Константин Пашкулев: Състоянието на образованието в България и Неврокопско

Ще разгледам проблемите на национално ниво и на регионално – в Гоцеделчевско.

Управляващите и депутатите си мислят, че с приемането на закона, голяма част от проблемите ще се решат. Не, няма да се решат, а ще се задълбочат. Основно ще се сблъскат двата вида училища – основните и средните. Това ще дойде от решението 8-ми клас да премине към гимназиалния профил. Откъде ще дойде сблъсъкът?

Драстично ще намалеят учениците в основните училища. С липсата на 8-ми клас. Това ще доведе до намаляване на учителските състави. Същевременно ще се увеличат учениците в гимназиите, значителна част от които имат желанието за повече ученици, поради принципа „парите следват ученика“, но нямат материалната база да осигурят нормален и комфортен учебен процес, защото сградите на гимназиите и сега са пълни с ученици. Но гимназиите няма да върнат нито един ученик. Това е заради принципа „парите следват ученика“. Резултатът ще бъде, че основните училища ще се изпразнят като бази, а гимназиите ще пукат по шевовете. Дали няма да преминат на двусменен режим, както беше до 1989 година?

Този принцип дойде след въвеждането на делегираните бюджети, което стана реалност след най-дългата стачка в историята на българската демокрация – тази на учителите през 2007 година. Тя не завърши с пълен успех за преподавателите, но след не и въвеждането на делегираните бюджети, българското училище стана първата система, която се реформира. Хиляди учители бяха съкратени, но за сметка на това заплатите в сферата бяха увеличени значително.

В продължение на 8 години обаче лъсна най-големия негатив на така наречените делегирани бюджети. Заради принципа пари да се дават за ученик, всички училища се стремяха да привлекат бройки, естествено, това рязко намали качеството на образованието. Причината е проста – директорите и педагогическия персонал искат да си вържат бюджета, важното е да има ученици, пък останалото не е от толкова голямо значение. На преден план лъсва апетитът за по-големи заплати. А те идват според броя на записаните в училище. Казвам записани, защото те не са реални, както и не са реални оценките, които се поставят. В гимназиите учениците непрекъснато отсъстват, но отсъствията винаги се извиняват или пък по-елементарното и най-често срещано явление – просто отсъствия не се пишат. Успехът на учениците е висок, двойки в дневниците присъстват рядко и то само през срока, но на поправителни изпити не остава почти никой. Ниското качество на преподаване лъсва на зрелостните изпити. Матурите са огледало на провеждания през куп за грош учебен процес. Все пак не е трагедия един ученик да не е решил едно линейно уравнение по математика, но когато пише „просФета“, „Оченик“ и „ средното образУвание“, нещата граничат с трагичност.

С преминаване на 8-ми клас от основното към средното образование нещата ще станат още по-трагични. Защото заради намаления хорариум часове много специалисти по предмети с малко часове ще останат без работа. Ще се наложи тези предмети да ги водят неспециалисти, които просто ще си връзват другия си недостатъчен като специалност норматив. А повече от ясно е, че основата за познанията на учениците са часовете до 8-ми клас. Оттам нататък гимназиите просто надграждат усвоеното дотогава.

А в университетите положението е още по-трагично. Преподавателите им реват за „бройки“ повече от гимназиалните учители. Те правят четвърто и пето класиране, за да могат да „приберат“ всички, които на първото класиране за получили двойки. Оттук насетне висшист може да стане всеки един, чиито родители могат да му плащат семестриалните такси. Проблемът на зрелостник за университет е веднъж да се запише, завършването не представлява никакъв проблем. Много мои бивши ученици, които завършиха 8-ми клас с тройки и четворки, вече се гордеят с диплома за висше образование.

Каква е рецептата за увеличение на качеството на учебния процес? Много е проста – учителските заплати да не бъдат вързани с броя на учениците, а да бъдат определени. За да не се налага директори и учители, вместо да държат на качеството на преподаване, да бъдат мениджъри и рекламни агенти, които с куп атрактивни измишльотини за школото им да се опитват да привличат“бройки“. Така учениците просто стават „бройки“, които да са записани в училището и всички са налице с униформите си само на училищни празници.

Националното ниво на българското образование си има една чудесна илюстрация – Гоцеделчевско.

Преди 1989 година в Гоцеделчевско имаше само няколко гимназии. Три в Гоце Делчев и в селата Сатовча, Кочан и Гърмен. При тогавашната раждаемост три – четири пъти по-голяма от сегашната. На днешна дата, освен трите градски гимназии, такива има и в селата Брезница,, Рибново, Слащен, Абланица, Вълкосел, както и в селото, станало град преди 20 години – Хаджидимово.

След въвеждането на делегираните бюджети преди осем години, тези гимназиални октоподи основно се занимават с мениджърска и рекламна дейност да си прибират ученици от основните училища на селата. И отново заради финансовия принцип, въведен след стачката преди осем години от тогавашния финансов министър Пламен Орешарски – „парите следват ученика“, ножицата между заплатите на учителите в малките основни училища и големите гимназии е двойна – 500 и 1 000 лева.

Огледало на работата на гимназиалните учители е и един изключително важен момент, за който свидетелстват колеги, които са били командировани в други училища като квестори на матури. В една селска гимназия, на националното външно оценяване по математика, влиза преподавателят и продиктува само няколко верни отговора на теста. „Това е за тройка, оттам нататък – решавайте задачите!“. В друга гимназия пък, на матурата в 12-ти клас учителите директно влизат с готовите теми и ги дават на учениците.

Ученици казват, че има учители в елитни гимназии в Гоце Делчев, които в час си довършват закуската и си пият кафето. За преподаване на урока – ако остане време. Те са доволни, защото по техния пример и те си закусват, а ако се наложи да имат среща, въобще не влизат в час, отсъствия – няма. От сутрин до обяд в елитните барчета на Гоце Делчев не може да се намери място от ученици.

В градския, обновен и красив парк, пейките от ранна сутрин са пълни с ученици – градски и селски. Ако една проверка от инспектората или министерството обаче дойде в училищата – няма да намери отсъствия,в дневниците или ще намери, но в края на седмицата те ще бъдат извинени с някаква „бележка“.

Това е положението – в Гоцеделчевско задачата на зрелостниците е поне да се водят на училище до 12-ти клас. Това е и поръката на родителите. Пък после – вземането на диплома за висше образование е по-малък проблем. Там отговарят мама и тате – ще плащат.