Гърция налива десетки милиони в новия път между Драма и Кавала: Първият асфалт вече е положен, но проектът закъснява с близо две години, а за цялото трасе липсват още 168 млн. евро
- Тодор Тодоров
- ноември 17, 2026
Строителството на дългоочакваната нова пътна връзка между Драма и Кавала в Северна Гърция навлезе в нова видима фаза, след като на 16 ноември 2026 г. местните медии в южната ни съседка съобщиха за полагането на първия асфалт по новото трасе между населените места Ставрос и Кринидес. Темата е от пряк интерес за хилядите жители и превозвачи от Югозападна България, и особено от района на Гоце Делчев, Банско, Разлог и Благоевград, които целогодишно използват граничния пункт „Илинден – Ексохи“ за достъп до Драма, плажовете и пристанищната инфраструктура на Кавала. Зад оптимистичните новини за първия асфалтиран участък обаче се крие сложна картина от тежки административни забавяния, поскъпване на строителните дейности, политически спорове и сериозна финансова неизвестност за останалата част от пътя. Това показва обстойният журналистически преглед на „Топ Преса“ в официалната гръцка държавна платформа за инфраструктурни проекти, техническата документация на компанията „Егнатия Одос“ и публикациите в регионалните издания в Източна Македония и Тракия.
Информацията за полагането на първата асфалтова настилка беше потвърдена едновременно от авторитетни местни източници като „Kavala News“, кавалския вестник „Проини“ и изданието „Parallaxi“, като първоизточник на репортажите от терен е вестник „Проинос Типос“ в Драма. Обектът представлява част от стратегическия вертикален пътен коридор Е61, чиято крайна цел е да осигури модерна и скоростна връзка между Серес, Драма и Кавала и да ги интегрира пълноценно с автомагистрала „Егнатия Одос“. Проверка на „Топ Преса“ в проектните параметри обаче установява, че новината за първия асфалт по никакъв начин не означава скорошно пускане на цялата отсечка между Драма и Кавала, нито пък бележи начало на самото строителство, а единствено достигане до същински етап на обект, който вече трупа близо двугодишно закъснение спрямо първоначалните си графици.
Според официалните технически данни на „Егнатия Одос АЕ“, отсечката, по която в момента работят машините, е с дължина от 8,26 километра. Трасето започва западно от Кринидес, пресича равнинния и полупланински терен в посока юг-югоизток и завършва при стария национален път Елефтеруполи – Кавала, западно от Ставрос. Проектът е мащабен от инженерна гледна точка и предвижда изграждането на модерно пътно платно с обща ширина от 17 метра, което да изведе тежкия и транзитен трафик извън населените места. По протежението на тези малко над осем километра се изграждат пет кръгови кръстовища за безопасно разпределение на движението, четири подлеза, както и голям двоен мост с обща дължина от 93,50 метра. Към основното строителство са включени още пълната реконструкция на приблизително 900 метра от съществуващия път Драма – Кавала, обновяването на други 600 метра от артерията Елефтеруполи – Кавала, както и изграждането на локални пътни връзки, които да обслужват местните селища и прилежащите земеделски имоти.
Защо обаче този сравнително кратък участък от 8,26 километра се превърна в символ на административно протакане в Северна Гърция? Анализът на документите, извършен от „Топ Преса“, показва, че договорът за изпълнение с консорциума „ИНТЕРКАТ – ТЕКАЛ“ (INTERKAT – TEKAL) е подписан още през ноември 2022 г. с първоначално заложен срок за изпълнение от 30 месеца. Това означава, че българските и гръцките шофьори трябваше да пътуват по новия асфалт още през май 2025 г. Нещо повече – подготвителните, геотехническите и земните работи по трасето са стартирали още в рамките на предходния програмен период 2014–2020 г. и са продължили до края на 2023 г. Вместо откриване на обекта през пролетта на 2025 г., изпълнителят е получил официално удължаване на срока с цели 23 месеца, с което новата крайна дата за завършване е изместена за 14 април 2027 г. Като основни причини за това сериозно разминаване във времето гръцките официални източници посочват два ключови фактора – тежките и тромави отчуждителни процедури за частните земи по трасето и рязкото поскъпване на строителните материали и дейности, наложило търсенето на допълнителен финансов ресурс. Документалната хронология показва, че отчуждаването на имотите е приключило едва през ноември 2024 г., или две години след подписването на основния договор за строителство, а през февруари 2025 г. се е наложило подписването на допълнително споразумение за още 15,5 млн. евро.
Финансовата страна на проекта също изисква внимателен и обективен прочит, тъй като в публичното пространство в Гърция циркулират различни суми, отразяващи отделни етапи и компоненти на разходите. В официалната гръцка държавна платформа за инфраструктурни проекти бюджетът на обекта е фиксиран на 60,76 млн. евро. Първоначалната договорна стойност с включен ДДС е възлизала на около 52,5 млн. евро, но след добавянето на допълнителния договор от 15,5 млн. евро през 2025 г., общият бюджет, посочен от държавната компания „Егнатия Одос“ през април 2025 г., достига 67,93 млн. евро. Интересен детайл от финансовите отчети е, че към април 2025 г. реално изплатените средства по проекта са били едва около 10,08 млн. евро, което обяснява защо същинското асфалтиране се случва едва сега, в средата на ноември 2026 г. Журналистическата коректност, към която „Топ Преса“ се придържа, изисква да се уточни, че тези суми не бива да се събират механично, тъй като допълнителните анекси се калкулират в общата актуализирана рамка на проекта, за която към 17 ноември 2026 г. все още няма публикуван окончателен финансов баланс.
Най-големият проблем пред цялостната модернизация на пътя между Драма и Кавала обаче остава извън строителната площадка при Ставрос и Кринидес. Докато по въпросните 8,26 километра вече се полага асфалт, останалите 16,9 километра от трасето до град Драма продължават да се намират единствено в подготвителна и проектна фаза без осигурено финансиране за реално строителство. Според подробно проучване на драмския вестник „Проинос Типос“, публикувано на 2 юли 2025 г., прогнозните разходи за довършването на цялата ос са огромни. За втория участък между Кринидес и Агиос Атанасиос са необходими ориентировъчно около 60 млн. евро, а за третата отсечка от Агиос Атанасиос до Драма прогнозният бюджет скача на 108 млн. евро. Това прави общо 168 млн. евро за двата оставащи лота – суми, които към момента са само предварителни разчети и зад които не стоят сключени договори за изграждане. Този финансов вакуум принуди регионалния управител на Източна Македония и Тракия Христодулос Топсидис публично да признае, че областната администрация не разполага с финансов капацитет да построи сама оставащите близо 17 километра, и да призове централното правителство в Атина да поеме пряка отговорност за финансирането на тази национална инфраструктура. Ситуацията породи и сериозно политическо напрежение в Северна Гърция, след като депутатът от Драма Анастасиос Николаидис внесе официално парламентарно питане до гръцкото Министерство на инфраструктурата и транспорта. Народният представител постави ребром въпросите защо сроковете са удължени с близо две години и защо са се провалили обещанията на бившия ресорен министър Христос Стайкурас, който през май 2024 г. публично бе ангажирал третото тримесечие на 2026 г. като краен срок за пускане на движението, преди датата да бъде тихомълком изместена за април 2027 г.
Какво означава всичко това за Югозападна България и читателите на „Топ Преса“ в Пиринския край? Изграждането на модерен четирилентов път между Драма и Кавала е от ключово значение за туристическия поток и бизнеса от област Благоевград, който разчита на бърз коридор през ГКПП „Илинден – Ексохи“ към пристанището на Кавала и магистрала „Егнатия Одос“, както и като алтернатива при натоварване на направлението през ГКПП „Кулата – Промахон“ и Серес. Фактите обаче показват, че дори отсечката Ставрос – Кринидес да бъде официално открита за движение през пролетта на 2027 г., тя ще реши проблема с трафика само частично в подстъпите към Кавала. Цялостното преобразяване на пътуването от българската граница през Драма до Бяло море остава заложник на намирането на още 168 млн. евро от гръцката държава, а „Топ Преса“ ще продължи да следи отблизо развитието на инфраструктурните проекти от двете страни на границата.












