БОМБА В ПЕРНИК! ПРОКУРАТУРАТА ПОГВА КМЕТА ЗАРАДИ СКАНДАЛНИ МИЛИОНИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО: АДФИ РАЗКРИ БРУТАЛНО НАДУВАНЕ НА ЦЕНИТЕ В ПОЛЗА НА ЛЮБИМА ФИРМА!

Когато прахът от строителните площадки се слегне и тежките машини утихнат, обикновено остават само гладкият асфалт и привидното успокоение, че общественият интерес някак е бил защитен. Под повърхността на пернишките улици обаче отдавна текат процеси, които нямат нищо общо с благоустройството и много общо с циничната механика на публичните харчове. Официалните институционални коридори рядко говорят с гръмки думи, но когато Агенцията за държавна финансова инспекция изпрати цяла преписка директно на бюрото на прокурора, чиновническото мълчание се пропуква фатално. Именно това се случи в миньорския град, където един строго поверителен ревизионен доклад с номер ДИД4-ПК-9 от 25 септември 2026 година освети механизъм за преливане на публичен ресурс, маскиран зад уж спасителната за бизнеса държавна инфлационна индексация. В редакцията на „Топ Преса“ попаднаха неопровержими следи от тази финансова инспекция, възложена със заповед от 16 юли 2026 г., стартирала на 22 юли и приключила в края на септември. Документът без заобикалки посочва член 19 от Закона за държавната финансова инспекция – онази законова разпоредба, зад която финансовите ревизори прибягват единствено и само когато събраните доказателства натежат с данни за извършено престъпление.

Историята не започва с гръмки скандали, а с напълно тривиални подписи, положени върху бели листи през пролетта и есента на 2022 година. Тогава светът се тресеше от постпандемични трусове, енергийната криза чукаше на вратата, а цените на строителните материали растяха със скоростта на лавина. В тази обстановка Община Перник решава да възложи два стратегически обекта чрез обществени поръчки – изграждането на дългоочаквано кръгово кръстовище в квартал „Иван Пашов“ и изграждането на улица към индустриална зона „Перник“ ведно с пътна връзка към първокласния път I-6 при километър 82+790. И в двата случая процедурите излъчват един и същ безапелационен победител в лицето на строителното дружество „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД с Единен идентификационен код (ЕИК) 113580690. Компанията, чийто бизнес размах отдавна е надхвърлил пределите на региона и се измерва в над 119 спечелени публични договора на обща стойност над 220,1 милиона евро из цялата страна, в Перник се ползва с изключително благоразположение, бетонирано с поне 9 мащабни контракта за около 11 милиона евро.

Първият проверяван обект е скрепен с официален Договор № 70 от 30 март 2022 година по открита процедура с уникален номер в регистъра 00589-2021-0077. Неговият предмет обхваща пълен инженеринг, проектиране, авторски надзор и изпълнение на строително-монтажните работи за кръговото кръстовище на улица „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Иван Пашов“. Макар в надпреварата да са подадени четири оферти и всички те да са допуснати, поръчката отива при „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД с първоначално договорена стойност от 455 хиляди евро без ДДС и с категоричен срок за изпълнение от 276 календарни дни. По часовник и по закон този възлов пътен възел трябваше да посреща автомобилния трафик още в първите месеци на 2023 година. Вместо това обаче на терена с години не помръдва нито един камък, а времето спира в очакване на по-удобен и значително по-скъп момент.

Истинският управленски и финансов капан се разгръща именно в този огромен времеви вакуум от близо три години и половина. Местната власт удобно обяснява замръзването на обекта с паралелния воден цикъл, с подземни комуникации и технически съгласувания, докато гражданите продължават да трошат автомобилите си в задръствания. Още през ноември 2021 г. общината анонсира обекта с прогнозен бюджет от 894 166 лева, а в проекта на поименния списък на капиталовите разходи за 2022 г. залага за него 1 096 856 лева. Но същинското строителство така и не започва. Едва в средата на януари 2025 година заместник-кметът Стефан Кръстев публично заявява, че изграждането ще стартира след водното трасе, а реалната поява на тежка механизация и работници на „НИВЕЛ СТРОЙ“ в квартал „Иван Пашов“ е регистрирана едва на 25 август 2025 година.

Точно тук разследването разкрива главозамайващ хронологичен цинизъм. Само десет дни след като багерите най-после захапват асфалта, на 5 септември 2025 година, между Община Перник и „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД се подписва скандалното Допълнително споразумение № 186. Чрез този документ цената на кръговото кръстовище прави главоломен скок от 455 хиляди евро на цели 668 хиляди евро – колосално поскъпване с цели 47 процента, което добавя над 213 хиляди евро (около 416 600 лева) чист допълнителен товар върху данъкоплатците. И за да бъде картината напълно абсурдна, само дванадесет дни по-късно – на 17 септември 2025 г., главният инженер на общината Сашко Илиев тържествено обявява по радиото, че първият етап от строителството на практика вече приключва. Как дейности, които са престояли замразени повече от три години, изведнъж поскъпват с близо половината от цената си и се завършват ударно за броени дни, е въпрос, чийто отговор финансовите инспектори очевидно са открили във вреда на общината.

Вторият проверяван от АДФИ фронт е скрепен с Договор № 258 от 2 октомври 2022 година (отразен в системите с дата на публикуване 25 октомври 2022 г.) по обществена поръчка с номер 00589-2021-0099. Предметът му е идентичен по замисъл – инженеринг, проектиране, строителство и авторски надзор за новата улица към индустриална зона „Перник“ и пътната връзка с път I-6 при км 82+790, с първоначална договорна стойност от 960 хиляди евро без ДДС. Въпреки че в надпреварата се включват осем кандидати, контрактът отново е поверен на вездесъщото „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД, като в общинските капиталови разчети са планирани 2 333 100 лева. В разгара на септемврийската офанзива за анексиране – точно на 11 септември 2025 година, за този обект се парафира Допълнително споразумение № 1. Тук публичните регистри регистрират странна аномалия: отчетената текуща стойност остава непроменена на 960 хиляди евро, което навежда ревизорите на съмнения дали вътрешните пера и количества не са пренаредени по начин, който прикрива надути единични цени, или просто общинската администрация е нарушила задължението си по чл. 36 от Закона за обществените поръчки за пълна прозрачност и публикуване на реалните финансови параметри.

Точно тези крещящи разминавания влизат под лупата на ревизорите от АДФИ през лятото на 2026 година. В продължение на два месеца инспекторите проверяват законосъобразността на методиката по член 117а от ЗОП (приета с ПМС № 290 от 2022 г.), сметките и платежните нареждания. Законът категорично забранява прилагане на инфлационен индекс за периоди на неоправдана забава по вина на изпълнителя. Дори когато забавянето е мотивирано от външни фактори, индексацията трябва стриктно да отразява тримесечията на реално вложените материали, а не да служи като празен чек за надписване на милиони. Опитът на местната управа да се спаси чрез входираното на 12 октомври 2026 година писмено становище и възражение от кмета на Перник очевидно се е сгромолясал. Констатациите на инспекцията не просто са потвърдени, но са придобили толкова тежък доказателствен характер, че докладът директно е поел към прокуратурата.

Сега държавното обвинение трябва да разплете докрай механизма, по който една и съща частна фирма – „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД (ЕИК 113580690), прибира лъвския пай от общинските строежи, а договори от 2022 година се превръщат в златна мина чрез анекси от септември 2025 година. Разследването на „Топ Преса“ показва, че чиновническото укриване на факти и замазването на протоколи вече са безсилни пред официалните документи. Доклад ДИД4-ПК-9 отряза пътя за отстъпление на пернишките управници, а прокурорите са на ход да посочат поименно онези, които превърнаха държавната инфлационна методика в схема за преливане на публични пари.

КОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ НА ПЪТНИЯ ОЛИГОПОЛ: СТРАННИЯТ ВЪЗХОД НА ВЕЛКО РУЙКОВ И МИЛИОНИТЕ ОТ ОБЩИНА ПЕРНИК, КОИТО СВЕТНАХА НА ТАБЛОТО НА ПРОКУРАТУРАТА

Зад сухото търговско наименование „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД, зад чиновническите бланки и дебелите папки с обществени поръчки за над 200 милиона евро в национален мащаб стои една фигура, която години наред успешно избягва светлината на прожекторите, докато финансовият ѝ размах тихо пренарежда инфраструктурната карта на България. Това е Велко Венциславов Руйков – едноличен собственик на капитала на дружеството от 31 март 2008 година, чийто бизнес генезис тръгва от скромна брезнишка регистрация на улица „Георги Стефанов“ № 6, за да се разгърне до лъскав софийски офис на улица „Сребърна“ № 38 в квартал „Хладилника“. Внимателният преглед на фирмените регистри разкрива крайно интригуваща кадрова маневра: в продължение на четиринадесет години Руйков лично управлява дружеството, но на 6 юни 2022 година – само два месеца след сключването на спорния Договор № 70 за кръговото в квартал „Иван Пашов“ и точно в разгара на подготовката за крупния контракт за индустриалната зона – оперативният контрол внезапно е прехвърлен на Йордан Христов Йорданов. Подобно оттегляне от преките подписи точно в навечерието на най-големите държавни и общински траншове е добре позната класическа практика в родния едър бизнес, когато истинският бенефициент предпочита да наблюдава финансовите потоци от удобна дистанция, оставяйки управителя да подписва спорните анекси.

Истинският икономически парадокс обаче избухва във финансовите отчети на компанията, където данните за 2024 и 2025 година будят основателно недоумение у всеки опитен финансов ревизор. Докато през септември 2024 година капиталът на „НИВЕЛ СТРОЙ“ е светкавично увеличен от скромните 5 000 лева на респектиращите 1 000 000 лева, а предметът на дейност се разширява чак до рекултивация и добив на подземни богатства, балансите показват взривоопасни аномалии. За 2025 година – точно в периода, когато се парафира прословутото допълнително споразумение за 47-процентната индексация в Перник – дружеството отчита брутален скок на печалбата с цели 82,9 процента, ръст на приходите с над 44 на сто и скок на оперативната печалба (EBITDA) със 76,3 процента. На този фон на главозамайващ просперитет обаче общите активи на фирмата се сриват с драматичните 40,6 на сто. Как една строителна структура с над 440 души персонал и портфейл от национални мегапроекти към Агенция „Пътна инфраструктура“ за десетки милиони в Югозападна България и Лом удвоява печалбата си, докато активите ѝ се топят с почти половината, е въпрос, който прокурорите отдавна трябваше да зададат на счетоводителите на брезнишкия строител.

Когато към този портрет се прибавят и деветте договора с Община Перник на обща стойност около 21,5 милиона лева, както и фактът, че в близо 16 на сто от спечелените от фирмата поръчки тя е била единственият кандидат в състезанието, картината на феодалната зависимост придобива завършен вид. Редакцията на „Топ Преса“ продължава да настоява за пълна прозрачност около досието ДИД4-ПК-9 на АДФИ. Дали стремителният възход на Велко Руйков се дължи на гениален пазарен нюх, или на грижливо изградена паяжина от политически зависимости, в която държавната инфлационна методика се ползва като машина за надуване на чистата печалба, тепърва ще доказва държавното обвинение. Едно обаче е безспорно: когато парите на перничани набъбват с милиони под масата за обекти, чакащи с години на трупчета, общественият дълг на разследващата журналистика е да стигне до самия връх на пирамидата.