ГРАДЪТ: Шепотът на Охридското езеро

Юлия БАЙМАКОВА

Небето над Галичица бавно порозовява и прави водите на езерото седефенолъскави. Сбогувайки се с планината, тепродължават по своя вечен път към брега. Вълна след вълна се догонват, жадни за раздумка. Най-често си говорят за връзката между двете езера – Охридското и Преспанското, която продължава вече близо три милиона години! И за това, колко е трудно на водата да се провре под цяла планина, за да премине от едното в другото езеро! Ами историята за змиорките, които жертват живота си само и само да създадат поколение! Цели 16 месеца те плуват от Охридското езеро до Саргасово море, без да се хранят. Там създават своите малки и умират. Разказват си бъбривите вълни и неусетно стигат отсрещния бряг – там, където е градът. Чак тогава млъкват, защото брегът ги чака с нетърпение, за да им разкаже своите спомени… Той, градът, бил къде-къде по-млад от езерото. Първото му име било Лихнида. Брегът помни идването на Филип ІІ, а по-късно на римляните. Помни и гладиаторските борби в античния театър, и славното време, когато това място станало един от най-развитите средновековни културни центрове. Било в края на девети век, когато Климент и Наум поставили основите на Охридската книжовна школа. А по времето на Самуил градът край езерото станал столица на българското царство и център на българската патриаршия. Славни били онези години, царски години! По-късно той бил завладян от сърбите, а в края на 14 век – от османците, и останал техен цели 500 години. Драматичните събития продължили и през миналия век – войни, различни владетели, превратности … Вълните слушат в захлас и брегът решава да продължи, да им опише и днешния Охрид. Разказва им за многобройните туристи, пристигащи тук от целия свят, за църквите, които някога са били 365 – за всеки ден от годината по една, но и днеска не са малко, за манастира „Свети Наум“, за Билянините извори, за стръмните улички и красиво застроените хълмове, за възрожденските къщи и часовниковата кула, за многобройните хотели. Не пропуска да опишепристанището, театъра, музеите и най-вече този на водата, иконната галерия… Надълго и нашироко обяснява за фестивалите, които се провеждат тук всяко лято. В най-големи подробности изпада, когато започва да говори за растителността. Възхищава се на кипарисите, палмите, липите…, които са навсякъде – в кокетните дворчета на къщите, по улиците, в парковете. Някои от тях са просто на крачка от него. А за цветята – думи няма!

Вълните и брегът са единодушни – всичко тук живее в хармония и те самите са част от нея. Охрид и неговото езеро – неразделни и толкова красиви! Бисер в огърлицата на света!