Т.Москов: Не търпим авторитети-следваме тези, които приличат на нас

„Черешово топче“ е хубава метафора за днешните протести. Те като него пропукаха и се пропукаха. Но всяко начало е трудно.

Това казва режисъорът Теди Москов пред в. „Стандарт“ в отговор на въпроса „имаме ли достатъчно и качествени интелектуалци, които да започнат ново Възраждане? Или трябва да гръмне ново черешово топче за съвременно въстание?“

„Колкото до интелектуалците, Ренесансът (италианското възраждане) е започнат от банкери. Това е единственият случай в човешката история, в който банките създават духа на времето и „произвеждат“ интелектуалци. Колкото до въстанията, не бих казал че Бенковски е интелектуалец. Същото важи и за Спартак“, казва още той и пояснява: Стефан Стамболов е писал стихове, но не особено сполучливо. Ботев е изключение, но знаем как свършва.

„Ще обърна специално внимание на въстаника от Хвърковатата чета Захари Стоянов, който на 18 е бил неграмотен, а на 36 – председател на Народното събрание и може би най-великият ни писател. Но всяко изключение потвърждава правилото. На нацията ни липсва, липсвал е и ще липсва духовен водач“, подчертава още той.

„Ние не търпим авторитети – и затова следваме тези, които приличат на нас. Ако се замисля за влиянието на хората на духа върху нацията, освен за Паисий, се сещам може би за Васил Априлов и първото му светско училище. Може би за Дънов в по-ново време. Не знам!“, казва Теди Москов.

На въпроса „за какви комплекси на нацията говори премълчаването и преиначаването на историята?“ Москов отговаря по следния начин: Това не са комплекси на нацията, а манипулации на преиначилите, преиначаващите и смятащите да преиначават историята ни, стига да им дойде редът. Жалкото у нас е, че всеки, дошъл на власт, „твори“ минало, а не бъдеще. На конгрес на БКП е взето решение за промяна на историята ни. И до днес не се учи, че десните сили в „монархофашистка“ България са имали съпротива срещу Хитлер. От тях например идва инициативата за спасяване на част от българските евреи, неизпращането на нито един български войник на фронта и превръщането по този начин на войната в невойна за нас! Чувал съм от габровци, че фабрикантът Пенчо Семов, който лично се е познавал с Чърчил, е ходатайствал „българският Манчестер“ да бъде спасен от бомбите. Да не говорим, че преди това се е опитал да подкупи със 150 000 златни гроша Ньойския конгрес, за да смекчи санкциите за България. Но никой учебник не му отделя дори два реда“. /БГНЕС