Оставете Банско да се развива!

В края на декември хората в Банско отново напомниха за нерешените проблеми на града с масов протест, под­крепен и от местната власт. Километричните опашки, виещи се около Гондолата са ясен знак, че курортът е надминал капацитета на съоръженията. Липсата на втори лифт и доизграждане на ски зоната спират разви­тието на града и създават реална опасност от отлив на туристи, предупрежда­ват местните хора, хотелие­ри и гости.

Чакането понякога е с часове, а многобройни из­нервени скиори вероятно повече няма да се върнат. „Македонците много харес­ват Банско“, споделя Саня Секуловска, скиорка от Скопие, която идва за пър­ви път. „Пистите изглеждат прекрасно, въодушевена съм от красотата на това място, но всички сме из­нервени от реденето и чака­нето. Картата не е толкова евтина, че да прекарваме половин ден в опашки. Не може да има само един ски лифт!“

Решение има, инвес­титор също Планът за уплътняване на зоната е по австрийски модел. Максимална екс­плоатационна ефективност и минимално въздействие върху природата в НП Пи­рин е в основата на балан­сираната концепция, изгот­вена от водещи експерти – архитекти, еколози, инже­нери, лесовъди.

Въпреки това, определен кръг „зелени активисти“ от години разпространя­ват неверни твърдения с демонични лозунги за превръщането на Пирин в „паркинг“ и обезлесяване на планината. „Естествено, че не искаме „да изсечем горите“ и да „унищожим планината“, в която живеем и която ни храни“, възмуща­ва се Малин Бистрин, пред­приемач и председател на туристическия бизнес в Банско. „Ако отсечем 5 дър­вета, на тяхно място ще за­садим 100!“

Внимателно вглеждане в реалните факти и докумен­тацията на проекта обаче показва, че аргументите на „зелените са „кухи , а действията граничат с еко- рекет. За обществото става все по-ясно, че зад моти­вите на псевдо еколозите прозират скрити интереси, чиято единствена цел е да блокират икономическия растеж и туризма във во­дещия ски център на Бъл­гария.

„По вестниците се тира­жира мнение, налагано от „природозащитници“, че едва ли не искаме да усвоим 60-70% от територията на НП Пирин, но това не е вярно“, казва кметът на Банско, Георги Икономов. „Вто­ра кабинка и допълнителни 3-4 писти ще бъ­дат изградени в рамките на сега действащата ски зона, която вече е урба­низирана територия“, пояс­нява градоначалникът.

Всеки, който е ходил на ски някъде из алпийските курорти знае, че там има много повече намеса вър­ху природата и просеки в горските масиви. Нима в Австрия, Германия, Швей­цария важат други правила за екология?! Просто там зимният туризъм е въпрос на национален приоритет, търси се баланс между растеж и био равновесие, дългосрочни инвестиции и системно залесяване.

България спешно се нуж­дае от подобна единна стра­тегия, всички са съгласни с това, и въпреки единомис­лието по въпроса, липсват конкретни действия и ясни решения от поредица пра­вителства досега.

Днес индустрията има своето Министерство на ту­ризма и всички се надяват то да покаже реален анга­жимент и подкрепа за прос­перитета на туризма.

Казусът Банско като на- ционална и наднационална туристическа дестинация придоби символично значе­ние – желаем ли да разви­ваме качествен туризъм в България?

Проектът за ски зоната се подкрепя на 100% от хора­та в Банско, от целия реги­он, от всички политически сили в общината.

Очакванията са много- милионната инвестиция да увеличи капацитета на курорта за привличане на туристи, да осигури още ра­ботни места и регулярни доходи за населението. Оттам и повече приходи ще влязат в държавния бюджет (данъ­ци, такси, лицензи и т. н.)

Икономическият ефект носи редица ползи за града, общината, цялата област и на национално ниво.

Туризмът в Банско из­хранва много райони. „Ако продадем 5 кг месо, то е от Добрич или Шумен, виното от Свиленград, доматите – от Пазарджишко или Пло­вдивско, казва Малин Бистрин. „Развитието на курорта носи плодове навсякъде, из цялата страна.“

Като отрасъл туризмът влияе положително на мно­го други сектори – инфра­структура, строителство, хранителни стоки, напитки, транспорт. Води до раз­движване на пазара на тру­да, по-ниска безработица и много други позитивни ефекти.

Преди построяването на първата гондола безрабо­тицата в Банско по официална статистика е била 22%, а сега е около 10% по думите на кмета Икономов. Заетостта, която се създава през зимния сезон в Банско въз основа на работещата ски зона, е много важна за региона. Работници прииж­дат от цялата страна.

Съществува пряка зави­симост между здрав и пече­ливш бизнес и просперите­та на общността.

Социално-икономическо­то въздействие от инвес­тициите не е за пренебрег­ване, особено в сегашната икономическа ситуация на страната ни. Създаването на условия за постоянна заетост ще свие още повече без­работицата и ще пови­ши качест­вото на обсужването. Ресторан- тьори и хо­телиери ще имат много повече сти­мул да ин­вестират в повишаване квалификацията на своите служители и да ги задържат.

Устойчивото развитие и работа за населението в дългосрочен план ще окаже благоприятно въздействие и върху образованието, а от­там и върху демографския прираст, особено тревожна тема за обществото ни.

Разликата в Банско пре­ди десетина години и сега е огромна, казват местните, градът се е развил, има ра­бота за много повече млади хора, които често предпочи­тат да емигрират, притисна­ти от безизходица. В окол­ните селища като Разлог и Добринище също усещат позитивното влияние, ожи­влението по тези места е осезаемо.

Да не говорим за доба­вената стойност от при­знанието и уважението на доволните туристи. Нався­къде по света ски курортите са престижен туристически продукт. Спомагат за раз­витието на спорта и физи­ческото възпитание на де­цата, осигуряват поминък в планинските райони и са емблеми на своите страни.

Експертите констатират, че ски туризмът и свър­заните с тях индустрии са единствената модерна перспектива за развитие на по-голямата част от пла­нинските и полупланински­те райони на България. Не бива с бездействие и липса на ясна национална стра­тегия да обезмисляме и досега направените инвес­тиции. Ресурсът може да се оползотвори в интерес на всички – и на туристи, и на собственици на среден и едър бизнес, без да се изпа­да в крайности.

И за да не си търсим тури­стите по сръбските, турски или косовските писти, Бан­ско трябва да се развива без отлагане във времето. Защото в туризма позиции­те трудно се връщат!

Факти срещу спеку­лациите:

• По данни на Държавен горски фонд ски пистите в България се простират на едва 0,002% от целия горски фонд в държавата!
• В световната практика за зимни спортове се полз­ват до 10% от защитените територии
• Изсичането на дървета с цел развитие на ски тури­зма е по-малко като обем в сравнение с планираната санитарна годишна сеч в планините. Тук дори не спо­менаваме бракониерската сеч!
• Горите в Национален парк „Пирин“ са се увеличи­ли с 20 хил. дка за послед­ните 10 години потвърдиха експерти от Лесотехниче­ски университет на общест­вено обсъждане на Плана за управление на Пирин
• Лифтовете са възможно най-екологичният вид транспорт; за построяване­то им се използват хеликоп­тери с цел минимална вре­да върху природата. Няма вредни емисии и шум, както при автомобилите.

България – при 8 планин­ски вериги с височина над 2000 м – развитието на зим­ни спортове изостава дори от Чехия, където най-висо­кият връх е 1602 м!