ГРАДЪТ: Художникът с колело

Без име

КОЛОНКАТА НА ПОЕТА!

Ангел КАРАВЧЕВ

Без име

На И. Заемджиков

Той пристига сутрин на
педали
с наръч съчки огън да запа-
ли.
С душа гореща и боите ще
напасне,
ще чака бавно огънят да
гасне,
И тогава всяка буца с лед,
разтапя с дух и мироглед
Там на тясно в ателието,
събрал звездите и морето.
И мъката на баба стара,
и звуците на трубадур с
китара,
и туземците от остров Ява
на платното всичко оживява.
Рисува радост, мъка и пей-
зажи!
Рисува кой, каквото каже!
Рисува хората от своя род!
Рисува и човешкия живот!
Накрая тръгва вече уморен
от дългия работен ден.
Сам превърнал се в портрет,
достоен за перото на поет.
Тръгва там, нагоре към
върхът,
където даже няма път,
където има само храсти
и тишината ти нашепва
здрасти.
Там, при собствения си духо-
вен мир
като наш учител и пастир,
а душата му нагоре устреме-
на –
да нарисува цялата вселена.
Когато минат хиляди години
и заспи живота нарисуван в
картини,
тогава пак отново ще узная.
как художникът преплувал е
безкрая.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене