Есенни спомени от Пирин

Всяка година очаквам с нетърпение да дойде септември, когато в планината навлиза есента – сезонът, който най-много обичам.

„Диана експрес“ още от 1983-та, а в по-ново време и „Мери бойс бенд“, пеят че това бил умиращ сезон, което не е много вярно. Тогава се берат плодовете. Това е сезон на изобилието.

Есенният Пирин е прекрасно обагрен – чудесен за снимане. И е девствен, почти няма хора! Тази година се случи доста мокра и в почти всички наши преходи бяхме съпътствани от намръщени облаци, студени ветрове и дъжд. Въпреки това планината пущаше някоя и друга слънчева усмивка и определено ни щадеше, за което сме благодарни.

В началото на септември направихме една мързелива разходка – излет, с проучвателна цел, за да видим дали есента горе е дошла. Времето и не предполагаше по-сериозен преход.

Тръгнахме преди обяд от Попови ливади към Добро поле. Горе ни посрещна намалена видимост. Облаците ту се събираха, ту се отдръпваха от нас, играейки си на криеница.

Скоро започнахме спускане по пътеката за връх Пиленцето, която минава покрай границата на резерват „Ореляк“. В местността Докузовото се натъкнахме на стадо, но кучетата не ни подушиха. Разминахме се без излишни драми. Тихичко се изнизахме край овцете, оставяйки пътеката за върха, и поехме посока село Добротино.

Есента идваше. Тук-там по короните на буките се забелязваха жълти петна. А горе си бе все така намусено.

Надолу преминахме през още едно стадо. Този път от крави. Сблъсъкът бе неизбежен, тъй като добичетата бяха на самата пътека и се наложи да ги подканим да се отместят въпреки неодобрителния лай на пазача им, който държеше дистанция.

В късния следобед бяхме в Добротино, а малко след това се събрахме с друга група приятели туристи и залегнахме на по питие, за да обсъдим бъдещи планове.