11 тежки въпроса на родителите на Ивана от Благоевград взривиха мрежата: Прикриват ли МВР и прокуратурата умишлено убийство и наркоканал?

Бащата на убитата Ивана от Благоевград с нов разтърсващ апел: „Спрете да подменяте истината! Дъщеря ми не е загинала, тя беше зверски убита!“

Стойне Стойнев обвинява медиите и институциите в замазване на чудовищно престъпление, а семейството публикува 11 смазващи въпроса към МВР и прокуратурата.

Случаят с трагичната и жестока смърт на младата Ивана Стойнева от Благоевград навлиза в нов, още по-скандален и разтърсващ етап, който поставя под сериозно съмнение цялата система на правосъдието и правоохранителните органи у нас. Само няколко дни след като бащата на момичето Стойне Стойнев излезе с първото си гневно и изпълнено с огромна болка обръщение към българските медии, настоявайки да се спре с олекотяването на престъплението и използването на думи като „падане“, „инцидент“ или „загинала“, семейството разпространи нов, още по-убийствен документ. В него почернените родители публично отправят списък от 11 директни, изключително конкретни и тежки въпроса към Областната дирекция на МВР – Благоевград и Окръжната прокуратура. В този документ те заявяват правно и директно това, което мнозина в града шепнат – че над случая има опънат институционален чадър, че се прикриват ключови извършители и че се прави организиран опит за замазване на следите от едно умишлено и зверско убийство.

Ние от Топ Преса не можем да подминем с мълчание и още един изключително тревожен факт, който се разиграва пред очите на цялото ни общество. За нас е повече от странно, дори обезпокоително, как вкуп всички така наречени благоевградски медии изведнъж решиха да замълчат плътно по тази тема, сякаш някой е натиснал бутон за пауза или е спуснал директива за пълно затъмнение. Това поведение на местната журналистическа общност е не просто професионално недопустимо, то е дълбоко порочно и застрашава сигурността на всеки един гражданин. По подобни теми не просто трябва да се говори, а трябва да се крещи с пълен глас. Мълчанието ражда безнаказаност, а безнаказаността ражда нови жертви. Днес това зловещо деяние е засегнало семейството на Ивана, но утре на тяхно място може да се окаже всеки друг човек, всяко друго дете, защото никой от нас не е застрахован в среда, където истината се замеми под килима, а престъпниците се разхождат необезпокоявани на свобода.

От разпространената позиция на родителите изплуват детайли, които звучат като от мрачен трилър, но за съжаление представляват суровата и болезнена реалност. Семейството е категорично, че не става дума за никаква нещастна злополука или нелепо падане под въздействието на психоактивни вещества, а за умишлено умъртвяване, извършено по особено мъчителен и жесток начин. Преди смъртта си Ивана е била подложена на физическо малтретиране, побой и гаври, като по тялото ѝ са установни безспорни следи от насилие, включително следи от следи от следообразни изгаряния от цигари. Въпреки тези потресаващи факти, началните действия на разследващите органи изглежда са били насочени не към разкриване на цялата истина и незабавно арестуване на виновните, а към лансиране на версия, която олекотява деянието и го представя като нещастен инцидент по време на младежка събиране.

Първият шокиращ детайл, за който родителите съобщават с огромно възмущение, е свързан с пълната липса на официално уведомяване от страна на полицията в нощта на трагедията. Вместо да получат своевременно и професионално съобщение от органите на реда, опечалените майка и баща научават за смъртта на собственото си дете от Надежда Червенкова – майка на един от заподозрените Димитър Смилков, за която семейството твърди, че също е служител в системата. Когато потресените родители сами отиват в полицейското управление в търсене на отговори, те са посрещнати от полицейски служител с фрапиращ цинизъм и абсолютна липса на елементарна човешка емпатия. По думите на семейството, служителят г-н Тупаров най-безцеремонно им заявява, че младежите са се надрусали с LSD и са скочили през прозорците, след което друг полицай просто ги отпраща с думите, че отдолу има линейка да им бие инжекция и че нямат повече работа там, като обещава полицията да се обади по-късно – обаждане, което така и не се случва.

Това скандално отношение е само началото на поредицата от въпроси, които почернените родители поставят пред институциите. Те питат защо тримата младежи, присъствали в апартамента през фаталната нощ – Александър Георгиев, Димитър Смилков и Методи Симеонов – не са били незабавно задържани с постоянна мярка за умишлено убийство, извършено с особена жестокост по член 116 от Наказателния кодекс, както и за съучастие по член 20. Вместо това, разследването е тласнато в съвсем различна посока, а заподозрените са оставени на свобода, което създава условия за укриване на факти, нагласяне на версии и оказване на натиск върху потенциални свидетели.

Още по-сериозен и опасен е акцентът, който семейството поставя върху евентуалните мотиви за подобен институционален чадър. В апартамента, където е извършено престъплението, са намерени наркотични вещества, а родителите твърдят, че вече са предали на ГДБОП и МВР преки и категорични доказателства, че въпросните лица развиват системна и организирана търговия с наркотици на територията на града. Въпреки това, срещу тях няма повдигнати обвинения по член 354а за разпространение и притежание или по член 354б за склоняване към употреба. От тук семейството поставя най-коварния въпрос: прикрива ли се разработен и функциониращ наркоканал в Благоевград, в който са замесени или от който се снабдяват лица с висок обществен статус – включително съдии, прокурори, адвокати, полицаи и техните децата?

Списъкът с нередности продължава с разкритието за пълното игнориране на ролята на Надежда Червенкова. Според родителите тя е предоставила собствения си апартамент за употреба и разпространение на наркотични вещества – деяние, което по българското законодателство подлежи на тежки санкции и затвор от 1 до 10 години. Въпреки това, срещу нея няма повдигнато обвинение. Нещо повече, семейството твърди, че само ден или два след жестоката смърт на Ивана, на същата тази жена е било разрешено да влезе в апартамента и да го „почисти“. Това според тях представлява брутално погазване на процесуалните норми и умишлено унищожаване на биологични следи, пръстови отпечатъци и ключови улики от местопрестъплението, което не би могло да се случи без пряката санкция на конкретен наблюдаващ прокурор или разследващ полицай.

Продължаващото процесуално шиканиране си проличава и във факта, че по делото вече за трети път се сменя наблюдаващият прокурор, без да са предприети реални действия за арести или повдигане на съответните тежки обвинения. Полицията прехвърля топката към прокуратурата, а прокуратурата бави процеса, докато времето заличава спомени и доказателства. В същото време поведението на заподозрените в фаталната нощ остава обвито в съмнително мълчание. Какво са правили Димитър Смилков и Александър Георгиев в продължение на цели 40 минути след момента, в който Ивана е била изхвърлена през прозореца? На кого са звънели през това време, с кого са се консултирали и дали последвалото „падане“ на самия Димитър не е било инсценирано с цел да се изгради фалшива версия за общ психотичен епизод? Защо третият участник Методи Симеонов, който неколкократно променя свидетелските си признания, се води единствено „свидетел“, при положение че не е предприел нищо за спасяването на момичето?

Въпросите засягат и директната злоупотреба с личните вещи на жертвата. Установено е, че един от заподозрените е разполагал с пълен достъп до телефона на Ивана, чрез който са правени поръчки и чатове. В същата фатална вечер, в 21:52 часа, от нейния апарат е извършено изходящо обаждане към определен мобилен номер. Родителите питат кои стои зад този номер, кой е приел обаждането и какво е било съдържанието на разговора в последните часове от живота на дъщеря им – въпрос, на който разследването все още не дава публичен отговор.

Не на последно място, почерненото семейство обръща внимание и на фрапиращия факт, че в получения от тях препис от смъртния акт липсва посочен точен час на смъртта. Този детайл е от решаващо значение, за да се установи кога точно е настъпила смъртта на момичето и колко време то е лежало безпомощно или мъртво в апартамента, преди тялото му да бъде изхвърлено през прозореца за заличаване на следите.

Ивана няма да бъде поредната забравена цифра в черната статистика на неразкритите престъпления. Родителите са категорични, че няма да се предадат пред институционалната стена от мълчание и настояват за незабавна и решителна намеса на Главния прокурор, Инспектората на МВР, както и за пълно отнемане на делото от местните структури и поемането му от независим екип на Националната следствена служба. Ние от Топ Преса ще продължим да следим този случай стъпка по стъпка, защото истината не може да бъде скрита, а правосъдието трябва да бъде раздадено с цялата строгост на закона!