Георги Гоцев: Аз съм на такава възраст, че не се радвам на материални подаръци
-
- май 10, 2015
С Георги Гоцев се познаваме от 20 години. Ходили сме на много общи концерти и програми. Помня след едно участие, което беше в Сандански, той ни качи в чисто новият си Москвич „Алеко“ и докара мен и групата ми до Благоевград. Обадих му се, за да се видим на по бира и да си поговорим за хубавите народни песни, мутренските години и глупавата чалга… Сядаме в квартален ресторант ден, преди Гергьовден.
Приятелю, какво е чувството и настроението, преди Гергьовден?
– Чувството сега е такова каквото ще е и след празника, може би ще бъда по уморен, ако ме нападнат много приятели. Аз ще празнувам на вилата, а там мястото е много хубаво. Много мой приятели са влюбени в гледката, природата и тишината. Там редовно ме посещават. Всяка година по Гергьовден телефоните ми постоянно звънят. Получавам поздравления от цяла България и много от чужбина. Кой както се сети за мен ми се обажда. От Америка, Германия, Англия, Испания… Даже имам много почитатели, които искат да им пея по телефона. Казват ми: “Може ли едно коплетче от тази песен…” Имам един познат от Франция, той като ми се обажда винаги иска от няколко песни по едно коплетче ;)) Имам приятел в Плевен, сега на скоро бях там на участие, той доста често ме кани. Той е направил списък с песните, които иска да му изпея. Знае ги всичките и пее заедно с мен. Сега на 6-ти юни той празнува 60 годишнина. Покани ме за три поредни дни иска да му пея. Интересно е и е много хубаво, като има такива празници, като Гергьовден, Великден. Това са празници, когато хората се събират да се веселят, да похапнат и да попеят заедно.
Какъв е най- хубавия подарък за един изпълнител на народни песни?
– Аз съм на такава възраст, че не се радвам на материални подаръци… Най-хубавия подарък е личното присъствие на хора, които обичаш и те обичат. Това е подаръка за мен. С пеенето е същото не е важно колко пари ще получа, като възнаграждение, а уважението. Как те посрещат и как те изпращат. Аз не мога да се оплача до сега. Като ходя из България съм, като Левски. Навсякъде гонен и на всякъде приет. Това пък ми дава възможност да се срещам с нови хора и да правя нови запознанства и приятелства. Навремето, когато работех в завода, като енергетик, бях затворен в едно пространство, проблемите бяха други. Даже в кръга на шегата казвам, че като чели съм бил в затвора през тези 25 години. А от както съм певец, обиколих половината свят и България няколко пъти.
Кои места в България са ти направили добро впечатление?
– Ооо, България е много красива… На първи май бях поканен от един професор и един доктор, те ме заведоха в едно село в Стара планина. Казва се Балканец и се намира от Троян, нагоре… Бяхме в една вила, ама красота голяма. Аз много обичам балкана. Досега там не бях ходил, а там ако някой не те заведе няма как да отидеш. Друго място, което ми направи впечатление е имението на един плевенски зърнен бос. Той е изкупил всички къщи около неговата, за да не се настаняват циганите. По този начин ги държи далече от селото. Човека си има средствата и си е направил един малък рай. И като си покани гости си вика да му свири жива музика. Та там имаше един цигански оркестър, които признавам бяха много доби. А вчера бях на една сватба, там оркестъра беше ужасен. Само едното самочувствие и нищо друго. Аз съм много против това на българска сватба да ти свирят цигани. Там се минава направо на циганската музика и на кючеците. Не, че хората го харесват… те това си могат и това свирят най-добре.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
