Журналистката от Топ Преса Ралица Василева: Водата от водопада край скалата „Кръста“ до град Рила изми лошото в живота ми!

Журналист съм, вярвам умерено в тези неща, но след като промих чело от водата под водопада, доста лоши и негативни неща от живота ми сякаш се измиха. Случайност? Не знам. Нали философите са казали, че нищо случайно няма в този живот.

Ралица ВАСИЛЕВА

Пътувайки за Рилски манастир минавате през град Рила. След град Рила като самотен страж се извисява от лявата ви страна една скала нарече­на Кръста. За тази скала както се чете на едната страна от една запазена табе­ла на пътя, д-р Георги Лазаров е написал през 1962 г. следния стих:

„На скалата „Кръста“ над се­лището Рила чу­дотворна сила светъл кръст забила. Символ на правда и на свещена любов за вси славяни е тоз кръст Хри­стов. Истината за кръста величава от човек на чо­век тя се предава. Свете­цът пустинник от дивната Рила там го е сложил с Божествена сила. Рояк от гарги в туй време върху му връхлетели, гаргина песен зловещо те запе­ли. В миг светеца прого­нил черното ято и поглед отправил към мястото свя­то. От тогаз таз птица черна, що на мърша налита, от кръста нагоре вече не прелита. А край скалата све­щена ням часо­вой, минават без­спирно богомолци безброй“

На другата по­ловина на тази табела писанието е относно Рилски манастир и гласи:

„Възвишил снага исполин­ска сред приказната гора рилска, светилник мощен в тъмата, стълб гранитен на сво­бодата. Разпръсвал знание и вяра, от векове насам без мяра. Затуй народа го почита и към него безспир прелита. На Богу, там да се помоли, да го спаси от зли неволи, мир да зацари на земята, добро на всеки в душата“

Д-р Георги Лазаров 1958 г.

След табелата с тези писа­ния се пред мен се изправи една друга – на Светица Не­деля, която почетахме всич­ки православни християни миналата седмица, а след нея, изкачвайки се по-някол­ко стъпала, се стига до един олтар, направен в един про­цеп на скалата. В този олтар открих икони, полуизгорели свещи, изсъхнали и изкуст­вени цветя и кръстове, като едни от тях бяха картина на Тайната вечеря, икони на Бо­ородица и на Христос.

Малко преди да се стигне до този олтар, имаше и во­допадче, но вече малко попресъхна­ло след мно­гобройните горещини. Ако решите да посетите това място на път за Рилския манастир – намира се точно на един завой и има и пазач – едно черно-бяло кученце, което живее в съседната на ол­тара цепнатина. Стара легенда носи, че водата, извираща от ска­лите и изтичаща от водопада, е лековита. Отми­ва всички нега­тивни енергии и направени магии. Журналист съм, вярвам умерено в тези неща, но след като промих чело с водата под водопа­да, доста лоши и негативни неща от живота ми сякаш се измиха. Случайност? Не знам. Нали философите са казали, че нищо случайно няма в този живот.