Бертрам Ролман: Е-досие на всички работещи ще осветли бизнеса

Бертрам Ролман е собственик на една от най-големите шивашки фирми у нас „Пирин-Текс“ и председател на Сдружение на предприемачите регион Гоце Делчев. Потърсихме г-н Ролман за коментар по повод Националната кампания на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ и КНСБ под мотото „Бизнес на светло за по-добро бъдеще“.

– Г-н Ролман, имате ли информация какъв е делът на сенчестия бизнес?

 – Трудно е да се борави с конкретни цифри по тази тема. Както и в миналото много фирми все още нямат автоматично отчитане на работното време и поради това за инспекциите по труда става почти невъзможно да осъществяват устойчив контрол.

 По мои оценки в провинцията около 60-70% от заетите в частния сектор са с полулегален статус. От това печелят единствено некоректните работодатели, които по този начин си осигуряват конкутрентно предимство, намалявайки своите разходи за осигуровки. Това обаче силно подрива конкурентната среда – дъмппинг-цените, предлагани от фирмите в сивия сектор, дават на купувачите погрешна представа за разумните цени на продуктите и услугите. На практика те продават подценено работната сила на населението, а в същото време поставят фирмите, работещи на светло, под огромен пазарен натиск.

 – Достатъчно стриктен ли е контролът от страна на държавата?

– Държавата все още не е достатъчно активна в борбата срещу сивата икономика. Ключово в тази борба би било въвеждането на електронно трудово досие за всички работещи. Чрез него голяма част от процесите в трудовоправните отношения ще бъдат изсветлени. По този въпрос вече има принципно съгласие на работодателските организации, но е нужна и волята на държавата, за да бъде реализирана по-скоро тази идея.

 Също така инкриминирането на неплащането на осигуровки не трябва да бъде ограничено само върху работодателите. Трябва и работниците, които се съгласяват да работят при такива условия, също да поемат своята отговорност.

 Като цяло е нужно да се засили общественото съзнание по този проблем. Работодатели, които не декларират пълния размер на дължимите данъци и осигуровки, трябва да бъдат избягвани от хората, търсещи работа. Още повече, че в близките години в България ще възникнат достатъчно работни места с легално заплащане на труда.

 – Вие отдавна сте радетел за въвеждането на дуалното обучение. Доволен ли сте от промените в законодателството в тази посока?

 – Липсата на добре обучени специалисти вероятно ще спъва икономическото развитие на България поне още 10 г. За реформа в образователната система говорим повече от едно десетилетие. Но както и преди, тази система до огромна степен произвежда кадри встрани от реалните нужди на икономиката. Обаче и самият бизнес, и особено работодателските организации не правят достатъчно за напасването към своите изисквания на образователната политика, която се формира от отдалечени от действителността академици и техните идеи.

 Важни законодателни промени за бързото и безконфликтно въвеждане на дуалната система на професионално образование системно се блокират на по-ниско, но и на университетско ниво. Университетите чрез своята политика на неограничен прием, особено в хуманитарни специалности, която е мотивирана от държавното финансиране, продължават да подронват пазара на кадри сред завършващите средно образование. Впоследствие ниско е и качеството на добитото образование в много университети. А в резултат от това е катастрофално висок процентът на завършилите висше образование, които никога няма да се реализират по специалността си. Макроикономически погледнато произтичащата от това лоша инвестиция на цялото общество не бива повече да бъде защитавана. Резултатите от тази погрешна, икономически необоснована образователна политика в края на краищата се оценяват от младото поколение като „безперспективност“.

 – Подобряването на пазара на труда и на инфраструктурата, изкарването на целия бизнес на светло ще осигурят ли сериозен икономически растеж у нас?

 – Според мен само това няма да стигне, за да се подобри сериозно икономиката ни. Трябва да генерираме повече добавена стойност, да произвеждаме продукти, които наистина са български и наистина генерират възможно най-голям икономически ефект. Това са минерали, торове, фармацевтични продукти, строителни материали, енергия от местни ресурси, потребителски стоки, авточасти, бяла и черна техника, мебели, облекло, електроника, селскостопански продукти. В сектор услуги: бизнес туризъм, висококачествен зимен и летен, но също и голф и балнеотуризъм, софтуерни продукти, консултантски услуги и висококачествени аутсорсинг услуги.

 Почти всички тези сектори съществуват, но въпреки това стигаме до заключението, че няма кадри. Все още безработицата е близо 10%, но скритите резерви там не достигат изобщо за увеличаване на производствения ни капацитет. Имам конкретни предложения. МВР да свърши работата си и да не се налага всеки един дребен обект да се охранява от СОТ. В сектора на охранителната дейност сигурно има близо 100 000 здрави мъже, които липсват на производствения сектор.

 Също така трябва пенсионната възраст да се вдигне двойно по-бързо. До 2024 г. да е 66-67 години при мъжете и 65 години – при жените.

 Огромен потенциал се крие и в ромските махали. Там трябва да се ограничат социалните помощи и да има строг контрол върху незаконното строителство, както и върху посещението на децата в училище. Необходими са по-интелигентни стратегии за интеграция на тези хора чрез квалификация и работа.

 Необходимо е намаляване на бюрокрацията и на паразитните държавни и полудържавни структури. Това е свързано с електронното правителство, електронно гласуване, електронни трудови досиета.

 Нужни са структурни реформи за намаляване броя на общините. Конституционна реформа за намаляване наполовина на броя на депутатите. А също така сериозно намаляване на служителите на МВР и държавната администрация.

 Концентрация на браншовите и работодателските организации до по-малко на брой, които да работят в полза на бизнеса и на обществото. По същия начин и концентрация на синдикалните структури. Спиране на евросубсидиите за отделни фирми в частния сектор. Парите от ЕС трябва да се ползват изключително за обществени проекти (с изключение на селското стопанство) – за пътна мрежа, летища, пристанища, метро и т.н.

 Саниране на старите индустриални комплекси, така че да има възможност инвеститорите да намират подготвени терени с необходимата инфраструктура за доставка на вода, електричество и газ. За да не губят година или повече с много административни и икономически пречки за подготовката на терена за инвестиции.

 Намаляване до минимум на разрешителните за строителство.

 Саниране или събаряне на старите социалистически жилищни комплекси. Общините с помощ от европейските фондове трябва да изгладят грешките в градската архитектура от времето на комунизма, защото собствениците в панелките нямат достатъчно средства.

 Инвестиции във водния сектор, водозахранване и пречиствателни станции. Обезопасяване на региони, заплашени от свлачища или наводнения.

 Инвестиции в регионални центрове за професионално образование с цел генериране на техническа и материална база. Подготовка на учителите за професионалното образование. Подобряване на изследователските условия в университетите.

 Здравеопазване – оптимално обзавеждане на регионалните болници. Усъвършенстване на системата на спешна помощ, хемодиализа и въздушен транспорт, организиран като хеликоптерна мрежа върху цялата страна, така че при катастрофи, инфаркти, инсулти, пациентът да може да стигне в рамките на 20 минути до най-близката болница.

 Катастрофални за икономиката ни са инвестиции в сектора на външната сигурност. Там и без това няма да стигнем нивото на съседите. Важно е да поддържаме добри отношения с тях. По мое мнение, сегашните инвестиции в изтребители и техния ремонт изобщо не са в полза на обществото, а на определени лица, които ще спечелят поръчката. Един изтребител струва колкото 3 регионални болници с пълното им обзавеждане.

 Ако във всички тези сектори се инвестира динамично, парите от оперативните програми ще създадат огромен брой работни места, така че безработицата да падне под 5%.

 – Вече 22 г. развивате успешен бизнес в страната ни. Кое ви задържа тук?

 – Нашият бизнес наистина се развива добре до 2007 г. Но след това, за съжаление, загубихме доверието си и това на нашите собственици в справедливите условия в България. Тогава, с една 17-дневна стачка бяхме принудени да увеличим в предкризисната година заплатите с един неразумно висок процент. Оттогава насам натискът на синдикатите ежегодно увеличава разходите за труд в мащаби, които не са покрити от увеличение на производителността и ефективността. Резервите на дружеството по време на стачката и кризата бяха изчерпани, като сега ни липсва вече финансовата сила да реализираме необходими инвестиции за обновяване на оборудването и технологиите и на сградния ни фонд. Успоредно с това сме атакувани от нелоялната конкуренция от сивия сектор. В действителност, ако не се направят бързо промени и реформи, виждам съществуването ни в България в опасност.

 – На колко души давате работа и за кои страни изнасяте продукцията си?

 – В момента във фирмите на „Пирин-Текс“ са назначени пряко около 3400 души от целия регион – общините Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово. В селата Брезница, Рибново и Лъжница имаме сътрудничество с местни предприемачи, които произвеждат за нас. Там допълнително ангажираме около 270 души.

 Продукцията ни, която се състои от 97% мъжко облекло и 3% дамско, се изнася за Германия (77%), Швейцария (10%), Франция (7%), Италия (5%), Гърция (1%).

 – Във фирмата ви се трудят и няколко сирийци. Защо ги наехте и как се справят със задълженията си?

 – Бяхме назначили 12 души през 2014 и 2015 г. От тях си тръгнаха 6 души в посока Германия и Швеция. Наскоро ни напусна и още един млад човек, който ще търси възможност да учи в Германия. Не мога да кажа, че работят лошо или по-малко от българските си колеги. Но се изисква по-дълго време за обучение поради езиковата бариера, както и известно търпение, за да изчистят някои типични за културата им навици. Факт е, че мнозинството от бежанците не желаят да останат в България. Но скоро няма да имат много други възможности. Социалните придобивки задължително ще бъдат ограничени във Великобритания, Германия и другите страни, приемащи голям бежански поток.

 На мястото на правителството бих се опитал да им осигуря възможно най-бързо работа, с 2-3 годишен период на необлагане на доходите с цел адаптация и интеграция, така че да има и бизнесът полза от назначението им. Задължително трябва да бъдат разпръснати по цялата страна, пропорционално на икономическите възможности на регионите. Не бива да живеят в големи общности близо един до друг, а всеки да се бори за оцеляването си.

 Във всяка община трябва да има квалифицирани служители, които да обслужват бежанците и работодателите, които ги наемат, по всички административни въпроси, които произтичат от статута им. Така че да има one-stop-shop и за бежанците, и за работодателите.

 Бежанците са един голям проблем, голямо предизвикателство, но и голям шанс за страната да покаже своята чувствителност и хуманност, да ограничи проблемите, възникващи от емиграцията в други страни, и да осигури свежа работна ръка за промишления сектор.

Вестник „Стандарт“