Вестник ГРАДЪТ представя: Големият български родолюбец Георги Младенов, родом от с. Мусомище, Неврокопско
-
- май 8, 2015
Георги Младенов е роден и израснал в с. Мусомище, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско), в подножието на легендарната Пирин планина. Родителите му са бежанци от с. Търлис, Драмско. Закърмен отрано с родолюбивите традиции на българската възрожденска среда, понесъл на детските си плещи трудностите на бежанския живот, будният младеж формира своя характер в един от най-бурните и драматични периоди от новата българска история. Участието на България във Втората световна война и краткият миг на мечтаното дългогодишно обединение на българския народ през 1941 г. оставят дълбоки следи в неговия духовен мир.
През втората половина на 40-те години учи и завършва гимназия в Неврокоп, точно когато Титовите пратеници от Скопие – учители, книжари и други емисари, със съдействието на българските комунисти-интернационалисти, правят неуспешни опити за денационализират принудително българското население в Горноджумайска област (Пиринския край). Високомерието на сръбските възпитаници, отношението им към местната интелигенция, въвеждането на един чужд за населението език, наречен „македонски език“ – някаква груба смесица от сръбски и местните български говори във Вардарска Македония, предизвикват стихийна и организирана съпротива сред населението в областта. Младият Георги е в редовете на тези, които не одобряват и публично изразяват несъгласието си с насилствената промяна на българската националност.
Затова, че от българи, както са се чувствали неговите деди, родителите му и хилядите като тях, принудени да напуснат родните си огнища, за да живеят в свободна България, някой се опитва да ги превърне в някакви „македонци“ антибългари.
Новата тоталитарна власт обаче не търпи другомис- лещите и интернира цялото семейство в с. Черни Вит, Тетевенско. Недоволен от отредената му съдба, Георги Младенов търси пътя на свободата. На 18 април 1951 г., заедно с още няколко младежи – негови съмишленици, той успява да премине границата и през родното село на родителите си Търлич, вече е в Гърция. След кратък престой в южната ни съседка младият човек се отправя за далечна Канада. От този момент нататък тя става втора родина в неговия живот. Там Младенов, „за да не остане сакат“, както обича да се шегува, завършва висше образование специалност фармация, и се отдава на това поприще близо шест десетилетия.
В същото време обаче той не се оттегля от активно участие в обществения живот, въпреки нелеката съдба на емигранта – първо поколение. Господин Младенов се свързва с организираната патриотична българска политическа емиграция. Става член на Македонската патриотична организация „Любен Д. Димитров“ в гр. Торонто, Канада, пише ярки статии във в. „Македонска трибуна“, участва активно в годишните конгреси на организацията. Заедно с брат си г-н Пандо Младенов установяват връзки с Иван Михайлов в Рим и дълги години го подпомагат морално и материално.
В този смисъл с перо и с дела г-н Георги Младенов се изявява като един от най-ярките защитници на истината на българщината в Македония през най-тежките години, когато официална София е принудена да мълчи по този проблем.
Промените в България през 1989 г. откриват нови хоризонти за родолюбеца Младенов. Още в първите месеци на демокрацията той се свързва със Съюза на македонските дружества, по важни поводи пише меморандуми и открити писма. Той е един от първите, който даде идея и подкрепи практически възстановяване дейността на Македония научен институт в София (МНИ). Както някога проф. Любомир Милетич и проф. Никола Стоянов дадоха собствените си средства за дострояване на Македонския културен дом, така и през 90-те години на ХХ в. г-н Георги Младенов не пожали парични средства, за да се набави първата офис техника за възстановяване и нормалната дейност на Съюза на македонските дружества и особено дейността на МНИ. Той си остава най-щедрият дарител на Македонския научен институт, като предостави сериозни финансови средства за четири компютъра и друга техника. При всяко посещение в България г-н Младенов внасяше своята лепта, като подпомагаше други личности и организации, ангажирани с родолюбивата българска кауза. И в това отношение трудно може да се посочи друг пример за сравнение, как един успял българин в чужбина подкрепи българската наука и духовност през периода на прехода към демокрация.
Георги Младенов продължи да се занимава и с издателска дейност. Плод на неговите усилия е списание „Македоно-български преглед „Вардар“, което години наред задоволяваше интереса на четящата публика в България и чужбина със статии и документи на родолюбива тема. Със завидна упоритост и последователност Г. Младенов преодолява трудностите и години наред това издание получават български патриотични организации, министерства, посолства и др. За своите заслуги към българската патриотична кауза, г-н Младенов е избран за почетен член на Македонския научен институт в София и участва в някои важни национални и международни научни прояви, като 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (Благоевград), годишнина от убийството на Тодор Александров (Мелник) и редица други.
Междувременно посещава Скопие, води разговори с президента на новата република Македония г-н Киро Глигоров, среща се със стари познати и близки приятели, които убеждава в необходимостта между Р България и Р Македония да съществуват нормални, добросъседски отношения, като се признаят общите корени на народа в двете съседни държани. Неговите беседи, доклади и съобщения се посрещат с много голям интерес, защото позицията му по македонския въпрос е пределно ясна и справедлива.
Никакви обстоятелства не промениха мнението му за вредната роля, която е изиграл сръбския македонизъм, завоювал със сила обществения живот в Р Македония.
В чисто човешки план характерът на Г Младенов се отличава с благородство и толерантност, така характерни за една широко скроена и високо културна личност. Години наред той приема и посреща у дома си в Канада близки, познати и непознати, съмишленици от близо и далеч, оказвайки им всестранна помощ, „за да не затворят ресторантите“, както се изразява той шеговито. Надарен с тънко чувство за хумор, и то хумор, който се излива сякаш като тих пирински ветрец, който се понася волно надолу към Драма, Младенов е уникален българин и интересен събеседник. В споровете е емоционален, принципен и непоколебим защитник на националната кауза, на която той е посветил живота си. Тази кауза продължава да се реализира и с последните си проекти – електронното издаване на в-к „Македонска трибуна“ в Охрид с Владо Панков.
Българската интелигенция познава дълбоката диря, оставена през живота на големия патриот г-н Г. Младенов, която доказа, че за здравия български дух – за истинския патриот, нито времето, нито разстоянията могат да бъдат препятствие, за да се защитават справедливи каузи. Неговият пример служи като образец на поколенията и има непреходна стойност.
Be the first to leave a review.
