Региони в растеж – БЛАГОЕВГРАД

Анкетата изготви
Ралица ВАСИЛЕВА

Благоевградска област е разположена в югозападната част на България. Общата й площ е 6449 кв. км, което представлява 5,8% от територията на страната. Южната й граница е с Гърция, на запад граничи с Македония, на изток – с Пазарджишка и Смолянска област, а на север – с Кюстендилска. Разделена е на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места.
Населението наброява 324 110 души, или 4,4% от живеещите в България. Това определя Благоевград като шестата по големина област в страната.
Транспортно-комуникационната мрежа на област­та е добре развита. През територията й минават главен път Е79, международната жп линия София – Кулата – Атина, част от теснолинейната жп линия Септември – Добринище и автомобилни пътища от I, II, III и IV клас. Структурата и развитието й са определени от релефа на територията. Обособени са в основни направления долините на Струма и Места с напречни шосейни връзки Симитли – Предел – Разлог и Катунци – Попови ливади – Гоце Делчев.
На територията на област Благоевград са разположени 4 гранични контролно-пропускателни пункта – Станке Лисичково и Златарево на границата с Македония, Кулата и Илинден на границата с Гърция.

Инж. Стефан Стоев, председател на ОП на КСБ – Благоевград: Европейските средства могат да съживят бранша

– Инж. Стоев, какво е състоянието на сектор „Строителство“ в Благоевград?
– Такова, каквото е в цялата страна – усеща се липсата на частни инвестиции. Най-големият проект, който се изпълнява на територията на област­та, е изграждането на АМ „Струма”.
– Как си взаимодействате с местните власти?
– Работим добре с представителите на местната власт. Откликват на всеки наш въпрос. Те също се допитват до нас, защото Камарата разполага с голям брой качествени специалисти.
– С какви проблеми се сблъскват фирмите от региона и какво трябва да се промени, за да бъдат решени те?
– Строителните фирми от региона се сблъскват със същите проблеми, както и колегите от останалите области на страната. Най-вече това е непрозрачното участие в търговете за обществените поръчки.

Инж. Владимир Заечки, управител на „Заечки” ЕООД: Спешно трябва да се прекъсне връзката между възложител и комисия

– Инж. Заечки, какво бихте предложили да се промени в Закона за обществени поръчки?
– Спешно трябва да се прекъсне връзката между възложител и комисия. Това може да стане чрез сформирането на звено за избор на изпълнител към Агенцията за обществени поръчки.
Комисията за разглеждане, оценяване и класиране на участниците в процедурите по ЗОП да бъде разделена на два състава: първи състав – сформиран за разглеждане само на плик №1 „Документи за подбор”, като членовете му се избират на случаен принцип; втори състав – сформиран от тесни специалисти, свързани с конкретната сфера на обществената поръчка, която да разглежда и оценява плик №2 „Техническо предложение за изпълнение”, избрани също на случаен принцип. След което двата състава да разгледат плик №3 „Предлагана цена” и да излязат с общо решение за избор на изпълнител.
Членовете на комисиите за разглеждане, оценяване и класиране на участниците в процедурите да носят персонална отговорност за законосъобразността и целесъобразността на своите решения. Ако техните решения бъдат обявени от КЗК или ВАС за незаконосъобразни, да търпят и финансови санкции.
Само така можем да направим крачка напред към прозрачността и обективността в избора на изпълнители на обществени поръчки и управлението на европейските средства, към което се стреми обществото ни. По този начин ще си върнем уважението и доверието към професията строител.

Инж. Спас Китанов, управител на „Китанов” ЕООД: Финансирането на всеки следващ проект е сред най-големите трудности за малките фирми.

Бих искал настоятелно да подчертая, че един от най-наболелите проблеми на строителите и инвеститорите в Благоевград е присъединяването на новопостроените сгради към електро-разпределителната мрежа.
Една напълно готова нова сграда е принудена понякога с месеци да чака както присъединяването си към мрежата, така и Акт 16, само защото проектирането на външните линии и издаването на разрешение за тях се бави – не по вина на строителя и въпреки неговата коректност. Това се е превърнало в голям проблем.

Инж. Радослав Костов и инж. Христо Муртов, управители на „Растер – Юг” ООД: Основен проблем е, че фирмите не съществуват, за да растат и да се развиват, а само за да оцеляват.

Основният проблем е напълно ясен – липсата на частни инвестиции. Това кара строителните фирми да разчитат главно и почти изцяло на обществени поръчки, които се печелят на необосновано ниски цени, изцяло против принципите на пазарната икономика. Така се стига до ситуацията, в която фирмите не съществуват, за да растат и да се развиват, а само за да оцеляват. Освен това обществените поръчки в голямата си част са с некачествени проекти. Което води до проблеми при изпълнението и съответно при разплащането. Финансовата част на проекта се изкривява значително.
Разрешаването на тези проблеми е тясно свързано с решаването на проблемите на страната ни и в други сфери, а именно стабилизиране на политическата обстановка, ангажираност на управляващите с осигуряване на стабилна икономика и благоприятна инвестиционна среда.

Инж. Иван Чапов, управител на „Хидроенергийна компания” ООД: Спазването на правилата за безопасност на труд и охрана е от изключително значение

Проблеми в сектора има навсякъде. Трудност за нас например е изпращането на хора за работа в Чили, тъй като пътят дотам е над 30 часа със самолет. Въпреки това имаме необходимия опит и успяваме да се организираме. Спазването на правилата за безопасност на труд и охрана са от изключително значение. Ако те бъдат нарушени, могат да ти прекратят контракта във всеки един момент.

Бисер Михайлов, областен управител на област Благоевград: Забелязва се ръст на строителството.

Последните няколко кризисни години неминуемо се отразиха на икономическата сфера – както в сектор „Строителство” в цялата страна, така и в област Благоевград. Смятам, че основни фактори, обуславящи влошаването в строителния отрасъл у нас, са ограниченото търсене и голямото предлагане в сектора, липсата на чуждестранни инвестиции и колебанията на икономическата среда. Състоянието и развитието на пазара се влияе също и от демографските тенденции и стратегическите насоки за развитие на региона.
Като основен проблем се очертава липсата на свежи оборотни средства в частния сектор, което доведе до спад в търсенето на строителни услуги. Това от своя страна отключи редица негативни тенденции – междуфирмена задлъжнялост, миграция на специалисти, амортизация на материалната база, разрастване на сивия сектор, занижено качество на продукта. Следствие от това са ограничените частни инвестиции, забавените плащания от страна на държавата и общините към строителните компании, некоректните отношения при превъзлагане на строително-монтажни работи, липсата на достатъчно подготвени кадри и т.н.
Областната администрация Благоевград винаги е била отворена към възможности за ефективно партньорство с браншовите и неправителствените организации, синдикати и др. В този ред на мисли считам, че в дух на колегиалност и партньорство можем да установим добра комуникация с ОП на КСБ – Благоевград, и на основата на конструктивен диалог да си бъдем взаимно полезни.