ГРАДЪТ: Разказва една от дъщерите на „стария даскал

Записаха:
Елена ДЮЛГЕРОВА
Манчо СПАХИЕВ

„Ако реша да напиша книга,
това ще е роман!…”

13334

Така започна разказа си 87-годишната Мария Станчева. Родовите истории баба Миче знае най-вече от баща си Паско. Той й е разказвал за братята и сестрите си, за начина на живот на едни, за подвизите на други… Най- добре старата жена си спомня за чичо си Иван. Бил патриот и ден след убийството на Гоце Делчев го хванали, за да го поведат, окован заедно с други затворници, към Серес… В една стръмнина заловените направили опит за бягство… уви, неуспешен. Разстреляни били до един.
„Само веднъж в живота си видях единствената сестра на моя баща – леля Яна – продължава да разказва баба Миче, загледана назад, към миналото на своя род. – Беше на Илинден… С татко станахме в 3 през нощта и към 9 вечерта пристигнахме от нашето село Корница, където живеехме тогава, в Гърция. Минахме нелегално границата с две мулета. Заварихме леля на легло. Беше сляпа и плачеше много, че не може да ни види. Тогава бях в първи курс в Стопанското училище „Райна княгиня” в нашия град. Говоря за 40-та или 41-ва година. Била съм 15-16-годишна.”
Обяснимо защо нашата сладкодумна събеседничка разказва най-много за баща си – Паско Илиев Терзиев. Помни разказите му за началното школо, после за училището в Солун, където бил стипендиант на Екзархията. Малко преди да завърши, го назначили за учител в цяла Сярска околия. Като буден и родолюбив човек той често бил затварян.
Гъркоманите и туркофилите го набеждавали. Точно когато убили Гоце Делчев, той бил в затвора и затова се спасил… След известно време пак го затворили в Сяр заедно с други родолюбиви българи. Съобщили на техните близки и роднини, че много от затворниците ще бъдат преместени в Диарбекир, да дойдат и да им донесат хра-на и дрехи. Тогава няколко затворници се скрили в тълпата и по налъми избягали през гори, градове и села, та чак в София.
След големи премеждия Паско Терзиев стигнал до Неврокоп и потърсил място, за да настани семейството си – съпругата Димитрия и децата – Георгия /Гоча/, Солунка / кръстена така по желание на баща си, който тогава е бил в затвор в Солун/, Недялка / Дека/ и Атанас. Децата били родени в гръцкото село Фращен /дн. Одрин/ и дошли в България три години след баща си. Най-малките – Райна и Мария /баба Миче/ са родени тук.
Установил се в Неврокопския край, Паско Терзиев станал известен с прозвището „стария даскал”. Най-напред учителствувал в Добротино, после – в Корница, макар и за съвсем оскъдно възнаграждение – колкото деца учел, толкова дни имал хляб и покрив над главата си.
Първоначално училището в Корница се помещавало в една пристройка на джамията. Но Паско Терзиев направил постъпки и училището било настанено в малка сграда с две стаи, едната за първи и трети клас, а другата – за втори и четвърти. След време „старият даскал” отново направил постъпки за друго училище. Така, с помощта и на училищни настоятели, в Корница била открита гимназия. „Татко много четеше – продължава спомените си баба Миче. – Веднъж, когато бях на 6 години, той ме видя, че се взирам във вестника, разтворен пред него, и ми разреши да посещавам часовете на колежката му, просто да бъда слушателка. Тя одобри нивото ми и ме взе направо във втори клас. Всичко започна добре, но за съжаление тогава на село нямаше достатъчно преподаватели.”
Като учител, Паско Терзиев получил парцел, за да си построи къща. Но се оказало, че на същото място някога е имало черква.
Селяните решили да вдигнат отново срутения от турците християнски храм, а даскалът получил друг парцел. Майката на нашата събеседничка се занимавала със земеделие и домакинство. Тя и цялото й семейство отлично са се разбирали с българомохамеданите, които са живеели в селото.
„Погаждахме се – добавя баба Миче. – При мен идваха съученички, да им шия от техните носии. На Великден майка боядисваше яйца и даваше на комшиите /съседите/. Ние пък отивахме на техния Байрам. Уважавахме се и си помагахме. Така си живеехме, в сговор.”
Слушаме разказа на жената, която и днес не е загубила любовта си към книгите, и откриваме в мъдрите й думи житейските истини на нейния баща – „стария даскал” от село Корница.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене