Топ Преса: Да запазим Вапцаров от Вапцарови!

За това призовават музейни работници. Поводът: Мая Вапцарова и Никола Борисов Вапцаров съдят община Банско за 550 000 лв. пропуснати ползи.

Калин КАЛИСТРИН

Насрочено за 27 октомври, това е поредното  дело от повече от 20-годишната борба на племенниците на поета да вземат Вапцаровата къща.

В качеството си на журналист във вестниците „Работническо дело”, „Дума“ и „Земя“ през последните двайсетина години се случи да проследя битовите претенции на родствениците. Многократно посетих Банско, срещах се с мнозина – изследователи, поклонници, роднини, съседи, общински съветници, ищци, служебни лица и просто граждани. Присъствах на съдебни заседания в Благоевградския окръжен съд.

Участвах в националната конференция по случай 100-годишнината на поета, организирана от Института за литература – БАН. Моето изложение на този висок форум влезе в сборник с нови научни изследвания „Вапцаров – вяра и самота”.

Как започва тази история?

Веднага след приемането на Закона за реституцията от 1992 г. наследниците на Никола Йонков Вапцаров – Венера Вапцарова, съпруга на брат му – Борис, Мая и Никола Борисови Вапцарови – техни деца, завеждат дело за Вапцаровата къща. Мотивът на ищците е, че не се ползва по предназначение.

Тя е музей от 1952 г. и не е отчуждена по нито един от членовете, които третира споменатият закон. Окръжният съд в Благоевград отхвърля молбата.

С разпореждане 3171 от 3.12. 1952 г. по доклад 685 от 28.10. 1952 г. на Комитета за наука, изкуство и култура Министерският съвет разрешава на КНИК да откупи за музей къщата, собственост на Елена Вапцарова, Борис и Райна Йонкови Вапцарови, заедно с мястото от 178 кв. м, върху което е построена. Съгласно оценката на спазарителната комисия имотът струва 19 648 лв.

Продавателният протокол е сключен доброволно от наследниците на имота, водени от съкровеното желание да видят в него разказ за своя родственик. Още същата година идеята е реализирана. Баба Елена остава да живее в къщата. Тя е човекът, който посреща и разказва за сина си на гости от цял свят.

Седем години по-късно се извършва нов строеж на мястото на тази част от сградата, която е била в лошо състояние.

През 1981 г. общината предоставя жилище на сестрата на поета – Райна Вапцарова. На Мая и Никола преотстъпва право на строеж върху общински парцел от 750 кв. м, независимо че според тогавашното законодателство не им се полага, защото те са получили пари за своите дялове от къщата. Днес на това място е шато „Вапцаров“ – тяхна собственост.

За последното преустройство и разширение на музея са откупени четири други, съседни къщи – Сирлещова, Чучулайна, Фидошева и Рабаджиева. Те са съборени и на тяхно място през 1987-1990 г. е построена новата част на музея. Никой от тези фамилии след обществените промени не е поискал обратно имота си.

80-годишнината на Никола Вапцаров е посрещната с нова модерна експозиция, решена със съвременни технически средства.

Ръководител на авторския колектив е Въло Радев. Посетих го в дома му в София за интервю за в. „Дума”. Стъписан от претенциите за притежание на къщата, известният български режисьор, сдържан иначе мъж, ми каза с тих, но категоричен глас: „Не е беда, че музеят ще бъде частен. Това е позната практика по света. И у нас навярно ще навлезе. Беда е, че ще попадне в ръцете на Мая. Познавам я, аз съм й кум на втория брак. Ако това стане, по закона за интелектуалната собственост, ще поискам експозицията да бъде свалена.”

Когато наследниците завеждат първото си дело, секретарят на общината Никола Баряков заявява: „Вапцаров е изписан на челото на Банско“. Това беше и заглавието на кореспонденцията ми в „Дума”. Общинарите тогава бяха избраници на СДС. Сетне дойде на власт и БСП. Предпоследният кмет на града Александър Краваров беше кандидатура на ВМРО. Макар че музеят е държавна собственост, общината продължава да инвестира в него в името на пълноценната му работа, заяви кметът Краваров. Сегашният кмет е от ГЕРБ.

През годините бе проявена рядко последователна позиция по проблема от различните политически сили, управлявали града.

Не всички наследници си искат дела.

Делото от 1992 г. в окръжния съд в Благоевград се отлага на двапъти заради привличане и на другите законни наследници, дъщерите на Райна Вапцарова – Мария и Елка, които до този момент не бяха претендирали. Ходих да търся Мария Безродная в Калоферския Балкан. Заедно с мъжа си тя пасеше овцете на Калоферския манастир. Двете сестри отказваха да се присъединят към иска и пречеха на братовчедите по-натам да водят дела. Издирваха ги чрез Държавен вестник. Всуе. В почетната книга за посетители в къщата-музей е запазен диалог между двете страни – братови и сестрини деца на поета. Сетне дъщерите на Райна притихват. Междувременно умира Елка, децата й я погребват в гроба на Вапцаров на Централните софийски гробища. Избухва скандал.

Делата продължават само от братовите филизи.

За Бойка Вапцарова ищците изобщо не споменават. Чрез медиите съпругата на поета помоли уважаемия съд да отсъди завинаги къщата на Вапцарови да остане музей, „заради светлата памет на големия български поет, признат и тачен с любов в България и света“. „Не съм получила и не съм желала нито лев през 1952 г. и сега не желая да получа нито лев при реституцията от 1992 г.“, пише жената, чиято любов с поета беше призната за най-вълнуващата на ХХ век от зрителите на БНТ.

Мераците

на племенниците са още преди съда. В писмо от 2 юли 1991 г. до министъра на финансите Иван Костов те твърдят, че къщата им е отчуждена, че експозицията е едностранчива, че липсва ролята на дядо им и предлагат „да облекчат държавната хазна”, като музеят стане частен.

Музеят не се ползва по предназначение и си искаме къщата, за да направим частен музей, заявява тогава Мая Вапцарова. Не предявяваме претенции за музея в София, защото той действа по предназначение, отсъжда тя великодушно със самочувствие на институция. Никола Йонков Вапцаров не бил единствената видна личност в рода.

Дали може да се срещне грамотен човек, учил в средно училище, да не е ходил в къщата-музей в Банско? От откриването му през 1952 г. до сега през него са минали над 3,5 млн. посетители.

И тогава, и сега ищците премълчават факта, че къщата е превърната в музей, когато баща им Борис Вапцаров е бил секретар на Областния комитет на БКП, заместник министър на културата, посланик в Алжир и Испания и на още отговорни постове. Прочее братът на поета никога не е стоял встрани от съдбата на музея и да се твърди, че е пренебрегвана неговата позиция и воля, меко казано е невярно. А защо се е примирил баща му Йонко да не е представен подобаващо, както твърдят днес синът и дъщерята, е отделна тема.

За по-голяма пълнота и правдоподобност всички документи и материали, които притежават наследниците, биха могли да ги предадат на музея, така както стори Бойка Вапцарова, каза Елена Еринина. Ако племенниците са истински патриоти, сега е моментът публично да се откажат от неоснователните си претенции, добави тогава дългогодишната директорка на Музеен комплекс-Банско.

С решение 6210 от 28.12.1998 г. Върховният административен съд се произнася в полза на наследниците. Те се оказват собственици на 5,5 дванадесети от старата къща, а другите 6,5 дванадесети са общински. На 12.02 1999 г. подават молба да бъдат въведени във владение. Община Банско им отказва.

Александър Краваров, кмет на Банско (2003 г. – 2011 г.): Категоричен съм, че музеят трябва да остане държавна собственост. Близките са обезщетени.

Всичко е в ръцете на съда.

Общината непрекъснато инвестира, за да се поддържа комплексът. Фондация „Вапцарова вяра“, чийто председател е Мая, дори за 100-годишнината не е дала нито стотинка“.

Из почетната книга за посетители:

1995 г.

Гости от чужбина:

„Мерсия Макдермот: Музеят е на световно ниво. Убедена съм, с такава богата история, с такива будни хора банскалии ще намерят начина да излязат от кризата.“

1995 г.

Гости от страната:

„Мили хора, от все сърце ви благодарим, че въпреки истеричните нападки на отделни личности вие сте успели да запазите тази светиня за живота и дейността на един велик българин. Пазете го! Ние ще ви бъдем признателни. Признателни ще са и идните поколения.

Група туристи от Бургас“

Наследниците:

17. I. 1996 г.

„Хареса ми мозея, ще си го земем! Никола Николов Вапцаров (б.а. синът на ищеца Никола Борисов Вапцаров, 12-годишен, правописът е запазен)

26.I.1996 г.

„Няма да го бъде. Леля ти!!!“ (б. а. Мария, дъщеря на Райна Вапцарова)

Никола Николов Вапцаров се похвали наскоро в медиите, че е работил като „съветник на министър Кристиян Вигенин”.

Е, сигурно е така, защото осведомени източници от „Позитано” твърдят, че голям натиск е паднал да го уредят в евролистата, сетне в тази за извънредните парламентарни избори на 5 октомври. Сега е независим кандидат за народен представител в Благоевградски избирателен район. Вече в качеството си на кандидат за депутат във в. „Струма” заявява: „Повече няма да търпим музейните работници да ядат банички на масата на Вапцаров, Гоце и Яне.“

Една малка подробност. Йонко Вапцаров е купил къщата 1912/13 г., а Гоце Делчев е убит на 4 май 1903 г. Младежът има чужбинско образование и една прелестна подробност в българския език – сегашно историческо време му се губи. Навярно по тази причина е свидетел на събития преди раждането си. На въпрос каква е историята на писмото на баба Елена Вапцарова до в. „Пиринско дело”, Никола Николов Вапцаров отговаря: „Доколкото си спомням, тогавашният председател Кръсте Цървенковски беше подел една кампания, която започна тогава и тлее до ден-днешен – за произхода на Вапцаров, че е македонец, с македонски корени и т.н. Тогава баба Елена страшно се възмути и написа това писмо, даде му гласност и го публикува. Много добре си спомням това нещо.”

Още една малка подробност. Писмото е написано на 10.07. 1967 година, а Никола Николов Вапцаров – правнук е роден през 1984 година.

Разказаната история е правна и не само.

Прочетох в нета обръщение към абсолвентите от випуск 2014 г. във Велико Търново от доц. д-р. Кристиан Таков. Та г-н преподавателят се обръща към младите си колеги: „Пазете правото. Включително и от закона.”