Вестник ГРАДЪТ представя: Една неврокопчанка в Родопите
-
- юли 16, 2015
Непознатият неврокоп!
Доц. д-р Русалена Веселинова Пенджекова е родена в гр. Гоце Делчев. През 1999 г. завършва специалност “Български език и история” в ПУ “Паисий Хилендарски”. От 2000 г. е асистент в ПУ “Паисий Хилендарски” – Филиал Смолян. През 2007 г. защитава докторска дисертация. Научните ù интереси са в областта на архивистиката.
Автор е на монографията “Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет”(2007 г.). Съавтор е на документалните сборници “Византия през погледа на съвременниците ù ” (2002 г.) и “Екзарх Стефан I Български” (2003 г.). Има редица публикации в сборници и периодични издания.
Доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева е само на 36 години, а е автор на три монографии, посветени на забележителната личност в нашата духовна история екзарх Стефан I Български (1878-1957). Тя възстанови традицията в Смолян да се организират публични лекциислед заемане на академичната длъжност „доцент”, а именно с презентация и лекция за него на тема „Непознатият Екзарх Стефан (Идейни аспекти и биоархивни измерения)”.
Защо непознатият? Поради политическата конюнктура личността на Екзарх Стефан след 1944 г. е подложена на дълга и манипулирана забрава, определя доц. Пенджекова-Христева. За него не се говори и не се пише, като се
изключи добре подготвената биография от Димитър Лазов по повод 25-ата годишнина от възкачването му на Софийската митрополитска катедра. Но тя обхваща един кратък период до избирането му за Български Екзарх. Преди 13 години, когато е била само 23-годишна, Русалена Пенджекова попада случайно на името Екзарх Стефан, посочено в бележка под линия на статия, която четяла в архива. И тази случайност определя по-нататъшната й съдба на упорит и добросъвестен изследовател. Била е впечатлена, зарадвана и провокирана да продължи да го търси в документите, притежание на различни архиви в страната, и да пише за него. Създава монографиите Личността и делото на Екзарх Стефан в българската историческа памет (2007 г.), Един забравен ръкопис на Екзарх Стефан I Български (Богомилите и Презвитер Козма – извороведски и археографски аспекти) (2011 г.) и Непознатият екзарх
Стефан (Идейни аспекти и биоархивни измерения) (под печат). Именно тези изследователски трудове определят изцяло положителното гласуване на научното жури, когато се явява на конкурс през декември м. г. за академичната длъжност „доцент” във филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в Смолян, а след това оценката единодушно е потвърдена с решение на Факултетния съвет на Философско-историческия факултет при ПУ. Тя е първият цялостен изследовател на личността и делото на Екзарх Стефан.
Екзарх Стефан (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) получава начално и основно образование в родното си село Широка лъка, Смолянско, продължава по-горен клас в с. Орехово, Чепеларско, където негов учител е известният родопски книжовник Стою Шишков. Учи в Духовната семинария в Самоков, а след това в Киевската духовна академия (1900-1904 г.), която завършва със степен „кандидат на богословието”. През октомври 1910 г. приема монашество. От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Швейцария и защитава докторат. През 1921 г. е ръкоположен за епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит, на който пост служи 26 години. На 21 януари 1945 г. е избран за Български екзарх, а на 22 февруари с. г. с негово съдействие е вдигната схизмата на Българската православна
църква.
Поради несъгласието си след 9.9.1944 г. с политиката на комунистическата власт към Българската православна църква на 6 септември 1948 г. той е принуден да си подаде оставката като Български екзарх. През месец ноември е интерниран в с. Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в катедралната църква „Успение Богородично” на Бачковския манастир. Оценена е заслугата му за спасяването на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта през 1943 г.
Но неговата сложна житейска съдба и политическата конюнктура предопределят липсата наинтерес на изследователите, пишещи биографии и исторически съчинения особено преди 1989 г., смята доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева, защото дотогава това е било тема табу. Освен това голяма част от документите за неговата личност са укривани и съхранявани у родствениците му и са предадени в Смолянския държавен архив
чак през 1992 г. Документите, които са в Централния партиен архив, остават недостъпни за изследователя, а разсекретеното му досие през 2003 г. дава възможност неговата личност и дело да бъдат изследвани и от историци, и от богослови, смята младата изследователка. Според нея това е линия, която ще продължи, защото екзарх Стефан има изключително книжовно наследство, има още трудове, подготвени за печат, които чакат своите издатели – съчинения за Българската православна църква, лекции за славянските писатели и промененият вариант на съчинението Същината на пастирското служение, неговите речи и проповеди. Категорична е, че интересът към екзарх Стефан се засилва и личността му трябва да бъде изследвана от много и различни специалисти. „Да, привилегия е, че аз бях една от първите, които имаха шанса да попаднат на този архив, да бъда изследовател на личност като екзарх Стефан – част от световния интелектуалния елит на 20 в., но не искам да бъда последната,” казва тя.
Каква роля изиграва личност като екзарх Стефан за един съвременен изследовател?
Ето отговора на най-младия доцент в 62-годишната история на българската университетска архивистика и първия доцент по архивистика и документалистика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” Русалена
Пенджекова-Христева:
– Решаваща роля! Почти 13 години правя своите изследвания върху личността и делото на екзарх Стефан, оповестявайки ги като резултат в научни трудове, под формата на монографии, на студии, на статии, на радио и телевизионни предавания. И всеки път си казвам, че може би темата вече се е изчерпала и ще спра дотук, но всеки път започвам отново, защото това е нещо, което надхвърля логичните обяснения, това е особена изследователска тръпка, която те кара да преминеш границите на времето и на пространството, именно четейки архивните документи за личността и делото на екзарх Стефан. Това е треската, ако щете, и лудостта на историка-изследовател, който дори сънува личностите и проблемите, за които пише. А на мене ми се е случвало, особено когато трябваше да издам втората си книга. Бях подготвила дисертацията му за издаване и една вечер го сънувах, попита ме, защо не издавам книгата, след като съм я подготвила. Може би това е въображението на историка, не зная, но подреждането на пъзела за живота на екзарх Стефан предопредели моето развитие като преподавател по архивистика, като учен, който въз основа на практическата работа с документалните свидетелства и архива на екзарх Стефан достигна и до своите теоретични хипотези, обобщения за етапите на работата на историка и архивиста с едно „съкровище”, каквото е неговото документално богатство. Докоснах се до научните трудове, които той посвещава на редица богословски теми. И не на последно място това ме обогати най-вече като човек, защото аз се докоснах до една смайващо модерна космополитна мисловност и в същото време до една уникална личност от българската история, носител на особена индивидуалност, с неизчерпаема интелектуална енергия, духовник, който демонстрира силна и непоколебима воля да осъществи мисията си в името на Бога и на народа си. Изследването на личността на екзарх Стефан ми помогна да осмисля отговорността на пишещия. В мое лице той намери своя наследничка, готова за
популяризира делото му. Нещо, което правех с много любов досега. И което ще продължа да правя.
Be the first to leave a review.
