Поклон и в памет нему…
-
- септември 30, 2015
Пламен МАСАРЛИЕВ
,Дори и чума да върлува, след теб и Юда да върви, но прав ли си – недей умува- ори си нивата,ори…’Свилен Капсъзов
15 септември 1992 г., някъде около 17 часа след обяд пишех статия, която щеше да бъде публикувана на 5 декември същата година, на първа страница на вестник „Знаме“ със заглавие .Досиетата -що е то“. Същата бе провокирана много преди това, при кратка среща с поета Свилен в с. Дъбница, където бях млад учител по история, а тогава той кандидат-депутат. Не се познавахме, но бях чувал, че е родопчанин, писател и поет. Успях да поговоря с него, докато на мода за внимание, пазен като султан от една канара бодигард, се явяваше самият Доган. Не бях част от екзалтираната емоция на присъстващите. Но присъствието на твореца-родопчанин ме привлече и в състоялата се беседа обменихме разни тези. Приятни и не толкова. Продумах му за Доган, първообраза на ДПС, участието на българи мохамедани в мурафета, досиета и демокрация. Не прие всичко и него виня, но каза за досиетата, че са огън който или ще стопли, или изгори съдби, но си струва да се пише, за да се стигне до лустрация и пречистване. Макар да е рано или не вярвал да помогнат! Били проблемни като автентичност.
Похвали ме, че се интересувам от темата в полза на демокрацията. Като че ли му изглеждах наивен и твърде млад. Беше си прав.
Та в онзи септември 92-ра, докато пишех статията, слушайки радио, изтръпнах в ужас, научавайки, че Свилен Капсъзов е загинал в автомобилна катастрофа на път за Нови хан. Нелеп инцидент, нечие безразсъдство на пътя или зла ръка – загадка е и до днес! Осъденият на четири години водач на другата кола не лежи и ден! Оказва се бивш служител на МВР (вероятно старата народна милиция), специално обучен, извършил множество катастрофи, без да носи последствия. По тъжния
случай- държавата и ДПС мълчат. А Движението явно е „забравило“ поета-депутат и свой редактор! Срам! Ако не беше родопчанин и помак, в разногласия и конфликт с шефа им от сараите, днес щеше да има фондация на негово име, конкурс или паметна плоча, чешма или друго…Явно ибрикчии не позволяват тази тази почест. Да си го спомним ние – хората заради одухотвореното му лице, родопска почтеност и красивото му, тъжно творчество, така искрено похвалено и окриляно от незабравимия сатирик Радой Ралин. Какъвто и да е бил като политик Свилен Капсъзов, той си остава истински човек и син на България и Родопа планина. Отечеството, семейството и българската литература го загубиха твърде рано и се лишихме от бъдещи творчески дарове, с които щеше да дари всинца ни. Акопознава творчеството му, смелите му трели на поет, изпълнени с нежност и сила, гранитната му духовност и любов към хората, барикадната му определеност като бунтар срещу злото, нека прочете стихосбирката му „Осъмвам над загадка’ и открие нежния поет, философ и работник на живота.
А отвращението му към насилието, обичта към човека, природата, изконните ценности и истините, които ни съхраняват като човеци, могат да се усетят в романа .Краят на потоците“. Тази книга е почтен бунт срещу възродителния процес, чрез цъфналия цвят на плодно дръвче и една неестествена смърт. Тя се е случвала по различен начин, но по същите причини. Гръмовният вик за истина и справедливост в сърцето на Свилен, стремежа му за справедливост и човеколюбив в живота изригват чрез творчеството му и го правят незабравим! За мен е така! И ще бъде! Някога жена му Фани ми подари стихосбирката с послание… .И да не забравяме Свилен…“. Като родопчанин не бих си го позволил, а като българин се гордея с него. Като скромна поетична ретроспекция на творчеството му посвещавам в нему памет и за да го помним от сърце…
ПРИСЪСТВИЕ И ПОЛЕТ
На Свилен КАПСЪЗОВ
Роди се в малка, китна махала Бурево, в сърцето на Родопа – Орфеевата и на Евридика планина.
Живя, копня, твори – умря…
Но остави тъй жарка в сърцата ни следа.
Роман за жална смърт, за име- чест,
За краят на потоците – пресъхнали в
размирни, смутни и най-горки времена.
Описа в стихове съдбата ни негладка,
с духовното – осъмвам над загадка.
И с тях отправи благослов,не спря те
надигането на невидим смерч…
Дори замах на зла ръка към свидний ти
живот. Ни оплетеният в хамелеонство свят.
Кешиф, поете, отиде си физически, без време.
Затуй яви се плачеща звезда и духом ти остана тук, сред хората и Майката природа. Буря.
А словата ти внезапни, мъдри реят небосвода
като горди птици и крещят и пеят твойто –
„Предстоящото не вдишвам с предсказания красиви…“
Осъмвайки всичко е загадка, бъдете силни и бъдете Хора! Поличба да ви е това! Отправя зов добър поета, дори от гроба.
Спи спокойно, друже, има кой за теб да плаче – майката Родопа!!!
Be the first to leave a review.
