ГРАДЪТ: Моите прадеди

Родови истории – 6

Дениз СААЛИМ

Казвам се Дениз Неждет Саалим и съм от село Долно Дряново. Родното ми село сега наброява около 1300 души и има богата история. Първите заселници в него са избрали точно това място заради плодородната почва за отглеждане на тютюн, царевица и много други култури. В началото селото е било от 5-6 къщи. Хората както в миналото, така и днес се занимават със земеделие.

В селото ни моят род е известен като Агушовия род. Името на рода ни произлиза от името на прапрадядо ми Агуш, родом от село Кочан. Останали сираци, той и по-малкият му брат Ибрахим били принудени да станат измекяри /слуги/ в село Дъбница.

Агуш отишъл в казармата вместо брат си, за да изкара и неговата служба. След като се върнал, бил вече зрял мъж за женене. Оженил се за вдовица и заживял в
нейната къща в с. Долно Дряново. Родило им се само едно дете. Кръстили го Халил.

Когато станал на 20 години, Халил се оженил за Фатме, която била сираче и живеела у роднини. Те създали пет деца – четири момчета и едно момиче. За да осигури прехраната на голямото си семейство, прадядо ми Халил станал дървар в планината, а по-късно започнал да работи и като готвач. Сам събирал камъни, за да изгради четири къщи на четиримата си сина.

Както другите хора в селото, и семейството на Фатме и Халил отглеждало тютюн и царевица. Докато мъжът бил в казармата, жената обработвала нивата сама, а и за детето се грижела пак там, на нивата, като го носела със себе си.

Един от синовете на прадядо Халил е дядо ми Мехмед. Той се оженил на 19 години за 18-годишната девойка Силвет. Създали две момичета и две момчета, едното от които е баща ми Неждет. Тяхната история е почти същата. Дядо ми Мехмед бил в казармата и баба ми ходела на нивата сама. После дядо изхранвал семейството си, като орял с волове в полето. Той гледа волове и днес.

Баща ми и майка ми се оженили през 1991 г. По това време баща ми работел като охранител на банка, а майка ми – като работничка в цех за обувки. След закриване на банката баща ми започнал работа в цеха за обувки, при майка ми. После намерил препитание в чужбина. В момента баща ми работи в Панагюрище, но се занимава и с тютюнопроизводство.