СЕНЗАЦИОНЕН СКАНДАЛ… Война в семейството на Гоце Делчев!
- май 22, 2015
ЩЕРКАТА НА ПЛЕМЕННИЦАТА НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА ПРОГОВОРИ!
Силвия Бояджиева потърси Топ Преса, знаейки, че ние сме най-голямата медия в Югозападна България. Чрез страниците на Топ Преса тя иска да отговори на публикацията във
вестник „Струма“. Публикация, която според г-жа Бояджиева е написана от майка ѝ.
Казвам се Силвия Бояджиева и съм другата страна по повод материал, публикуван в местния вестник „Струма“. Искам да дам и своя отговор и да се чуе и моята страна. Дъщеря съм на уважаваната горноджумайка Катерина Нурджиева, която по едно стечение на обстоятелствата е от рода на Гоце Делчев. Е, това е нещо, което много умело се експлоатира за лична изгода от нейна страна. Но аз искам обществеността да види и другото ѝ лице. Започвам по-от рано, за да не съм съвсем голословна.
През 1972 г баща ми пожела да се разведе с майка ми и подаде молба за развод, което доведе до сътресение в бившето ми семейство. По молба на майка ми, аз с моето семейство дойдохме да и помогнем за по малката ми сестра, която беше на 14 години. Първото бракоразводно дело беше на 14 декември 1972 г. дъщеря ми е родена 7 ноември същата година. Тъй като не застанах остро срещу баща ми, аз бях изгонена от майка ми с мотива, че живея в нейния дом и детето ми ще бъде отоплявано когато тя каже. Махна бушоните и детето ми трябваше да стои на студено. Това ме принуди и аз и семейството решихме да си съберем багажа и да се махнем от Благоевград. Детето ми пътува 24 часа без да имам възможност да го подменя. Тогава нямаше памперси, нямаше тия облекчения, както сега. Години наред аз не стъпих в Благоевград. Майка ми когато идваше в Русе първото и идване беше когато голямата ми дъщеря беше на 3 години, а малката на 1 година. Тя не я знаеше бяла ми е черна ли е. Обърна се и ми каза: „Нищо не нося на децата не съм си взела пенсията”. Не беше нужно да носи кой знае какво достатъчно беше един бонбон, но и това не са получили децата ми от нея.
Минаха години с времето преглътнах много обиди и огорчения, които съм изживяла от майка си. През 1996 година, я блъсна кола и месеци на ред беше на лечение. В момента, който можеше да се прибере у дома си сестра ми реши, че ще я изпрати в старчески дом. Тя, уплаши се и примоли мен, оставих семейството си в Русе и дойдох да я гледам. Гледах я докато тя стъпи на краката си. След което отново бях изгонена, защото тя нямаше нужда от мене.
Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса (22-28 май 2015 г.)
