Лазар Причкапов: Само аз бях против свалянето на Живков

Видният деец на БКП и бивш кмет на Благоевград навърши 75 години, но е празнувал само 18 рождени дни

БКП-стожерът Лазар Причкапов навърши 75 тази година, но реално е отбелязал само 18 рождени дни. Причината е, че благоевградският кмет, управлявал от 2002 до 2007 г., се е пръкнал на 29 февруари. През 2012 г. изтърсва майтапът, че най-после е станал пълнолетен и може да участва в избори. Причкапов е роден през 1940 г. в Белица. Завършва българска филология в Софийския университет, а в последствие и обществени науки в Москва. Първата му работа е в окръжен държавен архив. Следват години в Комсомола. От 1984 г. е първи партиен секретар на Благоевградски окръг. През 1988 г. се издига до секретар на Областната партийна организация в София. През 1989 г. е един от малцината, които дръзват да се обявят срещу свалянето на Тодор Живков. Скоро бившите съратници му лепват стигмата „живковист“ и през 1990 г. е изключен от

БСП СЪВЕТ ОТ БАЙТОШО

Защитникът на Тодор Живков не съжалява, че е проявил „недалновидност“ на 10 ноември 1989 г. и не е запял в общия хор срещу държавния глава. „Не отричам, живковист съм, но и тези, които се пребоядисаха за една нощ, какви бяха? Махнаха ме, защото не позволих да бъда манипулиран. За един живот ми стигат една партия и една идеология, никога не съм се въртял според посоката на вятъра“, споделя партиецът. Той не идеализира Бай Тошо. В очите му остава като хитроумен тип, издигнал се високо, без да забравя, че е народен човек.

Когато партията гласува доверие на Лазар, самият Живков му дава полезен съвет на 4 очи: „Млад си, убав си, а вече и власт имаш. Ще ти кажа едно: внимавай с жените. Не е речено да си кон с капаци, но внимавай да не ти пробутат някоя брантия. Слушай мене, по-опитния!“

Случката с Живков, която най-много го поразява, е от честване на писателя и бивш партизанин Веселин Андреев в гр. Съединение. Срещата била в читалището. Преди да седне, Живков бръква в джобовете си и в шепите си вади листчета и пликове. Това били тайните желания в писмен вид на хората, с които се е срещал. Хвърля на масата неофициалната кореспонденция и с въздишка казва: „Другари, стига, бе! Спрете вече, бе!“. На Причкапов подава едно от листчетата да го прочете: „Тодоре, моят внук завърши спортно училище.

Виж есента да го оправиш в някое посолство в Европа“.

ДЕЦАТА МУ ТО ОТХВЪРЛЯТ КАТО ПЪРВИ СЕКРЕТАР

През 90-те години Лазар Причкапов стои без работа. Убеден е, че е заради засвидетелствана подкрепа за Живков. Тъкмо обратното е, докато е част от партийната върхушка. Кланят му се всякакви, превиващи гръбнак. Но в дома си партиецът отглежда морални съдници – дъщерята Благовеста и синът Димитър. Те не се възгордяват, а по-скоро ревнуват баща си от политиката. Лазар няма да забрави как броени дни след прибирането у дома с поста първи секретар на Окръжния комитет на БКП вижда сина си Димитър разплакан. Момчето обсъжда нещо с майка си, но таткото чува и се приближава, питайки какво се е случило.

И получава неочакван упрек: „Ти може да си първи секретар, но не искам приятелите да ме гледат като син на партиен секретар. Нито учителите да бързат да ми пишат шестици, преди още да съм отговорил на въпросите им“. След този случай държавникът се вдига на крака и отива на среща с класния ръководител от позицията на най-обикновен родител. Изисква да бъде коригирано отношението към сина му, макар че и преди това Митко пълнел бележника с шестици. Дъщерята Благовеста завършва българска филология в Софийския университет, а Димитър – право, пак там. При опита да започне работа на отговорен пост, също през 90-те, Димитър удря на камък. Представя се отлично, но се намира кой да подхвърли чий син e.

ЛЮБОВТА ОТ ЯБЪЛКОВАТА ГРАДИНА

Лазар Причкапов и съпругата му Мария са пред златна сватба. Реално те се познават и залюбват преди повече от 50 години. Всичко започва през есента на 1962 г., когато той е изпратен в Кюстендилско – като командир на окръжна бригада – да инспектира работата на студенти, берящи ябълки. И ето го една сутрин в овощните градини на село Жабокрът. Нещо му трепва, заглеждайки една от стройните берачки. Уж гледа да отхвърли натрапчивите мисли, но все към нея поглежда. Разбира, че през него протичат флуидите на любовта и че го завладяват. Запознават се. Мария учи в София руска филология. Пет години по-малка. Той – на 23. Женят се 4 години по-късно. Сватбата е през януари 1966 г. в родния град 1 на булката – Кюстендил.

Благодарен е на съпругата си, че въпреки дългите му отсъствия от дома, тя е била като стожер, опазил семейния уют. Мария е сред най-щастливите, когато половинката й приключва с ръководните постове и се задържа повече у дома. Отказват се да живеят в София в полза на Благоевград. Където се състезават кой повече цветя да завъди. Цветята и внуците са радостта им в златната есен на любовта им, започнала преди половин век в ябълковата градина.