Connect with us

Култура

ГРАДЪТ: Безстрашната пиринска четничка

Published

on

112 години от Илинденско-Преображенското въстание

7001Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

В дните на 112–годишнината от славното Илинденско-Преображенско въстание изразяваме нашата почит и преклонение и към малкото жени, които с оръжие в ръка се изправят срещу османския поробител и оставят светла диря в национално-освободителното движение на българите от Македония и Одринско.
Една от тях е Екатерина Арнаудова от с. Либяхово /дн.Илинден/, Гоцеделчевско, за която разказваме по-долу.
Тя е потомка на родолюбиви българи от Западна Македония, побягнали от родния им край още през 18-ти век заради жестокостите и изстъпленията на тамошните османлии спрямо по-будните българи. Заселили се в Неврокопския край, където през 1870 г. в с. Либяхово се ражда Екатерина.
Буйна, едра, красива и с несломим дух растяла Екатерина. Отличавала се с весел нрав и с лудории, характерни повече за момчетата. Била горда, независима. Докато връстничките й предели, плели и се подготвяли за семеен живот, тя съвсем не се занимавала с това. Нейната момчешка натура ставала причина да се задържа повече сред момчетата и с тях да се състезава на скачане и демонстративно показване на физическите способности.
По-свенливите ергени на Либяхово нямали смелост да разговарят с Екатерина, други споделяли, че с държанието си тя приличала повече на момче. Затова вероятно не са известни, или пък не са се откривали, евентуалните й интимни обожатели. Ето защо тя се омъжила не в родното си село, а в недалечното Гайтаниново и то за някой си съвсем скромен, мекушав младеж.
Не била Екатерина Арнаудова за семеен живот. От няколко години желаела да последва примера на двамата си братя, като се включи в четническото движение. И това за неин късмет станало съвсем скоро, при интересни обстоятелства. Докато оряла нивата си близо до планината
Алиботуш /сега Славянка/, пред нея се явили двама въоръжени четници. В разговора, за тяхна голяма изненада, Екатерина настояла да я вземат в четата, която била някъде наблизо. Отговорили й,че трябва да питат главния войвода и при следващата им среща ще я осведомят.
След няколко дена двамата отново дошли тук, като носели и мъжки дрехи. Тя си отрязала дългите коси, препасала един стар хайдушки нож и потеглила с четниците. Това станало около 1893-94 година.
Любопитен е фактът, че четири десетилетия след това, когато като пенсионерка дошла от София в Либяхово, Екатерина подхвърлила на шега на близките й да я заведат на същата нива в Гайтаниновско землище, за да види дали още не висят на дървото оставените от нея женски дрехи.
В четата известно време не знаели, че е жена, с изключение на главния войвода /той така наредил/ и още двама-трима души. Тайната обаче се разкрила на един буен бистър поток в Пирин планина през лятото, където четниците спрели да се мият и тя заедно с останалите се съблякла гола от кръста нагоре.7004– Ама ти си жена ? – ахнали изненаданите четници.
– Да – отговорила тя. – Ама с мъжко сърце.
Екатерина Арнаудова участвала в много битки и акции срещу турците. Тя се
включила в известната Четническа акция на Върховния македонски комитет през 1895 г., когато с четата на Илия Малама дошла в Неврокопско.
За участието на Екатерина Арнаудова в тази чета научаваме от издаденото й удостоверение номер 138, София, 12 април, 1904 г. от Задграничното представителство на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, подписано от д-р Христо Татарчев и Христо Матов.
В края на 19-ти век Екатерина Арнаудова се установява да живее в София.
В навечерието и по време на Илинденското въстание тя броди из Пирин с четата на Дончо войвода и Йордан Стоянов. Преди това се включва в Горноджумайското въстание през есента на 1902 г.
През месец септември 1902 г., ден преди да замине четата на Йордан Стоянов, пред него се явява, по думите му, „млада, здрава, стройна мома” и му казва; „Войводо, моите родители, пък и аз, много сме теглили и патили от турци поганци; аз горя от желание да си отмъстя, както и да воювам за свободата на моята родна Македония. Аз ще бъда може би първата жена четничка при вас, но вие ще видите, че аз няма да бъда бреме на четата и в никой случай не ще засрамя македонката. Моля ви, приемете ме във вашата чета, не ми отказвайте”.
Тези думи правят изключително голямо впечатление на войводата. Възхитен от нейната прямота и решителност, той, след кратко съвещание с щаба на четата и с част от четниците, съобщава, че я приема, но при условие – „щом покаже каквато и да е най-малка слабост, свойствена на жената, веднага да бъде обезоръжена, наказана и изпратена в къщи”. Видимо радостна и доволна от решението на войводата, на другия ден Екатерина Арнаудова – стегната в пълна четническа униформа, с къса бердана през рамо, заминава с четата за Македония.7003Тежък, изпълнен с невероятни трудности, е четническият живот. При студ и несгоди, понякога гладни и уморени, седмици и месеци наред четниците бродят всред горите и долините на Пирин, посещават редица села и уверяват населението в скорошното освобождение от османско потисничество. Никакви признаци на униние, недоволство или отпуснатост не се наблюдават у Екатерина – напротив, наравно с мъжете тя демонстрира
сила, увереност и голямо желание за сблъсък с османлиите, към които отдавна храни голяма ненавист. Четниците я наричат „Арнаутчето” /комитското й име е Катина/, а населението в посетените села – „Комитката”.
През декември същата година, когато в един студен зимен ден с дебел сняг четата е в Кресна и е с намерение да посрещне заедно с населението Бъдни вечер и Коледа, часовите докладват, че многоброен турски аскер се придвижва към селото.
Набързо четниците се подготвят и напускат Кресна. На една височина с име Голак, доста далеч от селото, заемат удобна позиция за бой.
Ето какво разказва войводата за времето непосредствено преди началото на
сражението: „Беше 2 часа след обяд. Ние тръпнем от студ в своите позиции, отдето снегът бе изхвърлен навън и образува нещо като крепост за нас. Далеч под нас, по дебелата покривка на снега, се чертае дълга подвижна редица. Тя бавно, като змия, лъкатуши и се движи към нас по нашите следи. Ние знаем какво ни чака и взимаме съответните мерки. Аз разпределих четниците в удобни позиции и им дадох нужните наставления и заповеди. Екатерина Арнаудова настаних в една позиция ведно с двама стари, опитни четници и добри стрелци. Като същинска тигрица сега, тя бе настървена, очите й, вперени в настъпващия неприятел, изкряха”.
И когато турците наближават „на около 1000 крачки от четата”, започва ожесточен, страшен и неравен бой. Околността ехти от оглушителен пукот на пушки и бомби. Екатерина се сражава геройски и от удобна позиция убива много турци. По време на боя, с високия си писклив глас кълне турците с „ужасни, страховити клетви”, нарича ги „мръсни кучета”, „проклета агарянска сган”, проклина ги със заканите „Господ сега ще ви порази”, „чума ще ви затрие”, „мътната ще ви понесе”. И стреля непрекъснато. Същевременно окуражава четниците,
които се възхищават от
духа й.7005Настъплението на османлиите по стръмнината е трудно и в един момент напълно спира. Те дори си позволяват да искат четниците да се предадат. След всеки такъв призив обаче стрелбата към тях се засилва и броят на убитите турци нараства.
След няколкочасово сражение, в един момент на затишие, главният войвода отива специално при Екатерина Арнаудова да я похвали за геройското й държане. Но тя така е съсредоточена в неприятелските позиции, че дори не обръща внимание на войводата. И точно при неговото присъствие улучва двама османлии. Четниците около нея възторжено я поздравяват за отличната й стрелба и за юначеството й.
На смрачаване боят престава, унилите османлии, с доста убити, се спускат към Кресна, а четата, невредима, продължава в планината към други селища за подслон и почивка след тежката битка.
С подвига си в боя при Кресна Екатерина Арнаудова си спечелва прозвището „Безстрашната пиринска четничка”. По-късно другарите й посвещават специално стихотворение.
При това тримесечно участие в четата на Йордан Стоянов из Пирин в края на 1902 г. Екатерина Арнаудова се проявява и като медицинско лице – има отпреди известни познания и лекува разболели се и ранени четници.
През март
1903 г.Екатерина Арнаудова заминава за Македония с четата на Дончо войвода. Пред четниците тя се изповядва: „Ах, защо не ме е създал Бог мъж, та да чуете и видите какво бих извършила над тия проклети агаряне. Днес, макар и жена, дай Боже, сила, ще видя да им платя, каквото заслужават” /в-к „Вечерна поща”, 11 април 1903 г./. С тази чета тя броди из Пирин около месец и половина и в края на май се връща в София. От 1 юни до 15 август 1903 г. посещава редовно и практикува в Александровска болница в София , „учи се да превързва разни видове болни и ранени”. За това й е издадено удостоверение от „старшии лекар на хирургическото отделение на болницата д-р Тантилов.
През втората половина на август Екатерина Арнаудова заминава с многобройната чета на запасния поручик Сотир Атанасов и участва в Илинденското въстание в Скопския вилает. Наистина тук тя изпълнява фелдшерска функция, но и с пушка в ръка се сражава срещу турците в Кумановско.
Оскъдни са сведенията за живота и дейността на Екатерина Арнаудова след Илинденското и по-късно. При освобождението на гр. Неврокоп /дн.Гоце Делчев/ от турско робство през есента на 1912 г. тя /вече 40 42годишна/ става знаменоска на сформираната в София Неврокопска опълченска дружина, която по-късно е преименувана на Трета рота на Одринската опълченска дружина.
След като се завръща в Софиа, Арнаудова полага големи усилия за настаняване в столицата на бежанци от Македония през войните 1912/1918 г. С голяма активност и настоятелност успява да осигури значително количество купони за хляб и храна на бежанците.
През август 1919 г. Екатерина Арнаудова гостува в Либяхово, посрещната с голямо внимание от цялото население. В нейна чест се организира общоселско празнично хоро на „Ширината” /в центъра на селото/. Дошла облечена в „градски” дрехи и считана за „софийска дама”, тя се облича със селска празнична либяховска носия. Довеждат и фотограф за обща снимка.
През 1923 г в София се учредява Илинденската организация, която представлава взаимоспомагателно и културно-просветно сдружение на българи бежанци от Македония, бивши участници в национално-освободителното движение. Още от основаването й до разпускането й през 1947 г. Екатерина Арнаудова членува в нея.
След 1930 г., вече пенсионерка, тя зачестява посещенията си в Либяхово, винаги тържествено посрещана от цялото население. А и нейният дом в София по всяко време е изключително гостоприемен за либяховци.
През 1937-38 г. тя посещава Божи гроб в Йерусалим и на връщане минава през Либяхово, приветствана от всички. Навсякъде, където има деца, тя им хвърля бонбони. И нейните съселяни след това започват да я наричат „баба Хаджийка”. От гостуването й в родното й село по това време са запазени доста снимки, от които е видно голямото уважение и преклонение към нейната личност.
Екатерина Арнаудова се проявява и като дарителка на ценни вещи и одежди за църквата в Либяхово и за храма „Никола Софийски” в София. Тя подпомага финансово и няколко предприемчиви мъже от родното й село да развият търговия в столицата.
Тази смела боркиня срещу османското робство умира на пределна възраст
в София на 30 март 1958 г., запазвайки в сърцето си докрай любовта към родното място и неговите хора.

 

Advertisement
loading...

ВИДЕО

ВИДЕО: Митрополит Серафим освети новия параклис „Свети пророк Илия“ в Ляски

Published

on

Нов параклис с името на „Свети пророк Илия“ бе осветен в село Ново Ляски от Негово високо преосвещенство Неврокопски митрополит Серафим. „Всеки храм е един остров на спасение в бурното море на живота“, каза митрополита и благослови всички, които са били съпричастни към осъществяването на проекта – с физически труд или финанси. Всяко намерение колкото и добро да е не може да се осъществи без финанси, отбеляза професор Илия Гюдженов. В този смисъл бе изразена благодарност към бизнесмена Ангел Шербетов и неговия съдружник в „Шербетов“ ЕООД.


Ново Ляски е родното село на професор Гюдженов и винаги е бил съпричастен към случващото се там. Ето защо той е един от най-важните инициатори и двигатели за постигането на богоугодната цел – построяване и освещаване на параклисът „Св. Пророк Илия“. Професорът взе думата за кратко слово, в което спомена и други лица със съществен принос, какъвто е Велизар Чолаков, г-н Златков – спонсорирал иконостаса, г-н Харисков – зографисал стенописите, покойния Илия Гайдаджиев – дарил част от земята, младежката кукерска група – дарили парите, събрани на Йордановден. Не е възможно да бъдат изредени имената на всички миряни, дали своя принос, кой с каквото може, но бе отбелязано, че един от тях е починал, докато строителството е било на етап довеждане на водопровод до малкия храм.

„Действително днес за всички е един чудесен празник за жителите на селото“, каза проф. Гюдженов. Той отбеляза, че местното население винаги е влагало усилия за опазване на православието в селото чрез изграждане на храмове- църквата „Свети Георги“ и църквата „Свети Димитър. Така с осветеният на 25.09.2021г. параклис островите на духовно спасение в селото стават три.
Всичко, свързано с построяването на параклиса, ще бъде описано в летописна книга към него. Затова професор Гюдженов помоли всеки, които има подходяща информация свързана в пораждането на идеята и нейната реализация, да я предостави, за да се помни от следващите поколения.

Continue Reading

ВИДЕО

ДОМАШНА КУХНЯ представя: Вкусните горноджумайски еклери на Дани!

Published

on

Новият сезон номер 2 на предаването “Домашна Кухня”, което се излъчва в каналите на Топ Преса представя, тайните на вкусните еклери от Благоевград предсавени от наша читателка. Приятно гледане!

Continue Reading

Култура

Регионалният музей в Благоевград и читалището със съвместна инициатива

Published

on

В Регионалния исторически музей в Благоевград този вечер отбелязват Европейската нощ в музеите, Европейските дни в наследството, 155 години НЧ „Никола Вапцаров“ и 19-ата традиционна среща на старите джумайски родове.

В залите на музея са изложени две изложби: „Ковьорът – мода, естетичност и практичност“ и „155 години Народно читалище„ Никола Вапцаров “ – Благоевград“. Двете експозиции разказват интересни истории от миналото, каза за Радио Благоевград уредникът в музея, Румяна Хаджиева.

Съставено от благоевградското читалище с подготвена кратка празнична програма, която е организирана според всички противоречиви мерки.

pirinsko.com

Continue Reading

Култура

Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско

Published

on

Изключително интересни фестивални дни предлага XX-ото юбилейно издание на Международния фестивал на планинарското кино „Банско филм фест”.

Не само прожекциите на заредените с много емоции и адреналин филми радват зрителите, но и  много интересни изложби. Сред тях са фотоизложба на Сдружение „Пройката“ – “Истории от зората на българското планинарство”, Италианският културен институт представя изложба фотографии на Густав Вилайт – “Natu.rae/DOLOMITI”, Пещерна изложба на Българско Пещерно Дружество – клон Ракитово, фотоизложба “Гледките, които ми подарява природата“ на Антонио Вълчев, Изложба на Българския Антарктически Институт – „33 години антарктическа дейност“, Изложба „Цветни планини“ – подбрани картини на планинска тематика, вдъхновена от родните български планини на Ивона Михайлова и фотоизложба “Пещерите и ние” на Балкански спелеоложки съюз , Българско пещерно дружество и туристическо дружество ” Приста ” – Русе.

За публиката организаторите са подготвили и много други изненади – щанд на издателство “Вакон” с книги на тема приключения и пътешествия, безплатен test ride на Halfbike в градския парк, хималайски чай, хендмейд щандове на “Дръвкулки” , “Nanka Creative” и “Син пипер”.

За 12-а поредна година малките приключенци от училищата в Банско се включиха в детската програма. В градския парк се проведе работилница по ориентиране с водещи доц. д-р Александър Шопов и студенти от катедра “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” на НСА „Васил Левски“. Работилница под надслов „Проникване в пещера“ се проведе в пещера „Спропадналото” под ръководството на спелеолозите Камен Бонев, Стойчо Зарев и Сашо Попов. За младите пещерняци беше подготвено специално оборудване, екипировка и много изненади.

В панела „Памет – незабравимите български пътешественици и алпинисти“ беше отдадена почит и признателност за дирята, оставили в българската планинарска култура незабравимите проф. д-р Георги Атанасов – Джиджи, проф. Димитър Бърдарев и Аврам Аврамов. Кметът Иван Кадев връчи почетния знак на Община Банско на доц. Кънчо Долапчиев за неговия принос в науката и българския алпинизъм.

Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско Филми с адреналин, изложби за пещери и книги за приключения в Банско

ilindenpres.bg

Continue Reading

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2021
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 

ПОПУЛЯРНИ