ЕДНА ГРАНИЦА РАЗДЕЛИ СЕЛОТО, НО НЕ И ХОРАТА! В неделя Архангеловден отново ще събере българи и гърци в стария храм на Ловча (Акрино), там, където паметта е по-силна от времето!

Има места, до които човек не пътува просто заради красивата гледка, старинната архитектура или църковния празник. Има места, към които го води нещо много по-силно, кръвта, родът, споменът за дедите и онова необяснимо чувство, че колкото и далеч да си отишъл, някъде там е останала част от душата ти. Такова място е старото зърневско село Ловча, днес Акрино, отвъд границата с Гърция. А тази неделя, 8 ноември, неговият древен храм отново ще отвори врати за един от най-емоционалните събори в целия Неврокопски край.

Има една църква, която не е просто храм. Тя е паметник на едно отминало време, свидетел на човешки съдби, на разделени семейства, на преселения и на една история, която поколения наред отказва да бъде забравена. Това е храмът „Свети Архангел Михаил“ в някогашното българско село Ловча, днес Акрино, в гръцката община Като Неврокопи.

Всяка година, когато православният свят почита Събора на Светите Архангели, това свято място отново се превръща в притегателен център за хора от двете страни на границата. Идват потомци на старите ловчански родове, хора от Нова Ловча, от Гоцеделчевско, от Неврокопския край и от съседните гръцки селища. Някои идват за молитвата, други, заради спомена за своите родители и баби и дядовци, а трети просто защото не могат да допуснат това място да бъде забравено.

ЛОВЧА, СЕЛОТО, КОЕТО НЯКОГА Е ЖИВЯЛО СЪС ЗВЪНА НА ЧУКОВЕТЕ

За да разберем значението на този събор, трябва да се върнем назад във времето, към XIX век, когато Ловча е било едно от развитите кузнарски села в Мървашко. Това не е било затънтено и безжизнено планинско селище. Напротив, тук е кипял труд, имало е занаяти, майстори и търговия.

Ловчанци били прочути с изработването на железни изделия, най-вече клинци за подкови. Продукцията на местните майстори достигала чак до Солунския вилает. Зад това признание стоял тежкият труд на поколения ковачи, чиито ръце превръщали желязото в препитание, а занаята, в гордост за цялото село.

Именно в този период на разцвет, през 1848 година, с дарения и общ труд бил издигнат величественият храм „Свети Архангел Михаил“. Огромната трикорабна базилика с напречен кораб и женска църква и до днес впечатлява със своите размери и архитектура. През 1884 година към нея била добавена и монументалната камбанария.

Останките на Ловча. На заден план е църквата

Особена ценност представляват стенописите, свързвани с неврокопския зограф Серги Георгиев и датирани в периода около 1860–1870 година. В тях е запечатан не само религиозният свят на предците ни, но и художественият талант на един край, който е оставил дълбока следа в културната история на Македония.

Представете си само, преди близо два века хората от това село са събирали средства, сили и надежда, за да построят храм, който да остане след тях. Вероятно никой от дарителите не е предполагал през какви изпитания ще премине родният му край. Но църквата е останала. И днес тя продължава да изпълнява онова предназначение, заради което е била създадена, да събира хората.

КОГАТО ГРАНИЦАТА МИНА ПРЕЗ СЪРЦЕТО НА ЕДНО СЕЛО

Историята на Ловча е и история за болката от разделението.

След войните и промените в държавните граници съдбата на старото селище се оказва необратимо променена. След Втората световна война граничната линия окончателно разделя района. По-голямата част от старото село остава на гръцка територия, днешното Акрино, а на българска земя, на около километър от него, се оформя Нова Ловча. Така една общност, свързана от общ произход, роднинство, език, традиции и памет, се оказва разделена от държавна граница. Къщите постепенно опустяват. Старият живот се оттегля. Някога оживеното село потъва в тишина, а времето оставя след себе си руини и спомени. Но има нещо, което не успява да отнеме.

Храмът.

Днес той се издига сред останките на някогашната Ловча като последен голям свидетел на един отминал човешки свят. Камбанарията му сякаш продължава да пази ехото на онези дни, когато по улиците са се чували гласовете на хората, когато ковачите са работили, когато децата са играели, а семействата са се събирали около празничната трапеза.

И може би точно затова Архангеловден тук е толкова различен. Защото никой не идва само на църква. Хората се връщат към своето минало.

АРХАНГЕЛОВДЕН, ДЕНЯТ, В КОЙТО РОДОВЕТЕ СЕ СЪБИРАТ ОТНОВО

Тази неделя, 8 ноември, храмът отново ще бъде средище на вярата, паметта и човешката близост.

Празничните прояви започват още в събота, 7 ноември, от 18:00 часа с вечерня и петохлебие. В неделя от 07:30 часа ще бъде отслужена Божествена света литургия.

След края на богослужението организаторите са подготвили и традиционно угощение с местното ястие кескеки. В събота на присъстващите ще бъде предложена и фасолада, традиционна гръцка бобена гозба.

Но празникът няма да приключи с молитвата и общата трапеза. Ще има традиционна музика и народни хора, а в програмата е включено и участието на танцовия състав към Културно-просветното сдружение „Перитори“.

Зад организацията стоят Община Като Неврокопи, Културното сдружение „То Акрино“ и местната общност на Катафито.

И тук се крие истинската красота на този празник. Хора, които днес живеят в различни държави, носят различни документи за самоличност и принадлежат към различни национални общности, застават пред едни и същи икони. Палят свещи за здраве, споменават имената на близките си и се молят за своите семейства. А след службата идва времето на срещите, прегръдките, разговорите и музиката. Български и гръцки семейства отново се събират около общата история на това място.

Това е събор, на който границата не е тема на разговор. Защото хората тук отдавна са разбрали нещо много просто, родовата памет не се подчинява на политически линии.

НЯКОГА ТРЯБВАШЕ ДА ЗАОБИКАЛЯТ, ЗА ДА СТИГНАТ ДО ДЕДИТЕ СИ. ДНЕС ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН!

Има още една важна промяна, която придава съвсем нов смисъл на тазгодишната среща.

Дълги години достъпът до стария храм беше истинско изпитание. Потомците на Ловча трябваше да преминават през ГКПП „Илинден“, да изминават дълги разстояния и да преодоляват административни и гранични ограничения, за да стигнат до мястото, където са живели техните предци.

Днес, след пълното отпадане на проверките по сухопътните вътрешни граници на Шенген от 1 януари 2025 година, пътуването между България и Гърция е значително по-свободно.

Това не е просто улеснение за туристите. За хората с корени в Ловча то има много по-дълбоко значение. То означава, че могат по-лесно да се върнат там, където някога са живели техните семейства, да се поклонят пред паметта на предците си и да запалят свещ в стария родов храм.

ЕДИН ХРАМ, ЕДНА ПАМЕТ, ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ

В неделя в Акрино отново ще има камбани, молитви, музика и хора. Ще има хора, които ще се видят след дълго време, ще има усмивки, спомени и може би сълзи.

Но най-важното е, че ще има живот.

Защото истинската смърт на едно село не настъпва тогава, когато последната му къща остане без обитатели. Тя настъпва, когато хората престанат да помнят откъде са тръгнали и когато никой вече не се връща към корените си.

Ловча обаче не е забравена.

На 8 ноември камбаните на стария храм отново ще напомнят, че някога тук е имало домове, семейства, майстори, деца и цели поколения хора, оставили своя отпечатък в историята на Неврокопския край.

И докато има кой да се върне, да запали свещ, да се преклони пред иконите и да разкаже на децата си откъде произхожда неговият род, Ловча ще продължава да живее.

Тази неделя пътят води към Акрино. Към стария храм, към паметта на дедите и към едно място, което ни напомня, че границите могат да разделят земята, но не и човешките сърца.

А ние от информационна агенция „Топ Преса“ ще продължим да разказваме за тези места, защото те са част от общата история на нашия край. История, която не трябва да остава затворена в старите книги и пожълтелите фотографии, а трябва да бъде предавана на следващите поколения.

Поклон пред паметта на старите ловчанци! Честит празник на всички, които пазят жив духа на Ловча!