Придобилият скандална популярност съдия-изпълнител от село Баня Георги Цеклеов пред Топ Преса: Мой колега от Благоевград, който иска да е местния „феодал“ в бранша, стои зад нападките и жалбите срещу мен!

Роден в град Разлог, живял и израснал в разложкото село Баня в се­мейството на известната местна фамилия. Майка му Такухи Мардик Цеклеова е известен търговец, докато баща му се е ангажирал е държавна работа.

Днес той е един от най-уважаваните съ­дебни изпъл­ните­ли. По право­мощия, възло­жени от Министъра на правосъдието и съобразно За­кона за частните съдебни изпълните­ли, Георги Цеклеов съ­бира частни и публични вземания на гражда­ни, фирми и държавни институции.

Професио­налният му опит стар­тирал през 1998 до 2005 г. като държавен съдебен из­пълнител в Районен съд – Разлог, го извеж­да на едно от първите места на успеваемост в професията.

Това се до­казва дори с атентата, който той преживя преди го­дини и въ­преки това остава без- компроми­сен профе­сионалист.

От 2005 г. работи като частен съ­дебен из­ пълнител. Член на Кон­тролния съ­вет на Кама­рата. Един от основателите на КЧСИ.

Месе­ци наред името на Георги Цеклеов беше замесвано в доста скандални версии и хипотези. Дълго време той отказваше да гово­ри по темата с проявата на излишна нарцистично високомерност. Обстоя­телствата обаче явно промениха намерение­то му и след много по­кани, Цеклеов се съ­гласи да отговори на нашите въпроси.

– Господин Цеклеов, чувствате ли се да го­рите в огъня на сканда­ла?

– Какво имате предвид? Не ви разбирам.

– Ами самият факт, че в последно време името Ви се завъртя в публичното прос­транство, свързано с какви или не скандални версии и хипотези, за нас като медия е достатъчен знак, че нещо скандално тлее или гори около вас…

– Професията ни е такава, че няма как да се славим с общо спокойствие. Не тряб­ва да забравяме, че живеем в България и че в страната ни професията на съдебния изпълнител не е на голяма почит. Тук ние сме наричани с обидната според мен дума „бирник“. Това ще спре само тогава, когато ампутираме андрешковщината в нас. Този герой на Елин Пелин с десетилетия беше спряган като положителен. Аз не виждам нищо положително да оставиш „бирника“ в кал­та, защото той е пълномощ­ник на държавата. Това оз­начава, че дълго време сме учили децата си да оставят държавата в калта. Ето от къде идва ненавистта. Някой видимо недоволен от моята работа видимо търси начин да си „отмъсти“. Но на кого ще отмъщава – на себе си за това, че е стигнал „дъно“ и се налага да му се вземе всичко заради негови грешки? Българинът няма финансова култура, когато взема парите – пее, не ин­вестира, а харчи и накрая, когато трябва да връща, плаче. Има и друга версия за това кой постоянно се опитва да ме плюе и не без участието на вас медиите.

Какво имате предвид?

Вие знаете много добре. Самият термин „частен съ­дебен изпълнител“ какво показва – че ние работим в условията на пазарна ико­номика, а това ражда кон­куренцията. Имам инфор­мация, че мои колеги не се отнасят към мен и работата ми много колегиално и полз­ват някои податливи ваши колеги за разчистване на сметки и удари по конкурен­цията с цел завладяване на територии..

– Можете ли да си послу­жите с имена?

– Не. Ще намекна само, че в Благоевград има един колега, кой­то си вярва, че е мес­тен „феодал“, както вие обичате да се из­разявате, и че всичко трябва да ми­нава през него.

Той да дели и разпре­деля порци­ите в нашия бизнес.

Звучи много жълто. Име все пак няма ли да спомене­те.?

– Не. Но всич­ки ще го познаят. Той се опитва да очер­ни името ми, като пише аноним­ни писма до меди­ите, хейтъри ме плюят във фейсбук, платени от него. Така се раждат слухо­вете и „скандалите , както вие ги нареко­хте. Но всичко си идва на мястото рано или късно. Не желая повече да коменти­рам. Казах ви достатъчно. Благодаря. Смея да се наре­ка широкоскроен, но всяко нещо си има своите граници. Като се преминат, ще реаги­рам подобаващо…

Вестник „Топ ПРЕСА“