Connect with us

Култура

ГРАДЪТ: Безстрашната пиринска четничка

Published

on

112 години от Илинденско-Преображенското въстание

7001Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

В дните на 112–годишнината от славното Илинденско-Преображенско въстание изразяваме нашата почит и преклонение и към малкото жени, които с оръжие в ръка се изправят срещу османския поробител и оставят светла диря в национално-освободителното движение на българите от Македония и Одринско.
Една от тях е Екатерина Арнаудова от с. Либяхово /дн.Илинден/, Гоцеделчевско, за която разказваме по-долу.
Тя е потомка на родолюбиви българи от Западна Македония, побягнали от родния им край още през 18-ти век заради жестокостите и изстъпленията на тамошните османлии спрямо по-будните българи. Заселили се в Неврокопския край, където през 1870 г. в с. Либяхово се ражда Екатерина.
Буйна, едра, красива и с несломим дух растяла Екатерина. Отличавала се с весел нрав и с лудории, характерни повече за момчетата. Била горда, независима. Докато връстничките й предели, плели и се подготвяли за семеен живот, тя съвсем не се занимавала с това. Нейната момчешка натура ставала причина да се задържа повече сред момчетата и с тях да се състезава на скачане и демонстративно показване на физическите способности.
По-свенливите ергени на Либяхово нямали смелост да разговарят с Екатерина, други споделяли, че с държанието си тя приличала повече на момче. Затова вероятно не са известни, или пък не са се откривали, евентуалните й интимни обожатели. Ето защо тя се омъжила не в родното си село, а в недалечното Гайтаниново и то за някой си съвсем скромен, мекушав младеж.
Не била Екатерина Арнаудова за семеен живот. От няколко години желаела да последва примера на двамата си братя, като се включи в четническото движение. И това за неин късмет станало съвсем скоро, при интересни обстоятелства. Докато оряла нивата си близо до планината
Алиботуш /сега Славянка/, пред нея се явили двама въоръжени четници. В разговора, за тяхна голяма изненада, Екатерина настояла да я вземат в четата, която била някъде наблизо. Отговорили й,че трябва да питат главния войвода и при следващата им среща ще я осведомят.
След няколко дена двамата отново дошли тук, като носели и мъжки дрехи. Тя си отрязала дългите коси, препасала един стар хайдушки нож и потеглила с четниците. Това станало около 1893-94 година.
Любопитен е фактът, че четири десетилетия след това, когато като пенсионерка дошла от София в Либяхово, Екатерина подхвърлила на шега на близките й да я заведат на същата нива в Гайтаниновско землище, за да види дали още не висят на дървото оставените от нея женски дрехи.
В четата известно време не знаели, че е жена, с изключение на главния войвода /той така наредил/ и още двама-трима души. Тайната обаче се разкрила на един буен бистър поток в Пирин планина през лятото, където четниците спрели да се мият и тя заедно с останалите се съблякла гола от кръста нагоре.7004– Ама ти си жена ? – ахнали изненаданите четници.
– Да – отговорила тя. – Ама с мъжко сърце.
Екатерина Арнаудова участвала в много битки и акции срещу турците. Тя се
включила в известната Четническа акция на Върховния македонски комитет през 1895 г., когато с четата на Илия Малама дошла в Неврокопско.
За участието на Екатерина Арнаудова в тази чета научаваме от издаденото й удостоверение номер 138, София, 12 април, 1904 г. от Задграничното представителство на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, подписано от д-р Христо Татарчев и Христо Матов.
В края на 19-ти век Екатерина Арнаудова се установява да живее в София.
В навечерието и по време на Илинденското въстание тя броди из Пирин с четата на Дончо войвода и Йордан Стоянов. Преди това се включва в Горноджумайското въстание през есента на 1902 г.
През месец септември 1902 г., ден преди да замине четата на Йордан Стоянов, пред него се явява, по думите му, „млада, здрава, стройна мома” и му казва; „Войводо, моите родители, пък и аз, много сме теглили и патили от турци поганци; аз горя от желание да си отмъстя, както и да воювам за свободата на моята родна Македония. Аз ще бъда може би първата жена четничка при вас, но вие ще видите, че аз няма да бъда бреме на четата и в никой случай не ще засрамя македонката. Моля ви, приемете ме във вашата чета, не ми отказвайте”.
Тези думи правят изключително голямо впечатление на войводата. Възхитен от нейната прямота и решителност, той, след кратко съвещание с щаба на четата и с част от четниците, съобщава, че я приема, но при условие – „щом покаже каквато и да е най-малка слабост, свойствена на жената, веднага да бъде обезоръжена, наказана и изпратена в къщи”. Видимо радостна и доволна от решението на войводата, на другия ден Екатерина Арнаудова – стегната в пълна четническа униформа, с къса бердана през рамо, заминава с четата за Македония.7003Тежък, изпълнен с невероятни трудности, е четническият живот. При студ и несгоди, понякога гладни и уморени, седмици и месеци наред четниците бродят всред горите и долините на Пирин, посещават редица села и уверяват населението в скорошното освобождение от османско потисничество. Никакви признаци на униние, недоволство или отпуснатост не се наблюдават у Екатерина – напротив, наравно с мъжете тя демонстрира
сила, увереност и голямо желание за сблъсък с османлиите, към които отдавна храни голяма ненавист. Четниците я наричат „Арнаутчето” /комитското й име е Катина/, а населението в посетените села – „Комитката”.
През декември същата година, когато в един студен зимен ден с дебел сняг четата е в Кресна и е с намерение да посрещне заедно с населението Бъдни вечер и Коледа, часовите докладват, че многоброен турски аскер се придвижва към селото.
Набързо четниците се подготвят и напускат Кресна. На една височина с име Голак, доста далеч от селото, заемат удобна позиция за бой.
Ето какво разказва войводата за времето непосредствено преди началото на
сражението: „Беше 2 часа след обяд. Ние тръпнем от студ в своите позиции, отдето снегът бе изхвърлен навън и образува нещо като крепост за нас. Далеч под нас, по дебелата покривка на снега, се чертае дълга подвижна редица. Тя бавно, като змия, лъкатуши и се движи към нас по нашите следи. Ние знаем какво ни чака и взимаме съответните мерки. Аз разпределих четниците в удобни позиции и им дадох нужните наставления и заповеди. Екатерина Арнаудова настаних в една позиция ведно с двама стари, опитни четници и добри стрелци. Като същинска тигрица сега, тя бе настървена, очите й, вперени в настъпващия неприятел, изкряха”.
И когато турците наближават „на около 1000 крачки от четата”, започва ожесточен, страшен и неравен бой. Околността ехти от оглушителен пукот на пушки и бомби. Екатерина се сражава геройски и от удобна позиция убива много турци. По време на боя, с високия си писклив глас кълне турците с „ужасни, страховити клетви”, нарича ги „мръсни кучета”, „проклета агарянска сган”, проклина ги със заканите „Господ сега ще ви порази”, „чума ще ви затрие”, „мътната ще ви понесе”. И стреля непрекъснато. Същевременно окуражава четниците,
които се възхищават от
духа й.7005Настъплението на османлиите по стръмнината е трудно и в един момент напълно спира. Те дори си позволяват да искат четниците да се предадат. След всеки такъв призив обаче стрелбата към тях се засилва и броят на убитите турци нараства.
След няколкочасово сражение, в един момент на затишие, главният войвода отива специално при Екатерина Арнаудова да я похвали за геройското й държане. Но тя така е съсредоточена в неприятелските позиции, че дори не обръща внимание на войводата. И точно при неговото присъствие улучва двама османлии. Четниците около нея възторжено я поздравяват за отличната й стрелба и за юначеството й.
На смрачаване боят престава, унилите османлии, с доста убити, се спускат към Кресна, а четата, невредима, продължава в планината към други селища за подслон и почивка след тежката битка.
С подвига си в боя при Кресна Екатерина Арнаудова си спечелва прозвището „Безстрашната пиринска четничка”. По-късно другарите й посвещават специално стихотворение.
При това тримесечно участие в четата на Йордан Стоянов из Пирин в края на 1902 г. Екатерина Арнаудова се проявява и като медицинско лице – има отпреди известни познания и лекува разболели се и ранени четници.
През март
1903 г.Екатерина Арнаудова заминава за Македония с четата на Дончо войвода. Пред четниците тя се изповядва: „Ах, защо не ме е създал Бог мъж, та да чуете и видите какво бих извършила над тия проклети агаряне. Днес, макар и жена, дай Боже, сила, ще видя да им платя, каквото заслужават” /в-к „Вечерна поща”, 11 април 1903 г./. С тази чета тя броди из Пирин около месец и половина и в края на май се връща в София. От 1 юни до 15 август 1903 г. посещава редовно и практикува в Александровска болница в София , „учи се да превързва разни видове болни и ранени”. За това й е издадено удостоверение от „старшии лекар на хирургическото отделение на болницата д-р Тантилов.
През втората половина на август Екатерина Арнаудова заминава с многобройната чета на запасния поручик Сотир Атанасов и участва в Илинденското въстание в Скопския вилает. Наистина тук тя изпълнява фелдшерска функция, но и с пушка в ръка се сражава срещу турците в Кумановско.
Оскъдни са сведенията за живота и дейността на Екатерина Арнаудова след Илинденското и по-късно. При освобождението на гр. Неврокоп /дн.Гоце Делчев/ от турско робство през есента на 1912 г. тя /вече 40 42годишна/ става знаменоска на сформираната в София Неврокопска опълченска дружина, която по-късно е преименувана на Трета рота на Одринската опълченска дружина.
След като се завръща в Софиа, Арнаудова полага големи усилия за настаняване в столицата на бежанци от Македония през войните 1912/1918 г. С голяма активност и настоятелност успява да осигури значително количество купони за хляб и храна на бежанците.
През август 1919 г. Екатерина Арнаудова гостува в Либяхово, посрещната с голямо внимание от цялото население. В нейна чест се организира общоселско празнично хоро на „Ширината” /в центъра на селото/. Дошла облечена в „градски” дрехи и считана за „софийска дама”, тя се облича със селска празнична либяховска носия. Довеждат и фотограф за обща снимка.
През 1923 г в София се учредява Илинденската организация, която представлава взаимоспомагателно и културно-просветно сдружение на българи бежанци от Македония, бивши участници в национално-освободителното движение. Още от основаването й до разпускането й през 1947 г. Екатерина Арнаудова членува в нея.
След 1930 г., вече пенсионерка, тя зачестява посещенията си в Либяхово, винаги тържествено посрещана от цялото население. А и нейният дом в София по всяко време е изключително гостоприемен за либяховци.
През 1937-38 г. тя посещава Божи гроб в Йерусалим и на връщане минава през Либяхово, приветствана от всички. Навсякъде, където има деца, тя им хвърля бонбони. И нейните съселяни след това започват да я наричат „баба Хаджийка”. От гостуването й в родното й село по това време са запазени доста снимки, от които е видно голямото уважение и преклонение към нейната личност.
Екатерина Арнаудова се проявява и като дарителка на ценни вещи и одежди за църквата в Либяхово и за храма „Никола Софийски” в София. Тя подпомага финансово и няколко предприемчиви мъже от родното й село да развият търговия в столицата.
Тази смела боркиня срещу османското робство умира на пределна възраст
в София на 30 март 1958 г., запазвайки в сърцето си докрай любовта към родното място и неговите хора.

 

Advertisement
loading...

Култура

Тайните на Черния мост в Кресненския пролом

Published

on

От Черния мост сега личат само останките от основите, прилепени на огромни скали от двете страни на река Струма в Кресненския пролом. Намира се на сто метра южно от известното тук Кресненско ханче, където място за поклон е и един величествен паметник, с посвещение на Кресненско-Разложкото въстание.

По време на турското робство мостът е бил с особено стратегическо значение, защото тук чрез него се съединявали двата пътя от изток и запад по долината на Струма. Получил е името си Черния мост, защото по изграждането му, както и на пътищата край него, населението на селата край пролома е работило принудително на ангария.

В спомени летописецът на Кресненско-Разложкото въстание и участник в него, учител на земеделския министър-председател Александър Стамболийски – даскал Стефан Карчев, сочи, че мостът е строен 1860 година. Това е станало със султански указ, а негов майстор е бил уста Иван Боянин от град Брацигово. След изграждането му уста Боянин бил извикан в Истанбул, където бил отличен със специален мундир с еполети и получил званието „султански архитект”.

По време на Балканската война от 1912 година бягащи турски войници, подгонени от четите на ВМОРО и войските на генерал Георги Тодоров, разрушават моста. Това пише в книгата си „Из миналото на Светиврачко и Мелнишко”.

Черния мост губи стратегическото си значение след прокарването през пролома и край него по десния бряг на Струма на ново шосе и трасе на теснорелсова жп линия./струма/

Continue Reading

Култура

Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна

Published

on

Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна – блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича – Успението ѝ.

Имен ден празнуват: Анна, Анка, Ани, Анани,

Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.

Българите наричат празника Лятна света Анна.

Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” – висока температура и треска.

В Източна България

на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.

В Западна България

срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.

В югозападните български краища

на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

Continue Reading

Пиринско дело

Д-р Христо Гушков от ИТН положи клетва като депутат! Сандански ще разчита на него

Published

on

Сред новите лица в парламента от Югозапада е и председателят на общинската структура на „Има такъв народ“ в Сандански – доктор Христо Гушков. На плещите му ще лежи огромна отговорност, тъй като е единственият депутат, който ще представлява общината.

Д-р Гушков е един от най-одобряваните млади политици в Сандански, а свидетелство за това са броят преференции, които получи на изборите – 1259.

Правим уточнението, че като цяло от ИТН не са привърженици на преференциалното гласуване и нито един от кандидатите не агитираше за себе си. Това означава, че докторът просто е харесван, а хората го определят като младата политическа надежда на Югозапада!

Continue Reading

Култура

Седмокласничката от СОУ “Никола Й. Вапцаров” – Хаджидимово Анелия Спахиева за изпроводяк към новото си училище с поредна награда от национален литературен конкурс

Published

on

В СОУ “Никола Й. Вапцаров” н гр. Хаджидимово  пристигнаха  наградите  от IV национален литературен конкурс “Николай Хрелков” който се проведе в  София. Конкурсът бе предназначен за ученици от 6 до 19 години , а целите му са да популяризира ученическото литературно творчество. Темите бяха две:

– Свободна тема и

– Читалището – моят дом.

„При получаването на наградите, с удоволствие разбрах, че ученичка, която работеше под мое ръководство е носителка на втората награда. Това е седмокласничката Анелия Спахиева а темата на работата й беше „ Старото читалище –живата памет на хаджидимовци“.

Почти месец по-късно на 18 юли 2021 г., бе церемонията по награждаване в град София. Анелия не присъства на церемонията, тъй като отсъства от Хаджидимово. Днес получих наградата й и бързам да я споделя.

Хубаво лято ти желая и успешен старт в новото училище!,  написа в своята страница преподавателката на Анелия Спахиева като не проусна да сподели пред репортера на ТОП ПРЕСА, че тя е била една от най-добрите и талантливи възпитаници на СОУ “Никола Й. Вапцаров” – Хаджидимово.

От следващата учебна година Анелия Спахиева продължава образованието си в НПГ “Димитър Талев“ в Гоце Делчев.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

юли 2021
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

ПОПУЛЯРНИ