор за миграция на едри бозайници между планините на Балканския полуостров и е част от един от главните въздушни коридори за прелитащите птици от Европа към Африка. Мястото е защитено от Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, европейските директиви и Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна. Още през 2002 г. експерти на конвенцията препоръчват съществуващият международен път да се „понижи“ до локален и трафикът да се изведе извън дефилето (точно обратното на варианта с разширение на пътя). Над 10 проекта за магистралата са отхвърлени заради негативното им отражение върху екосистемата в дефилето и в периода 2007 – 2008 г. се стига до най-щадящото за околната среда решение – тунел, който е и единственият подкрепен от изключително активните покрай обсъждането природозащитни организации. Изграждането на съоръжението заляга в условията на ЕК да одобри финансирането за останалите и почти завършени три отсечи на „Струма“. С тази предистория може да се окаже, че изказванията за отказа от тунел са леко прибързани.

Новите обстоятелства

През 2007 г. в рамките на процедурата по Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) на магистралата над 10 варианти бяха отхвърлени като недопустими от екологична гледна точка, казва пред „Капитал“ Асен Антов, изпълнителен директор на Национална компания „Стратегическа инфраструктура“. Компанията беше създадена през 2011 г., за да поеме изграждането на магистралите „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“. Избран е вариант с тунелно преминаване, но на база „оскъдни налични данни“, казва Антов.

През 2013 г. започва същинското проектиране на лот 3 Благоевград – Сандански, разделен на три подучастъка, един от които е проблематичният Крупник – Кресна. На следващата година вече има яснота за ефектите от изграждането и поддръжката на тунела и те не са никак обнадеждаващи. „В процеса на подготовка възникнаха множество проблеми, свързани основно с геоложките рискове от експлоатацията на 15.5 км тунел, изключително високите разходи за експлоатация и поддържане, фактът, че пътят в дефилето остава алтернатива и има риск голяма част от движението да продължи да го ползва.

Продължава в следващия брой на в-к „Топ Преса”