Здравко Николов: Винаги е имало цигани, които се редят за помощи редом с бедстващите

Срещаме се със Здравко Николов, за да разкаже нещо повече за ДЕРБАК – Благоевград

Доброволни екипи за работа при БАК (ДЕРБАК)

Доброволните екипи за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) се сформират към Секретариата на съответния Областен съвет на Български Червен кръст (ОС на БЧК).
ДЕРБАК подпомагат дейността на БЧК за ограничаване и ликвидиране на последиците от бедствия, аварии и катастрофи /кризи/.
Доброволните екипи за работа при бедствия към БЧК функционират при стриктно спазване на законовата база за работа при бедствия на Р България и на принципите на Международното червенокръстко движение: хуманизъм, безпристрастност, независимост, неутралност, доброволност, единство, универсалност и съобразно плановете за действие при БАК на ОС на БЧК.
ДЕРБАК имат за основна цел да подпомагат дейността на БЧК при БАК и да съдействат за опазването на живота и здравето на хората в случаи на бедствия, аварии и катастрофи.
За постигане на основната си цел, ДЕРБАК изпълнява своите задачи преди, по време и след бедствието.

От кога се занимаваш с тази доброволческа дейност?
– Сложно е да дам точен отговор, от доста отдавна се занимавам с това. Но да кажем от 2000 година се занимавам с Червения кръст, като цяло. Тогава още пробиваха така да се каже, набираха сили Младежкия червен кръст. И като отроче, така да се каже на Младежкия червен кръст продължихме работа. Сформира се екип, тези екипи които са ДЕРБАК-а са доброволни екипи за работа при бедствия, аварии и катастрофи. Не знам по кой модел са честно да ти кажа, но в България се сформират през 2008-2009 година. Създаваме го по идея на един пич, които ми беше колега преди това. Самия ДЕРБАК се създава от директора на Мениджмънт на бедствия, което е към Червения кръст. Отделна дирекция, която се занимава с бедствията. Например: Наводнения, катастрофи, земетресения, жеги… Всякакви, такива които са в по- голям мащаб. Евентуално ние сме земетръсен район и постоянно се подържа връзка дали нещо е станало, какво се случва. Благоевград е малко по дейна област може би, защото ни викат постоянно , правим разни неща. А и хората тук са по- заможни. Ако някога стане нещо винаги има дарители, които даряват. След това вече е наша инициативата да го закараме до мястото на което се намира бедствието.

Какъв е вашия екип?
– Нашия екип е доста разноцветен, бих казал аз. Има доста младежи останали и вече преструктурирани. Всеки си има някаква работа. Но намираме някакво време, за да помагаме. То това се остава наслагано, с времето още като съм бил младеж. Има някаква акция отиваш на обучение, но при тях възрастовата граница е по- малка. След това приеха, че трябва да са над 18 години, за да могат да реагират. Въпреки това те помагат , но са на малко по задна линия от нас. Не влизат в бедствието. Те например носят одеалата, разнасят чай. А ние заедно с гражданска защита, можем да влизаме докъдето те ни кажат. Естествено, че не можем да влизаме заедно с пожарникарите в огнището на бедствието. Но стоим близо до тях, ако имат нужда от помощ. В момента се обръща голямо внимание на психологичната помощ.

Защо?
– Защото при по големи бедствия хората са в паника, когато са още първите дни на бедствието.

Как човек се настройва така да помага, така си се ражда или и по- късно се заразява от добротата?
– Във всеки човек има добро. Просто трябва да има времето и най-вече стимула или някой който да следва, за да го направи.

Дай някакъв пример?
– Като пример мога да дам следния случай… Ходихме на мизийското бедствие. Като цяло наводнението, ОК. Хората там супер екипи от доста градове ходиха. Така се случва, че точно когато отидохме ние беше Богородица. Повечето хора казаха, че си имат ангажименти, но като се замислиш и тези там хора честват богородица. Не сме само ние.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса /от 21 до 27 Август 2015 г./