Америка научи Мариана Карпатова да си пресява приятелите

Мариана Карпатова е родена в град Гоце Делчев под знака на зодия „Риби“. Кариерата и на оперна певица я отвежда в Съединените щати, където живее. Преди това обаче, получава солидно музикално образование в България – Музикалното училище и Музикалната академия, където е в класа на професор Мати Пинкас.

И все пак едва в Америка истински навлиза в професионалното оперно изкуство. Мариана завършва първо консерваторията в Сейнт Луис, Мисури, а после и изключително престижния оперен център към „Джулиарт Скул“ в Ню Йорк. Професионалната и кариера се развива и списъкът на нейните изяви е впечатляващ. Още в „Джулиарт Скул“ участва в редица спектакли на Оперния център. Следват роли в оперните театри на Сарасота и Балтимор. Два пъти гостува и на музикалния фестивал „Сполето“ в Южна Каролина. Нюйоркчани я аплодират на рецитала и в „Алистън Хол“ на центъра „Линкълн“, в „Карнеги Хол“ и Метрополитен опера. Първият и гастрол извън САЩ е в Мексико сити, където пее с мексиканската Национална филхармония.
Неотдавна авторитетният „Ню Йорк Таймс“ я нарече „интелигентен артист, чиито данни обещават блестяща кариера“.

На българска сцена Мариана стъпва за първи път преди години, когато напрпави самостоятелен концерт в софийската зала „България“ заедно с Нов симфоничен оркестър, под диригентсвото на Росени Миланов – друг млад бълграски творец с впечатляваща кариера отвъд океана. Тя дебютира и на сцената на Софийската опера – най-напред с Николай Гяуров в заключителния концерт на традиционния Великденски фестивал, а после и като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди.
Марияна няма музиканти в рода си, но от малка проявява интерес към музиката и пианото, което кара майки да я запише в местното читалище. Като ученичка пее във вокална група, с която изнася повече от триста концерта в страна и чужбина. Още тогава усеща онова, което днес определя като „stage animal“, опитвайки се обясни привъзаността си към сцената.
„Аз съм най-несуетната оперна певица“ – признава Мариана. В избора на сценично облекло се доверява изключително на съпруга си – българин от Пловдид, с когото се запознават в Ню Йорк и се венчават в тамошната българска църква. За него говори само със суперлативи. Както и за сина си, разбира се. Убедена е, че всеки мъж се отнася с жена си така, както се е отнасял и с майка си. Затова иска да възпита у него най-вече уважение към жената. Извън репетициите и спектаклите, не пропуска да се похвали пред американските си приятели със своите български гозби – най-вече сърмички и баница. Релаксира само с класическа музика и джаз – под влияние на съпруга си. Той пък е научил от нея великолепните македонски песни. „Влюбен е в мен, но боготвори и гласа ми, а това ме прави изключително щастлива“ – споделя Мариана.
За Америка разказва, че след втората година откакто е отишла там на обещаващата професионална специализация в „Джулиарт скул“ е имала щастието да направи дебюта си на сцената на една от най-големите зали на Линкълн сентър – „Алис тъли хол“,
Като е пеела в премиерата на една датска опера от Тристан Кьорис. Участвала е и в ежегодно организирания от Линкъл сентър фестивал за съвременна музика. Друг голям успех бил и участието и в „Просяшка опера“ на Бен- джамин Бритън. Направила е и успешен професионален дебют в операта на Сент Луиз, която чествала 20-и юбилеен сезон. Пеела ролята на една мексиканска циганка пророчица.
За конкурсите, които е спечелила в САЩ казва, че не ги е броила, но спечеленият в Ню Йорк конкурс е бил с най – голяма тежест. Провеждал се е 35 години и е бил много престижен. От явяващи се 200 изпълнители, излъчили само 20 финалисти на сцената на престижния „Алис тъли хол“. Мариана се представила в дует от операта „Норма“ – изключително трудна партия. Друга награда получила от Вашингтонския международен конкурс. Интересното е, че преди три години тя се е явила на него, но не стигнала дори и до финалите. Това не я е отказало. Обещала си, че ще се върне и ще го спечели.Когато дошло време за фестивала Карпатова била много болна, но инстинктът й казвал да не се отчайва, финалите се провеждали в „Кенеди център“. От-редена й била втора награда, но журито и отсъжда и допълнителна, което подсказвало, че е била за повече от втора. Но било невъзможно да дадат две първи.
Казва, че Америка може на много неща да те научи, стига да знаеш какво искаш. Нея специално я научила как да си пресява приятелите. Когато пристигнала в Щатите била много всеотдайна, не се пестяла за нищо. Но постепенно научила, че това нейно раздаване най-малко е в нейна полза. Другото нещо, което също разбрала е, че трябва да оценява хубавото обслужване, което в България, където и да отидеш, с колкото и пари да си, липсва. Любопитно е да се знае, че в Щатите има един незадължителен, но желателен 15-процентов бакшиш за всякакви услуги. Но обслужването наистина било на висота.