Какво се случва? В Доспат масово се разпродават луксозни имоти – “разработени бизнеси”!?
Парите не са да се усвояват, а с тях да развиваме дейности, които носят доход!
Района на Доспат, разположен в сърцето на Родопите, е живописно място, който години наред привличаше все повече хора, търсещи спокойствие, чист въздух и красива природа. А това, безспорно допринесе и за пазарът на недвижими имоти в Доспат, който се развиваше динамично, предлагайки разнообразни възможности както за живеене, така и за инвестиция.
Така, през последните години се наблюдаваше и увеличение на туристите, посещаващи района, което от своя страна стимулира и развитието на хотелиерството и ресторантьорството там. После последва и бума и желанието за развитие на селски туризъм в този район, и така нашумелите през годините къща за гости. Тогава, едва ли имаше човек, който не бе чул за Мярка 312 за подкрепа и развитие на селските райони, чрез която можеше да се кандидатства, за отпускане на европейски средства, за да построяването на къща за гости.
Какво се случи обаче?
Статистиката при проверката направена през 2022г. ясно показа, че горе-долу 3,5% от проверяваните къщи за гости са чисти измами.
85% имаха разминаване с ангажимента, който са поели – или бизнес плана, или работни места. Тоест, построяват къщата, но не функционират, не работят, или не работят в рамките на бизнес плана, който са се ангажирали да изпълняват. Примерно, ако се е ангажирал да има 5 човека работници, той има един, другите ги няма. Или, ако се е ангажирал да има 30% заетост средно целогодишно, той има 1 или 2% такава заетост, или пък въобще няма никаква заетост.
Към момента на 2022г. голяма част от така наречените къщи за гости дори все още са били в давностен срок, за което са издадени и съответни актове за възстановяване на средствата. Така, всички, при които има установени нередности, трябваше да възстановят средствата. Нередностите, които са били открити са няколко различни вида.
Едните от нередностите са по неизпълнение на бизнес план. Това са най-често срещаните такива. Това е ангажиментът на собственика на такава къща да я изгради и да развива селския район, в който е тази къща в следващите години, като изрично се подчертаваше че, ангажиментът не е просто да се построи къща, трябваше и да се създаде бизнес и това бе част от договора, който трябваше да сключат всички които искаха да получат тази субсидия.
Но както писахме и по-горе, масово в България се оказва, че във въпросните къщи за гости, които уж бяха построени за да работят, места при опит за резервация- няма. Има хора дори, които са си взели парите от субсидията, и не отдават тези имоти под наем, ползват се само за лични нужди. Други отдавна вече са си взели парите от субсидията и са продали имотите, трети ги продават сега- като тези в Сърница и Доспат.
И въпреки стотиците открити нередности, независимо от това кой какво говори държавата няма как да си върне парите от виновниците източили неправомерно средства, защото на повечето отдавна им е изтекъл 5-годишния мониторингов период. Така на практика, веднъж да са взети свежи парички уж за изграждане и реновиране на къщи за гости в селата, построява се, ползва се за лични нужди, изтича мониторинговият период, след което я препродаваш като луксозна вила със „заработен бизнес“..
И всичко това се случва, след като ЕК спря парите за къщи за гости, но пък стана ясно, че идват новите „занаятчии“.
Че евросубсидии няма да се дават за изграждане и реновиране на къщи за гости в селата до 2027 г., но ще се отпускат за развитие на занаятите в селските райони, се заговори още през 2021г.
Отговорът на големия въпрос какви неземеделски дейности ще се финансират с европари в селата през следващите години изскочи от проект на земеделското министерство, с който EURACTIV България разполага. Там се посочваше, че няма да се финансират „туристически дейности, свързани с изграждане и реконструкция на места за настаняване“. В забранителния списък влиза още субсидирането на закупуване на земя, освен ако сделката не е с цел опазване на околната среда или големи инфраструктурни проекти, които не са част от стратегиите за местно развитие.
Ясни са и правилата как ще се субсидира развитието на занаяти. Написано е, че субсидията ще е до 50% от общия размер на разходите по проект. Минималната стойност на един проект трябва да е поне по 15 000 евро, а таванът – 200 000 евро. До този таван един кандидат ще може да реализира проекти по въпросната схема, или както занапред ще се нарича „интервенция“. Т.е., ако предприемач кандидатства с повече от един проект, то като се съберат инвестициите му, не бива да надвишават 200 000 евро.
Друго важно условие, целящо избягване на потенциални злоупотреби, е кандидатите да имат седалище в съответния селски район, където възнамеряват да развиват бизнес. От кандидатите, които са и фермери, но искат да диверсифицират земеделския си поминък и с друг бизнес, ще се изисква да имат среден производствен оборот поне 20 001 евро, т.е. да са почти средни предприемачи и още да са регистрирани като земеделски стопани от поне 12 месеца, става още ясно от проекта.
В проекта се прави изключение и се допуска субсидиране на инвестиции за неземеделски дейности и от малки стопанства. При тях отново субсидията ще е 50% от разходите, но допустимите проекти ще са значително по-малки. Разходите по тях минимум трябва да са 5000 евро, а таванът е 25 000 евро.
Дали ще се установят злоупотреби и там? Със сигурност във времето ще се разбере.
Be the first to leave a review.