„ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ДА ГОТВИШ НА ДЕТЕТО СИ ЗА ЗАДУШНИЦА?“ Майката на Ивана от Благоевград с разтърсващ вик към България: Шест месеца чакаме истината, колко още трябва да чакаме?!

Една майка носи любимите ястия на дъщеря си на гроба, вместо да ги сложи на семейната маса. Едно семейство продължава да живее с въпроси, на които няма отговор. А Благоевград все още помни нощта срещу 24 май, когато 16-годишната Ивана Стойнева загуби живота си.

Има болка, която не може да бъде описана. Няма думи, които да я поберат. Няма утеха, която да я намали. Има загуби, след които животът продължава само привидно, защото за хората, останали след тях, нищо вече никога не е същото. На Задушница една майка написа думи, които трудно могат да бъдат прочетени без свиване на сърцето.

„Знаеш ли какво е да готвиш на детето си за Задушница? Знаеш ли колко е изпепеляваща болката? Знаеш ли какво е да приготвяш любимите ястия на детето си и да ги носиш на гроба?“

Това са думите на Наталия Иванова, майката на 16-годишната Ивана Стойнева от Благоевград. Думи, зад които не стои журналистически сценарий, не стои търсене на сензация, а празното място на едно дете, което никога повече няма да се прибере у дома.

Представете си тази картина. Майка влиза в кухнята. Приготвя храната, която дъщеря ѝ е обичала. Спомня си какво е харесвала, какво е искала, какво би я зарадвало. Само че този път няма да чака стъпките ѝ пред вратата. Няма да чуе гласа ѝ. Няма да попита как е минал денят ѝ.

Ще занесе приготвеното на гроба.

Това е Задушницата на една майка, която трябваше да има пред себе си още десетилетия с детето си, а вместо това брои месеците от една страшна нощ.

Но Наталия не остана само в личната си болка. Тя отправи призив към всички майки в България, към онези, които са преживели най-страшното, и към онези, които все още имат възможност да предпазят децата си.

„Майки, всички, които сте загубили децата си и всички, които милеете за тях, всяка майка милее за най-милото си, да се вдигнем на БУНТ СРЕЩУ ТАЗИ ОМЕРЗЕНА ДЪРЖАВНОСТ!!! МИЛИ МАЙЧИЦИ, В НАС Е СИЛАТА ДА ЗАПАЗИМ ДЕЦАТА СИ!“

Това не е просто емоционален пост в социалните мрежи. Това е вик на родител, който иска отговори. Вик срещу усещането, че когато се случи непоправимото, семействата остават сами в битката си с институциите.

НОЩТА, КОЯТО ПРОМЕНИ ЖИВОТА НА ЕДНО СЕМЕЙСТВО

Всичко започна в нощта срещу 24 май 2026 година. В навечерието на празника, когато България се готвеше да отбележи Деня на светите братя Кирил и Методий, в благоевградския квартал „Струмско“ се разигра трагедия, която разтърси целия град.

16-годишната Ивана Стойнева загина след падане от петия етаж на жилищен блок. От другата страна на сградата беше открито и тежко пострадало момче, което впоследствие беше транспортирано за лечение в София.

В апартамента на петия етаж преди трагедията са се събрали млади хора. Според информацията, оповестена от Окръжния съд в Благоевград, на 23 май там са били Ивана, 20-годишният Александър и още двама младежи. В съдебната позиция от 28 май се посочва, че четиримата са употребили LSD.

От самото начало разследването разглежда няколко възможни версии, самоубийство, нещастен инцидент или външна намеса.

Благоевград осъмна в траур. Общината обяви 25 май за ден на траур, а градът трябваше да приеме жестоката действителност, едно 16-годишно момиче вече го няма.

ОБВИНЕНИЕ, ОСВОБОЖДАВАНЕ И ВЪПРОСИ, КОИТО НЕ ИЗЧЕЗНАХА

В първите дни след трагедията беше задържан 20-годишният Александър Георгиев, срещу когото беше повдигнато обвинение за умишлено убийство.

Последваха съдебни заседания, обществено напрежение и освобождаването му от ареста. Съдът посочи, че към онзи момент събраните доказателства не са достатъчни, за да обосноват задържането му по повдигнатото обвинение.

Това решение предизвика силна реакция сред близките на Ивана и в обществото.

На 29 май пред Съдебната палата в Благоевград се събраха стотици хора. Запалени свещи, цветя, сълзи и едно общо настояване, да има справедливост и да се разбере какво се е случило.

Топ Преса беше там и отрази бдението. Сред присъстващите бяха майката Наталия, бащата Стойне Стойнев, сестрата на Ивана и нейният по-малък брат.

Семейството не търсеше съжаление. То искаше отговори.

Именно тогава се видя, че трагедията вече не е само лична болка. Тя се превръщаше в обществен въпрос за сигурността на децата, за разпространението на наркотични вещества сред младите и за това доколко институциите успяват да защитят най-уязвимите.

БАЩАТА НЕ СПИРА ДА ТЪРСИ ИСТИНАТА

Стойне Стойнев многократно заявява публично, че не приема случилото се като обикновен инцидент. Той определя смъртта на дъщеря си като убийство и изразява съмнения за насилие преди падането.

Тези твърдения са позиция на бащата, а не установена с влязла в сила присъда истина. Но те поставят въпроси, на които разследването трябва да даде професионални и проверими отговори.

През септември бащата съобщи, че разполага със съдебномедицинска експертиза, според която пробите на Ивана за наркотични вещества са отрицателни, а по тялото ѝ са описани наранявания, които според него са получени приживе.

Това постави нов въпрос около първоначално оповестената информация за употреба на наркотични вещества.

Важно е да се отбележи, че прокуратурата е посочвала, че разполага и с други експертизи и не може да коментира изолирано представените от бащата резултати. Следователно окончателното значение на тези данни трябва да бъде изяснено от компетентните органи.

Родителите продължават да настояват да бъдат проверени всички следи, свидетелски показания и възможни версии.

ТРЕТИ ПРОКУРОР, НОВИ ВЪПРОСИ И ЕДНА ПРОДЪЛЖАВАЩА БИТКА

През август 2026 година стана известно, че разследването е поето от трети прокурор-Ирина Аспарухова от Окръжната прокуратура в Благоевград, след промени в наблюдението на случая.

Това развитие отново върна общественото внимание към делото.

Впоследствие бащата продължи да настоява за по-широка проверка и за обективно разследване. През октомври родителите отново разказаха публично за своите съмнения, за въпросите около действията на институциите и за тежкото състояние, в което живеят от деня на трагедията.

Шест месеца след смъртта на Ивана семейството продължава да търси отговор на най-важния въпрос: какво точно се случи в онзи апартамент и как се стигна до смъртта на едно 16-годишно момиче?

Към 9 ноември няма публично оповестено окончателно заключение, което да изяснява механизма на смъртта и всички обстоятелства около нея.

Това не означава, че разследването не се извършва. Но означава, че обществото и семейството все още нямат публично представена цялостна картина.

ЕДНА МАЙКА НЕ ТРЯБВА ДА ГОТВИ ЗА ГРОБА НА ДЕТЕТО СИ

И ето ни отново на Задушница.

Докато едни майки приготвят трапезата и очакват децата си да се приберат, Наталия приготвя любимите ястия на Ивана, за да ги занесе на мястото, където почива детето ѝ.

Няма по-жестока размяна на ролите от тази, майката да изпраща детето си в последния му дом, вместо да го изпрати на училище, на разходка или към мечтите му.

Има нещо, което цялото общество трябва да разбере: зад всяко загинало дете остава семейство. Остават родители, братя и сестри, приятели, празни стаи, недовършени планове и рождени дни, които никога повече няма да бъдат същите.

И когато към тази непоправима загуба се добави усещането, че истината още не е изговорена докрай, болката се превръща и в битка.

Наталия призова майките да се надигнат. Стойне продължава да настоява за отговори. А обществото има право да иска от институциите не обещания, не мълчание и не догадки, а ясна информация за извършените действия, експертизите и резултатите от разследването.

Не е необходимо да се произнася присъда по телевизията или в социалните мрежи. Необходимо е истината да бъде установена с доказателства, а всеки, за когото има данни за престъпление, да понесе отговорността си според закона.

Защото справедливостта не е отмъщение. Тя е задължение на държавата.

И докато Наталия приготвя храната за своето момиче, България трябва да си зададе един много по-голям въпрос:

КОЛКО ОЩЕ РОДИТЕЛИ ТРЯБВА ДА ЗАНЕСАТ ЛЮБИМАТА ХРАНА НА ДЕЦАТА СИ НА ГРОБА, ЗА ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ ЗАЩИТАТА НА ДЕЦАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО НА ДУМИ?

Ивана вече няма да се прибере.

Но истината за последните ѝ часове не бива да остане погребана заедно с нея.