„ЗАБРАВИХТЕ ЛИ НИ?“ ИЛИ КАК ДЕСЕТ ГОДИНИ ДИРЕКТОРСКО БЕЗДЕЙСТВИЕ СЕ ПРЕВЪРНА В ЧУЖДА ВИНА

В българската административна действителност отдавна властва един изключително удобен рефлекс: когато даден ръководител проспи възможностите за реална работа, най-лесният изход е да влезе в ролята на жертва и шумно да потърси сметка от по-горната инстанция. Точно този класически прийом разигра директорът на Благоевградската професионална гимназия „Ичко Бойчев“ Антон Драгоев. В момента, в който Община Благоевград обяви безспорен за града успех – осигурени над 3,2 милиона евро (над 6,3 млн. лв.) безвъзмездна европейска помощ за цялостно преобразяване на дворовете на 11 общински училища и откри процедура с цели 33 подадени оферти от 10 строителни компании, директорът побърза да хвърли сянка върху новината. С патетичния възглас „Защо не сме включени, забравихте ли ни след 10 години искания?“, Драгоев се опита да превърне личния си административен дефицит в политически скандал, разчитайки, че публиката ще се подведе по емоцията, вместо да провери фактите и документите.

Най-голямата манипулация в тази директорска атака е внушението, че европейските фондове са общинска каса, от която кметът вади пари на ръка и ги дели поравно, за да няма сърдити. Парите по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. са строго целеви ресурс, изискващ драконовски правила: допустимост, брой обхванати ученици, икономическа ефективност и най-вече пълна проектна готовност с готови количествено-стойностни сметки към момента на подаване на проектните фишове през май 2024 г. Да се твърди, че гимназията е „ощетена“, без директорът да покаже нито един внесен готов технически проект с входящ номер за този период, е чиста демагогия. Ако проектното предложение на БПГ е липсвало, било е непълно или не е покривало критериите, включването му насила щеше да потопи и дисквалифицира проекта за останалите 11 училища.

Удобната фраза „десет години настояваме“ издиша и пред елементарната хронология. Настоящият кметски екип управлява от края на 2023 година. Да се стоварва десетилетно чакане върху кмет с мандат от няколко месеца към момента на кандидатстването е евтин трик, който прикрива неудобния въпрос: какво точно свърши ръководството на БПГ при предишните кметове и къде са следите от тази „десетгодишна борба“? Документите показват, че гимназията далеч не е изолирана от публични инвестиции – през 2018 г. там беше открит изцяло нов учебен корпус, реализиран с публично финансиране, а общинските отчети и капиталови програми редовно включват средства за техника и отваряне на базата за гражданите. Общината очевидно знае за БПГ, но директорът явно предпочита медийния шум пред реалната проектна подготовка.

Вдигнатият скандал за двора става още по-абсурден, когато се съпостави със самата същност на професионалното образование. В официалния План за интегрирано развитие на Благоевград ясно са разписани истинските, остри дефицити на гимназията: крещяща нужда от нови работилници по стругарство и шлосерство, съвременни CNC машини, лаборатории по електротехника и компютърна апаратура, с които 320 ученици реално да придобият професия за местния бизнес. При положение че училището вече разполага с две спортни площадки, директорското фиксиране върху настилки, алеи и пейки изглежда като тотално сбъркана йерархия на нуждите. За едно професионално училище модерният струг е въпрос на бъдеще, а новият тротоар – въпрос на козметика.

Реакцията на кмета Методи Байкушев, който дипломатично призна критиката и обеща търсене на целево финансиране в следващите години, спести публичното унижение на училищното ръководство, но не промени фактите. Няма „забравено училище“, има несъстоятелен опит един директорски пропуск да се маскира като институционална репресия. Когато 11 училища печелят милиони за своите ученици, истинският въпрос не е „защо общината забрави БПГ“, а кога ръководството на гимназията ще спре да чака наготово и ще започне да защитава интересите на учениците си с готови проекти, а не с медийни оплаквания.