С лифт над река Места до лобното място Света Варвара
-
- ноември 17, 2015
Тома СПАСИЕВ
Жител на село край Разлог построи лифт над река Места, за да превозва с него поклонниците до отсрещния параклис на Света Варвара, тъй като реката отнесла въжения мост.
68-годишният Никола Фръндев е самоук майстор, живее в чудновата къща край пътя за с. Елешница. При наводнението преди четири месеца река Места приижда, носещите се по течението дървена маса къса въжетата на въжения мост, свързващ баните с отсрещния бряг. На него се намират 3 вили и праклис на Света Варвара. До него извира минерална вода, наричат гьола „мирото”. В близост до мирото има стар параклис на великомъченицата, платила с главата си приемането на християнската вяра.
Преди 10-на години някой си Любослав Пенев от Силистра построява на отсрещния бряг нов параклис на светицата. Посещават го много туристи от хотелите в село Баня, Банско и Разлог. Идват и много руснаци. След като е разрушен моста достъпа до мирото и параклиса е отрязан. Някъде по-надолу по течението на реката има мост, но до параклиса и вилите води само пътека.
Тогава бай Никола решава да построи лифт. Едното стоманено въже на моста е оцеляло. Фръндев слага върху него две ролки, под които монтира две седалки. Те са завързани с въже, което се намотава на макара. Лифтът на бай Никола му струва 180 лева. Започва да превозва желаещите да ползват мирото и се поклонят на светицата. Превозва и рибари, които на връщане му дават от улова си. „Не вземам пари, виж на бартер може”, обяснява баш-майсторът. Тогава го погват държавните институции. Идват и искат проект за лифта и техническа документация.
„Какъв проект, откъде, всичко ми е в главата”, разказва Фръндев. Казват му да не използва лифта, тъй като няма проект. Лифтът, току що тръгнал спира. Но когато някой много му се примоли, Никола го превозва. Тъй като въжето е наклонено към отсрещния бряг, превозвания се плъзга по ролките над водите на реката без проблем. За да не се засили прекомерно, „лифтаджията” го задържа с въжето и макарата. За да го върне обратно, бай Никола навива въжето на макарата и седалката пристига.
Майсторът се надява общината да построи наново моста, за да не използва импровизирания и опасен „тролей”. За да не се спуска някой сам и да направи беля, Фръндев заключва седалката с катинар. Ясно му е обаче, че мостът едва ли ще бъде възстановен, затова смята да доразвие лифта си. За да не навива на ръка с макарата въжето, смята да монтира в реката водно колело, което ще върши тежката работа. Но това за сега е само проект.
С голяма гордост Фръндев и приятелите му разказват легендата за Света Варвара. Според легендата тя се е родила и живяла тук. Баща й бил управител на римския град, бъдещата великомъченица живеела в кула, каквато има в района, макар и почти изцяло разрушена. Когато баща й се запилял по държавни дела за няколко месеца, Варвара приела християнството. Като се върнал баща й я осъдил на смърт чрез посичане. Отрязали й главата отсреща-срещу баните. Кръвта се превърнала в минерална вода, която започнала до блика, там, където кръвта й попила в земята. Водата е с температура 57 градуса. Мирото е облицовано с камъни и благоустроено от жител на съденото Добринище, работил като гастарбайтер в Холандия. Легендата, че Варвара е родена тук тръгва от един руски монах от Атон, лекувал се в мирото край село Елешница.
В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. Света Варвара е родена в семейството на аристократ-езичник от Никомедия или Хелиополис, Римска империя. В едно цялостно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница,у община Разлог, което в древността се е наричало Илиопол. Тъй като била с впечатляваща красота, ревнивият ѝ баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема своето кръщение.
През 1856 г. в Москва са издадени в няколко тома спомените и записките на монах Партений, който както сам пише, е сторил това по молба и с благословението на епископ Атанасий . В четири обемисти тома монах Партений е изложил видяното и чутото от него по време на пътуванията си и пребиваването на Св. Гора, както и в Русия, Молдова, Турция, Йерусалим и Св. земи. В четвъртия том на тези спомени се съдържа сведението, което потвърждава битуващат в Елешница легенда за Света Варвара. Ето какво пише Партений:
„Ще обява още нещо, което за нас руснаците е много важно, но неговата достоверност още не е доказана, не е изследвана и затова предизвиква недоумение у мен. А това нещо е следното: българите утвърждават, че св. великомъченица Варвара била по род българка, по език славянка, от македонската страна. Това на мен ми го казваха в нашия, руски манастир на Атон, монаси българи, не един и не двама, но повече от двадесет човека. А те получили това предание от древни времена и от прадедите си. Те казват така: В Македония има град Неврокоп, от Атонските гори на шест дни път; а от град Неврокоп, на един ден път има село, по български наричано Лешница /Елешница б.р./, а по гръцки – бившето Илиопол. В това село има баня, до банята тече силен източник на гореща вода, която има целителна сила, а когато се охлади, тя става сладка и вкусна като мляко. Тази баня се нарича Диоскорова, по името на бащата на Св. Варвара; а по-добре ще е да кажем – баня св. Варвара. В деня, в който се чества паметта на светицата тук се събира голямо множество народ, българи и се извършва молебен и става голям празник, и пият от водата и се къпят там в купела. Освен това в същото село има разрушена кула; казват че в нея живеела св. Варвара и че кулата била построена от нейния баща. По-нагоре от селото, в планината лежат много камъни, подобни на стадо. За тях казват, че това са овцете на пастира, който показал на Диоскор къде е св. Варвара.
Be the first to leave a review.
