ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА: Екскурзии до Далечния изток за сметка на децата! Зад фасадата на „стабилността“ в благоевградското образование гърми брутална схема с над 200 командировки

В благоевградската общественост от дни тече добре координирана сълзлива мелодрама. Избрани медийни рупори, начело с дежурни пера от местни сайтове, старателно рисуват епохата на сваления началник на Регионалното управление на образованието (РУО) Ивайло Златанов като златен век на академичен покой, институционален ред и желязна стабилност. Смените на върха се представят едва ли не като национална катастрофа, режисирана от мрачни политически кукловоди, а читателят бива засипван с патетични тиради за „разрушената приемственост“.

Само че фактите – онези сухи, неопровержими документи, които някой упорито се опитва да замете под килима – разказват съвсем друга история. Разследващият екип на „Топ Преса“ отказа да се поддаде на удобната медийна амнезия и извади на бял свят хронологията, която превръща опорната точка за „стабилността“ в прах и пепел. Когато дръпнете завесата на институционалното благоприличие, зад нея не се вижда просветна грижа за децата на Пиринско, нито загриженост за качеството на учебния процес. Вижда се само едно: пари. Огромни суми публичен ресурс, превърнати в екзотични пътешествия, дебели хонорари за близки и безотчетно източване на делегираните бюджети под благовидния предлог на фалшива квалификация.Всички приказки за „установения работен ритъм“ катастрофират с гръм и трясък в едно публично признание от декември 2025 година. Прави го не някой външен враг, политически опонент или зложелател, а самият Ивайло Златанов пред събраните очи на училищните директори от цялата област. Пред аудиторията тогавашният началник прави смайващо, саморазобличаващо изявление: лично е задържал над 200 командировъчни заповеди на директори поради „непълно или неточно попълване“. Нека спрем за момент и осмислим това скандално число. Двеста заповеди! В Благоевградска област има общо 118 училища. Това означава, че на бюрото на началника е лежал истински конвейер от документи за пътувания, в които отчетите са били толкова дебели и съмнителни, че дори дългогодишният администратор се е принудил публично да ги спре, за да не изгори самият той при евентуална ревизия. Но още по-фрапиращото разкритие тепърва предстои. Оказва се, че българските училищни директори, които ежедневно се оплакват от липса на средства за парно, ремонти и базови консумативи, са пътували на служебен гръб не просто до съседните общини или до столицата. Те не са се спрели дори пред пределите на Европа. Директори от Пиринско са летели на служебни воаяжи чак до… Далечния изток!

Какво точно търси директор на провинциално школо в Азия? Какъв точно опит черпи от другия край на планетата и как този воаяж помага на детето от Разлог, Сандански, Петрич или Гоце Делчев да научи българската граматика или математиката? Отговорът е болезнено ясен за всеки трезвомислещ човек: никакъв. Това не са командировки за обмяна на реални педагогически практики – това е чист, рафиниран образователен туризъм на гърба на държавата. И най-важният въпрос, който трябва да отекне в прокуратурата и Сметната палата, е: с чии пари се плащаха тези междуконтинентални полети и петзвездни нощувки?

Когато едно пътуване до екзотична дестинация не се финансира по стриктно контролираните европейски проекти, сметката неизбежно се плаща от делегирания бюджет на съответното училище. А делегираният бюджет са парите на данъкоплатците, парите за детско отопление, за спортни площадки, за модерна техника в класните стаи. Докато парното в училищата се пуска по график, а родители събират пари за тебешири и боядисване на стаите, директори са обикаляли екзотични географски ширини под маската на „квалификационни курсове“.

Тук възниква въпросът защо дежурните морализатори в местната журналистика днес оглушително мълчат за тези над 200 командировки? Защо журналистката Петя Колева не попита в своите патетични оди за „стабилността“ какви колосални суми са източени за тези екскурзии и кои са конкретните лица, подписали сметките? Къде бяха констатациите за „перфектния управленски ритъм“, когато самият началник размахваше пръст пред директорите, че темите на скъпоплатените обучения се повтарят кухо и безсмислено година след година, само за да се прелеят едни пари в джобовете на определени обучителни фирми?

В медийната среда се прилага чудовищен двоен стандарт. Когато наследникът на Златанов – Методи Попов, се опита с писмена заповед да пресече порочните практики и безконтролните назначения на местни дерибеи, върху него моментално се изсипа координиран огън и жупел, че оказва „политически натиск“. Когато обаче Златанов години наред държи на къса каишка директорите чрез задържане на компрометирани заповеди в чекмеджето, това услужливо се нарича „приемственост и професионализъм“.

Нека припомним и още един крайно неудобен факт, който „Топ Преса“ няма да спести на читателите си: още през лятото на 2021 година срещу същия този началник бяха подадени близо 20 жалби в МОН за партийна агитация и административен натиск върху подчинени. Тогава определени местни издания побързаха да омаловажат скандала като „анонимни доноси на политическа основа“. Днес същите тези автори правят от Златанов репресиран мъченик на системата, удобно пропускайки фактите за феодализация на регионалното образование.

Истинският залог в битката за благоевградския инспекторат става кристално ясен през периода 2024–2025 година. В рамките на няколко конкурсни процедури са сменени или преназначени 40 училищни директори – повече от една трета от всички ръководители в цялата област. Хора без сериозен управленски опит, послушни партийни кадри и вечни временно изпълняващи длъжността изведнъж получиха в ръцете си печатите, банковите сметки и пълната власт да се разпореждат с милиони левове публичен ресурс.

Който държи директорите в подчинение, той контролира обществените поръчки за ремонти, договорите за доставка на храна, парите за външни квалификации и… възможността да подписва командировъчни до най-екзотичните кътчета на земното кълбо. Ето това е реалният залог, а не някаква мнима загриженост за качеството на обучението. Ето защо днес определени кръгове вият от неистова болка, че златната кокошка се изплъзва от ръцете им. Митът за „управленската стабилност“ на Ивайло Златанов е окончателно спукан. Това не беше стабилност на знанието и просветата, а стабилност на мълчаливото съгласие: вие не питате защо резултатите падат, а ние ви разписваме екскурзиите и си затваряме очите за безобразията.

Тази омерта обаче приключва днес. „Топ Преса“ няма да остави темата на ниво удобни медийни внушения и престрелки между лобита. Още днес официално входираме официални искания за достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) едновременно до Министерството на образованието и науката (МОН) и до Регионалното управление на образованието (РУО) – Благоевград.

Настояваме държавата да отговори ясно и с документи: Кои са училищните директори, пътували до Далечния изток? Колко точно струват тези екзотични воаяжи на българския данъкоплатец? Какви са констатациите за въпросните над 200 задържани командировъчни заповеди и какво съдържа тайният доклад от проверката на министерския инспекторат, след която Златанов бе свален от поста? Време е истината да излезе наяве – черно на бяло!