СКАНДАЛ В СВЕТАТА ОБИТЕЛ! МИЛИОНИ ОТ ДЪРЖАВАТА, ЧАСТНИ ПАРКИНГИ И БЕТОН В ЗАБРАНЕНАТА ЗОНА: КОЙ ВЪРТИ ЗЛАТНИЯ БИЗНЕС ПОД НОСА НА ДЯДО ИВАН РИЛСКИ?

Докато властта налива 569 800 евро публични средства по ПМС № 159 и държавния бюджет, тайнствена фирма прибира кеша от бариерите с благословията на чиновници, а МОСВ с Решение № ЕО-2 отпушва застрояване върху 25,7 хектара в защитения парк.

Ние не сме безбожници. Напротив, именно защото вярата, православното ни предание и заветът на преподобния свети Йоан Рилски Чудотворец са градени върху духовната чистота, себеотрицанието и съвестта, не можем да останем безмълвни свидетели на това, което се извършва зад дебелите манастирски зидове. Когато един храм е издигнат за молитва, утеха и вековна опора на българския род, всяко превръщане на светостта в тържище, всяко феодално криене зад църковния имунитет и всяка финансова мъглявина нараняват не просто закона, а сърцето на всеки истински православен християнин. Истинското благочестие не се страхува от светлината, то изисква пълна истина и отчетност. Точно затова екипът на разследващата медия Топ Преса не може да си затвори очите, когато зад кадилния дим започнат да прозират чисто светски интереси, неясни частни наематели, трудови драми и апетитно строително чертожничество в най-скъпата на българското сърце защитена територия.

Фактите, подкрепени с конкретни институционални документи, разкриват стряскащ контраст между декларираната държавна загриженост и липсата на всякакъв реален контрол върху публичния ресурс. Всичко започва с обнародвания на 31 юли в „Държавен вестник“ Закон за държавния бюджет за 2026 г., където под перото на субсидиите за вероизповеданията за Рилския манастир са разписани точно 306 800 евро (близо 600 000 лева). Това са редовни бюджетни средства, предназначени да обезпечат текущата издръжка на ставропигиалната обител. Само няколко седмици по-късно обаче, на заседанието си от 23 септември, Министерският съвет взема светкавично решение и на следващия ден, 24 септември 2026 г., обнародва Постановление № 159, с което одобрява допълнителни 263 000 евро за целеви разходи. С това общият размер на директните държавни инжекции за манастира само в рамките на една бюджетна година достига колосалните 569 800 евро. В текста на ПМС № 159 парите са записани за ремонтни дейности, опазване на сградния комплекс и изграждане на съвременна пожароизвестителна система. Документът обаче страда от пълна липса на прозрачност: няма нито ред количествено-стойностна сметка, липсва разбивка колко отиват за противопожарни сензори и колко за строителни работи, няма график за изпълнение, нито посочени единични цени.

Правната вратичка е добре позната – средствата се насочват към Светия синод на Българската православна църква, която като религиозно вероизповедание твърди, че не подлежи на строгия режим на Закона за обществените поръчки, макар че оперира със стотици хиляди евро от джоба на данъкоплатците. Така изборът на строители и монтажници остава потънал в пълен мрак, без конкурс, без оферти и без състезание. Още по-тревожно става, когато тези траншове се съпоставят с официалния проектен документ, публикуван на правителствения портал strategy.bg под номер 22RH900pr.pdf, където за манастира „Св. Йоан Рилски“ фигурира цялостен проект за консервация, реставрация и представяне на наследството за периода 2025–2026 г. с индикативна стойност от цели 5 850 000 лева. До момента нито едно ведомство не е изяснило дали отпуснатите през септември 263 000 евро са авансово парче от тези близо 6 милиона лева, или представляват напълно отделен финансов поток, който никой независим орган не проверява на място.

Докато чиновниците в столицата разписват стотици хиляди евро, около портите на самата обител се разиграва паралелен, изключително доходоносен и напълно непрозрачен частен бизнес. От години поклонниците, пристигащи с личните си автомобили, са принудени да плащат такса паркинг при Дупнишката и Самоковската порта, която от януари 2026 г. бе вдигната от пет лева на 3 евро на кола. По данни на Българското национално радио тези два стратегически паркинга не се управляват от монасите, а са отдадени под наем на частна фирма от Дупница. Когато разследващият екип на Топ Преса потърси официални отговори от местната власт и депозира въпроси към Община Рила, институционалният резултат бе покъртителен. В нарочен официален отговор по преписка № РД-01-17-9-2 от 20 юли 2026 г. общинската администрация писмено признава, че не разполага с абсолютно никакви карти, списъци, договори и финансова информация за паркингите и търговските обекти в манастирското землище.

Това административно безхаберие отваря вратата за огромен сив оборот. Дори при умерена заетост от само 100 коли на ден пред портите, при 3 евро такса това прави 300 евро дневен кеш, или близо 110 000 евро за година само от тези два пункта. Но картината става далеч по-мащабна, ако включим и третия, резервен паркинг на бившия къмпинг край река Рилска, на километър от манастира, който отваря врати на големите християнски празници като 19 октомври. Със своя капацитет от 500 автомобила, този единствен терен генерира по 1500 евро чист дневен приход при всяко пълно натоварване, без да се смятат таксите от автобуси и микробуси. Манастирът разполага и със собствен договор за охрана с частна гардова фирма, чиято стойност, условия и източник на плащане също остават скрити. На кого отчита парите дупнишката фирма, издават ли се фискални бонове, вързани в реално време с НАП, или средствата се събират с обикновени талони на ръка – това са въпроси, които институциите не смеят да зададат.

Най-дълбокият и опасен скандал обаче засяга самото оцеляване на вековната планинска природа. На 30 януари 2026 г. Министерството на околната среда и водите официално подписва Решение № ЕО-2/2026, с което се произнася да не се извършва екологична оценка на проекта за Подробен устройствен план – План за регулация и План за застрояване (ПУП – ПР и ПЗ) на населено място Рилски манастир, община Рила. Самият инвестиционен план засяга огромна територия от общо 25,7 хектара, като цели 7,577 хектара от тях се намират извън строителните граници на населеното място. Тези декари попадат директно в обхвата на Природен парк „Рилски манастир“ и европейската екологична мрежа „Натура 2000“ по директивите за птиците и местообитанията. Според официалния проект на инвестиционното намерение там се залага изграждането на нов паркинг за автомобили и кемпери, масивна сграда за гости с конферентен блок и закусвалня, ново общежитие, пречиствателно съоръжение и сериозно брегово и теренно укрепване.

Да се отпуши строеж на конферентни комплекси, паркинги за каравани и бетонови съоръжения в защитената зона на паметник под егидата на ЮНЕСКО, без дори да се проведе задълбочена екологична оценка, е институционален прецедент. Възниква въпросът кой реално ще бъде инвеститорът и крайният ползвател на тази база – духовници в молитва или светски предприемачи, превръщащи Рилската обител в планински курорт с денонощен конферентен и спа бизнес. Нещо повече: няма публични данни Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерството на културата да са изпълнили ангажимента си по параграф 172 от Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за световно наследство, като уведомят Центъра на ЮНЕСКО в Париж за планираното ново строителство в буферната зона.

Цялата тази строително-финансова машина функционира на фона на тежък вътрешен трудово-правен трус. Сигналите на йеромонах Павел, огласени на 10 ноември 2026 г. и внесени официално в Главната инспекция по труда, НАП и Светия синод, очертават картина на дълбоко вътрешно разложение. Монахът заявява, че 18 месеца е оставен без възнаграждение, че му се вменяват фалшиви отсъствия и че е воден по документи като пастир на манастирско стадо овце, които отдавна не съществуват, като поставя въпроса за присвоени субсидии и пари за животните. Въпреки че игуменът Адрианополски епископ Евлогий излезе с официална позиция на манастира от 10 октомври, определяща медийните публикации като клевети, фактът, че в манастира вече са сезирани данъчните и трудовите власти, доказва, че институционалният конфликт не може повече да бъде заметен под килима.

Всички тези взаимосвързани факти – 569 800 евро по ПМС № 159 и бюджета, 5,85 милиона лева индикативни проекти, хилядите евро кеш от паркингите, преписка № РД-01-17-9-2 на Община Рила, Решение № ЕО-2/2026 на МОСВ за 25,7 хектара бетон в парка и жалбите до НАП – изискват незабавна реакция. Когато вярата служи за параван на частни търговци, контролните органи нямат право да мълчат. Обществото и вярващият народ имат право да знаят кой се разпорежда с парите на данъкоплатците и кой готви багерите в Рилската света обител, преди поредният духовен стълб на нацията да се превърне в частно търговско акционерно дружество.