Човекът-оркестър в Симитли
-
- ноември 17, 2015
Силвия СТОЯНОВА
Има ли празник в Симитли, той е там. Защото Недко Косов е Човека оркестър – свири, пее и весели от сърце и душа съгражданите и гостите на града. 65-годишният мъж го прави вече над 50 години. И все така му е трудно да изброи от колко инструмента умее да изтръгва ноти, но със сигурност са над 20 – гайда, акордеон, кавал, двоянка, дудук, тамбура, кларнет, мандолина, устна хармоника, тъпан, барабан, дайре, тарамбука, сворче, къс кавал… Колоритният артист може да извади звук от всеки предмет.
Най-напред, още като дете, засвирил на сворче от кокал на орел, което сам си измайсторил. В онези далечни години свирил и на клас от ръж, на тръстика, че и от метална тръба си направил къс кавал. Гордее се, че е роден на една и съща дата с Васил Левски – 18 юли, но със 110 години по-късно, през 1947 г. На три места в дома си къта портрети на великия българин, който е неговата икона като човек и патриот. Бай Недко е член на прочутата Винена партия.
Там съратниците му го наричат Виночерпеца. Той е свикнал с многото си имена. Пази именник, в който прилежно си записва прякорите. Към днешна дата те са точно 591. Из Родопите го кръстили Петко войвода заради засукания мустак, в Северна България е Ботев, в Пиринска Македония пък е Ильо войвода, а в Скопие е Гоце. Наричат го и Скобелев, и Войводата, и Холандеца…
Къщата му няма как да се сбърка, защото е единствената на улица „Вихрен“ с гордо развят национален трибагреник. Домакинът бърза да се похвали с новата си придобивка – наскоро си купил за 1000 лева акордеон „Скандали“, тъй като старият, марка „Велтмайстер“, е на ремонт. А Косов без песни и музика не може и ден. Съпругата му Митра приела решението му да направи този сериозен разход. Толкова години са заедно, че е наясно с тръпката, страстта и обичта на мъжа си към музикалните инструменти. Недко предпочита акордеона пред гайдата.
„На него мога хем да свиря, хем да пея, че и да играя. Направо говори, а не свири новичкият ми акордеон. С гайдата само надувам, няма как да отворя гласа си и да радвам хората. Музиката е лек за душата и тялото и на мен, и на другите. Когато публиката ми ръкопляска, оздравявам от аплодисментите. Забравям за претърпените 11 операции и се чувствам прекрасно, защото съм полезен на околните с таланта си“, изповядва пенсионерът. Родът му е известен, че пее, свири, а и си попийва мъжки. Недко растял с белите и музиката. Редувал ги. Беля, песен, беля, песен.
В дома му скандалите са кът. Ядоса ли се бай Недко, вземе гайдата или акордеона и „пей, сърце“. Участва в почти всички фестивали в страната. В дома си е натрупал дипломи, награди, медали, плакети, купи. Те са подредени в шкафове и ракли, закачени са по стените в стаите и коридорите. Бай Недко не крие и рецептата си за вечната си усмивка – „Когато човек си посвирва и попейва, няма нужда от нещо повече“, твърди Човека оркестър, превърнал се в емблема на доброто настроение в Симитли.
Търсят го непрекъснато на тържества и забави, на юбилеи и сватби. Качва се чак до Коматинските скали, за да радва с дарбата си чужди туристи. „Появявам се иззад скалите с войводските премени и със засукан мустак, с гайда в ръка. Чужденците грабват видеокамерите и фотоапаратите и ме снимат. Музиката ми оглася пет планини – Рила, Малешевска, Пирин, Осогово и Влахина“, разказва той. Като малък тичал след овце, козе, свине и говеда. Викал след животните по цял ден. Така му се отворил глас. Дори за пчели се е грижил. Веднъж целия го нахапали, но нали е с блага кръв, оцелял. До четвърти клас учел в родното си село Докатичево, после продължил в съседното Тросково, след това в Кочериново учил за тракторист и специалист по тютюните, а накрая завършил вечерно Механотехникума в Благоевград. Петокласник е, когато заработва първите пари като помощник в горското стопанство. Грабнал банкнотите и право в селския магазин. Купил огромна кутия обикновени вафли. Седнал край чешмата и унищожил повечето от 30. „Така ми призля, че после над 30 години не погледнах вафла“, признава музикантът. Често по фестивали го питат коя музикална академия е завършил. А той отговаря: „Докатичевската“. Никога няма да забрави датата 2 юни 1970 г. Тогава се озовава в курорта Албена. Започва като строител. После го правят сондьор. Там за първи път видял море и момичета в бански костюми. За 10 години обиколил цялата страна, правел проучвания със сондата на обекти като АЕЦ и НДК.
Сред основателите е на фестивала „Гайда и кавал“ в Широка лъка. През 1996-а заминал за международна музикална надпревара в Холандия. „Бяхме само двама гайдари от България. Аз и бай Дафо Трендафилов от Гела. Хубаво е там, но по-красиво от родното място, от дома, няма. Отидох, видях и се прибрах“, казва гайдарят. Трябва да се отнасяш с уважение към родното си място, там ти е хвърлен пъпът, никаква чужбина не признавам“, допълва музикантът. Ядосва се, че страната ни 23 години не може да случи на истински държавници, повечето политици гледат да си напълнят джобовете. „Не бива така. Аз съм вярващ християнин. Ако не е Бог, как щях да преживея 11 операции. Ние, шофьорите, трябва да сме благодарни на Бойко Борисов, че направи пътища и магистрали. Но са необходими вяра и смирение. Нека Господ пази България и българския народ“, пали се бай Недко. Планетата Земя е една, само на нея има живот, любов и музика, трябва да я пазим, категоричен е той.
Косов няма от какво да се оплаква, децата му работят, внуците му учат. А под ръка са любимите му музикални инструменти. „Музиката е моят себап, това е моето добро дело и благодеяние за другите, което ще остане и след мен – албумът с песните ми, гайдата, акордеонът“.
Недко е страстен футболен запалянко. Любимият отбор на гайдаря и акордеониста е „Левски“. „В кръвта си съм левскар. Бях на 16, когато ме заведоха в столицата да гледам любимците си срещу „Славия“. Гунди е моят кумир в тази игра, тогава вкара гол. Тренирал съм и футбол, и борба. Но когато Христо Стоичков играеше в „Барселона“, му свалях шапка. Трябва да умееш да признаваш хубавото и у противника“, смята бай Недко. Дори е написал песен за Ицо. Щастлив е, че е могъл да гледа на живо Гунди и Котков по столичните стадиони. Не понася обаче несправедливостта и в живота, и в спорта. „В последните години съдиите правят, каквото си искат. Още до десетата минута ми е ясно за кого свирят. Футболът е велика игра, не бива да се опорочава нито от футболистите, нито от съдиите, нито от ръководителите“, твърди футболният фен.
Be the first to leave a review.
