Поклон и в памет нему…

Пламен МАСАРЛИЕВ

,Дори и чума да върлува, след теб и Юда да върви, но прав ли си – недей умува- ори си нивата,ори…’Свилен Капсъзов

15 септември 1992 г., някъ­де около 17 часа след обяд пишех статия, която щеше да бъде публикувана на 5 декем­ври същата година, на първа страница на вестник „Знаме“ със заглавие .Досиетата -що е то“. Същата бе провокирана много преди това, при кратка среща с поета Свилен в с. Дъб­ница, където бях млад учител по история, а тогава той канди­дат-депутат. Не се познавахме, но бях чувал, че е родопчанин, писател и поет. Успях да пого­воря с него, докато на мода за внимание, пазен като султан от една канара бодигард, се явяваше самият Доган. Не бях част от екзалтираната емоция на присъстващите. Но присъст­вието на твореца-родопчанин ме привлече и в състоялата се беседа обменихме разни тези. Приятни и не толкова. Проду­мах му за Доган, първообраза на ДПС, участието на българи мохамедани в мурафета, дос­иета и демокрация. Не прие всичко и него виня, но каза за досиетата, че са огън който или ще стопли, или изгори съдби, но си струва да се пише, за да се стигне до лустрация и пре­чистване. Макар да е рано или не вярвал да помогнат! Били проблемни като автентичност.

Похвали ме, че се интересу­вам от темата в полза на де­мокрацията. Като че ли му из­глеждах наивен и твърде млад. Беше си прав.

Та в онзи септември 92-ра, до­като пишех статията, слушайки радио, изтръпнах в ужас, науча­вайки, че Свилен Капсъзов е за­гинал в автомобилна катастро­фа на път за Нови хан. Нелеп инцидент, нечие безразсъдство на пътя или зла ръка – загадка е и до днес! Осъденият на че­тири години водач на другата кола не лежи и ден! Оказва се бивш служител на МВР (вероят­но старата народна милиция), специално обучен, извършил множество катастрофи, без да носи последствия. По тъжния

случай- държавата и ДПС мъл­чат. А Движението явно е „заб­равило“ поета-депутат и свой редактор! Срам! Ако не беше родопчанин и помак, в разно­гласия и конфликт с шефа им от сараите, днес щеше да има фондация на негово име, конкурс или паметна плоча, чешма или друго…Явно ибрикчии не позволяват тази тази почест. Да си го спомним ние – хора­та заради одухотвореното му лице, родопска почтеност и красивото му, тъжно творчест­во, така искрено похвалено и окриляно от незабравимия са­тирик Радой Ралин. Какъвто и да е бил като политик Свилен Капсъзов, той си остава истин­ски човек и син на България и Родопа планина. Отечеството, семейството и българската литература го загубиха твърде рано и се лишихме от бъде­щи творчески дарове, с които щеше да дари всинца ни. Акопо­знава творчеството му, смели­те му трели на поет, изпълнени с нежност и сила, гранитната му духовност и любов към хо­рата, барикадната му опреде­леност като бунтар срещу зло­то, нека прочете стихосбирката му „Осъмвам над загадка’ и открие нежния поет, фило­соф и работник на живота.

А отвращението му към насилието, обичта към човека, природата, изкон­ните ценности и истините, които ни съхраняват като човеци, могат да се усетят в романа .Краят на потоци­те“. Тази книга е почтен бунт срещу възродителния про­цес, чрез цъфналия цвят на плодно дръвче и една не­естествена смърт. Тя се е случвала по различен начин, но по същите при­чини. Гръмовният вик за истина и справедливост в сърцето на Свилен, стремежа му за справедливост и човеко­любив в живота изригват чрез творчеството му и го правят не­забравим! За мен е така! И ще бъде! Някога жена му Фани ми подари стихосбирката с посла­ние… .И да не забравяме Сви­лен…“. Като родопчанин не бих си го позволил, а като българин се гордея с него. Като скром­на поетична ретроспекция на творчеството му посвещавам в нему памет и за да го помним от сърце…

ПРИСЪСТВИЕ И ПОЛЕТ

На Свилен КАПСЪЗОВ

Роди се в малка, китна махала Бурево, в сърцето на Родопа – Орфеевата и на Евридика пла­нина.

Живя, копня, твори – умря…

Но остави тъй жарка в сърцата ни следа.

Роман за жална смърт, за име- чест,

За краят на потоците – пресъх­нали в

размирни, смутни и най-горки времена.

Описа в стихове съдбата ни негладка,

с духовното – осъмвам над загадка.

И с тях отправи благослов,не спря те

надигането на невидим смерч…

Дори замах на зла ръка към свидний ти

живот. Ни оплетеният в хамелеонство свят.

Кешиф, поете, отиде си физиче­ски, без време.

Затуй яви се плачеща звезда и духом ти остана тук, сред хората и Майката природа. Буря.

А словата ти внезапни, мъдри реят небосвода

като горди птици и крещят и пеят твойто –

„Предстоящото не вдишвам с предсказания красиви…“

Осъмвайки всичко е загадка, бъ­дете силни и бъдете Хора! Поличба да ви е това! Отправя зов добър поета, дори от гроба.

Спи спокойно, друже, има кой за теб да плаче – майката Родопа!!!