„Сървайвър” в Сатовча: В каца с мечи лапи бръкна Райчо Гънчев

В реален „сървайвър“ в суровата тайга на Сибир без каквато и да било режисура и скрита осигуровка участва създателят на прабългарската школа „Бага-Тур“ Райчо Гънчев. „С още двама българи бяхме на ловна експедиция за лов на мечки, станали от зимен сън. Моята лична цел бе да направя контакт с хора, които професионално ловуват с лайки и хибриди между лайка и вълк т. нар. волкособ, който аз наричам вълкашин”, разказва Гънчев.

„Експедицията бе в централния район на Сибир, Красноярск, в равнинната тайга по река Енисей и притоците на Об. Времето се оказа необичайно за началото на месец май – вместо засъхнал сняг, улучихме рязко и бурно снеготопене, което ни принуди да се придвижваме с лодки и високи ботуши, вместо със ски и снегоходки. Тайгата в този район е типична – гора от бреза, лиственица, сибирски кедър, бряст и калина, плавахме между изкоренени дървета и храсти, налагаше се да си проправяме път като сечем. Ходенето бе из блата и мочурища. Тук реално разбрахме поговорката „Вода гази, жаден ходи“ – пиехме вместо вода брезов сок. Настаняването на експедицията бе в дървени къщи или ловни избушки, в изоставени селища. Руските села по тези места са порутени и изчезнали, цяло чудо е да срещнеш и един жител. Изхранването бе с лов на глухари, лещарка, бобри, патици. Бобърът се оказа както ценен с кожата си, така и невероятен деликатес. Месото му е много вкусно, особено в областта на опашката. Българите ловували 25-30 килограмови бобри. Най-опасното при тях е, ако е ранен и непредпазливо го сложиш в лодката – може с едно движение на 10-сантиметровите си зъби да я разпори и да потънем в рамките на минути в ледената вода”, разказва Гънчев. „Водачът ни Денис бе с голям практически опит, с убити над 50 мечки, и сподели, че само тази зима в зимни бърлоги тук има убити 12 мечки, но ние не успяхме да срещнем. Вдигнатите водни нива бяха блокирали миграцията им.”

Гънчев разказва за случка с най-доброто куче на Денис – започнало да преследва и влязло в схватка с избягал м.г. и подивял волкособ. Кучето било тежко наранено, но в крайна сметка спасено. И как в една ловна къща заварили каца, пълна с осолени мечи лапи от зимния лов. „Ял съм и друг път. Това е екзотичен деликатес, който ми припомни за романите на Карл Май”, споделя той. „Планираме през идната зима да посетим този район на Сибир отново, за лов на мечки, вдигнати от бърлоги. Ще обменим и генофонд вълкашини-волкособ. Научих, че за руснаците възрастовият праг за качествена изява на кучето е над 3-4 години, едва след това те разчитат на негова сериозна изява. Ние у нас бързаме, приемаме, че на 1-2 години то вече трябва да се изявява, което е грешка”. Най-големият познавач на мечките в България споделя още, че е научил много и за лова на този хищник от бърлога

Разказва за отстреляна женска с 3-годишни мечета в една бърлога, където майката била по-дребна от най-малкото мече. Друг факт – водачът им имал отстреляни на няколко пъти мечки с тегло над 450 кг, и е присъствал на лов с отстрел на мечка над 600 кг. Това са уникални килограми за мечка, казва познавачът. Има случай тук – да се убие мечка в бърлога, и да не може да се извади – отворът е замръзнал, налага се да се взривява.

Класическият способ е с помощта на дърво тя да се ядоса. Но ловецът трябва да е внимателен, защото нерядко мечката връща дървото със силен удар и разбива носа и лицето на човека. „Денис бе със счупен нос”, разказва Гънчев. В тази зона на света

има убит 140-килограмов вълк и 42-килограмов рис – невероятни за историята и науката. Руснакът бил интелигентен мъж, който работи с модерна техника, фотокапани. „За лов на глухари тръгвахме в 2 ч. след полунощ, през мочурища и гори, за да сме на токовище (място, където те пеят 20-30 минути) на разсъмване в 6 ч. сутринта.

Ако съвременната техника – GPS, не улеснява лова, можеш да се окажеш сам в 300-километров обсег.

GPS се слагат и на вратовете на кучетата, за да се проследяват. Наложи се 2-3 пъти, когато се разделяхме в тайгата, особено нощем, да слагаме GPS-ите на кучетата – на нас, за да ни намерят, разказва Райчо Гънчев. Той припомня, че ловците край него практикуват високоспортен лов, при който ловецът се движи на ход с кучето и стреля, когато то вдигне и приближи дивеча. Това е лов за спортни, закалени ловци със силен приключенски дух и кавалерски подход към понятието „лов“. Такива хора у нас са единици, но са истинските ми приятели”, споделя той.