ГРАДЪТ: РОТАРИАНЦИ И МИШОЦИ В ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – НЯМА МАЙ ГОЛЯМА РАЗЛИКА…

Спомних си един цитат от Силвия Кристъл – много хора се тревожат да не изгубят това, което вече притежават. Този страх ограничава стремежа им към онова, което биха могли да спечелят. Защо ли, като се огледам из така нареченият сбор от обществени личности и елит на Гоце Делчев, се сещам за тези думи, написани от световната майсторка на перото? Хора с поведение и присъствие, но по-плашливи от полските мишоци в градината им. Елитът в Гоце Делчев се легитимира в участието на определени лобита, сдружения и клубове. Едното от тези формации е така нареченият клуб на Ротарианците на Гоце Делчев. Клуб, в който членуват хора с болно неартистично его, които си купуват коли,за да отмъщават на тези, които са им се подигравали едно време, клуб на хора, за които трябва да имаме мнение, че е привилегия да крачат с божествените си нозе из нашите улици, но и хора, които от пъзльовщина и страх се крият в мишите си дупчици при всеки проблем. Под тактиката „аз да не съм – той да е“, всички ротарианци се спотаиха и не казаха нито дума за случая с разбитите им символи на кръговото в град Гоце Делчев. Както стана известно на широката общественост в града ни, вандали унищожиха част от декорацията на кръговото кръстовище на входа на град Гоце Делчев.

Счупен е знакът на Ротари, поставен върху каменната артинсталация. За изграждането на тази декорация местните ротарианци събраха дарения от съмишленици, граждани и фирми. Преди няколко месеца въпросът дали е законно знакът на Ротари да стои на входа на града беше поставен от общинския съветник и местен лидер на ВМРО – НИЕ, Димитър Хардалиев. След този вандалски акт никой от Ротари не се трогна да осъди деянието, да направи нещо, да поиска справедливост. Анонимно и тихо в социалните мрежи Тони Фонтана поплю малко, но дотам. Знам. Всички ги е страх да говорят и знаете ли защо – да не би някой да дойде у тях и да им напакости нещо. Големите мъже… по-страхливи от жени. Натруфени като шаферки, овоняни в най-скъпите парфюми, те се правят на велики само на маса и пред жените си. Навън, когато трябва да се действа с мъжка ръка и мъжка дума, ги няма. Жалки същества. Поне си показаха истинското лице. Нали?