Зала „Пейо Яворов“ в Благоевград посреща „Деца на света“-силната и разтърсваща тъжна комедия на Стефан Цанев

Звездният актьорски състав, талантът на младия режисьор Мария Панайотова и непреходното послание на големия български драматург се срещат в спектакъл за изгубените връзки, разпилените съдби и болката по родината.

На 12 ноември от 19:00 часа обновената зала „Пейо Яворов“ в Благоевград ще отвори врати за едно от най-новите и вълнуващи театрални заглавия – „Деца на света“ по текст на големия български драматург Стефан Цанев. Само дни след успешната си премиера в София спектакълът пристига в областния център, за да срещне благоевградската публика с въздействащото слово на своя автор и с майсторските превъплъщения на изключителен актьорски състав.

Постановката е режисирана от Мария Панайотова – млад творец с впечатляващо професионално присъствие, която тази година спечели голямата награда в осмото издание на конкурса за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ в Русе. В новата сценична реализация на пиесата се срещат две поколения артисти – утвърдени имена в българското изкуство и млади творци, които със своята енергия, чувствителност и съвременен прочит изграждат ново сценично измерение на една история, останала болезнено актуална през годините.

На сцената зрителите ще видят емблематичната българска киноактриса Ели Скорчева, неостаряващия Рашко Младенов, познат не само с актьорското си майсторство, но и като виртуозен пианист, както и прекрасната Йоана Буковска в ролята на „жрицата на любовта“.

Авторската музика в спектакъла е дело на известния композитор Асен Аврамов, сценографията е поверена на младата сценографка Лиа Паликова, а хореографията е на доайена Маргарита Градечлиева.

„Деца на света“ – смях през сълзи и истина, която не оставя безразличен

Самият Стефан Цанев определя произведението си като „тъжна комедия“ – жанрово определение, което най-точно разкрива емоционалната сила и дълбочината на тази пиеса.

„Написах тази тъжна комедия през 2011 година“, споделя авторът, като припомня историческите и обществените обстоятелства, вдъхновили създаването ѝ.

За две десетилетия свобода повече от два милиона български деца са се разпръснали по света. Малко преди това Стефан Цанев завършва своята мащабна творба „Български хроники“. Именно погледът към историята му дава основание да направи болезненото сравнение, че във всичките си войни за 14 века България е дала по-малко жертви, отколкото губи чрез напускането на младите си хора.

От една страна, това е свободата – възможността децата ни да живеят там, където пожелаят, да търсят щастието си и да изграждат бъдещето си. От друга обаче, остава тъгата от загубата на милиони млади мъже и жени, които постепенно се отдалечават от родината.

Те ще продължат да носят българските си имена и сърца, ще пеят български песни, когато са заедно, и ще ронят сълзи за България. Но за техните деца страната ни може да остане единствено екзотично понятие – място, за което ще знаят няколко думи, но което няма да усещат като своя родина. За тях домът ще бъде държавата, в която са родени, израснали и получили образование.

Така, по думите на драматурга, България губи своето бъдеще – безвъзвратно.

А зад тази голяма национална и обществена тема стои една още по-човешка болка – самотата на родителите, бабите и дядовците, които остават тук, докато децата и внуците им изграждат живота си далеч от тях. Те се радват на щастието им, но същевременно страдат от отсъствието им. Радостта и тъгата съществуват едновременно, превръщайки ежедневието им в непрестанно очакване и копнеж.

Именно за тях е тази тъжна комедия.

Както самият Стефан Цанев признава, публиката ще се смее, докато гледа представлението, но накрая ще плаче. Защото зад комичните ситуации се крият истини, които всеки може да разпознае – за семейството, за раздялата, за принадлежността и за цената на избора да потърсиш щастието си далеч от дома.

Между Нищото и надеждата – режисьорският прочит на Мария Панайотова

Особено въздействащ е и режисьорският прочит на Мария Панайотова, която поставя в центъра на спектакъла усещането за изгубеност – онова особено състояние на духа, в което човек постепенно губи ориентирите си, а понякога и самата причина, довела го до неговото настояще.

„Чувството, че си изгубен, е особено състояние на духа“, споделя режисьорката.

Според нея безвремието, което това състояние поражда, често ни кара да забравим откъде сме тръгнали и защо сме стигнали дотук.

„Аз ли изостанах или те ме изоставиха? Ние ли изгубихме пътя или така и не прокараха път до нас? Нарекох ли нещата с истинските им имена? Или превърнах във виц болката от тях.“

Тези въпроси очертават философската и емоционалната територия, в която живеят персонажите на спектакъла.

Дамян и Евгения – Мъжът и Жената – са създали свой Оазис. Не става дума за отчаян опит да си върнат Рая, а за един обикновен крайпътен мотел-ресторант, разположен в средата на Нищото. Пространство, което носи и своята метафоричност – безкрайно поле, наподобяващо „безкрайно звездно небе, слязло на земята“.

Там двама души се борят за живота си. Но не за физическото оцеляване, не просто за възможността да продължат да съществуват, а за нещо много по-дълбоко – за усещането, че макар и за кратко, животът им е имал смисъл.

А смисълът, както подчертава режисьорският прочит, не може да даде плод, ако коренът започне да съхне. За него е необходима плодородна почва, а не обезлюдена пустош – онази пустош, в която децата са посяли мечтите си, но вместо очакваното признание са пожънали присмех.

И въпреки всичко остава надеждата.

„Но стига. Ще се оправим. Като прокарат магистралата… Ще се оправим. Ама кога ще я прокарат?“

В тази реплика се преплитат иронията, горчивината и очакването за промяна. Зад привидно обикновените думи прозира голямата тема за пътя – буквалния и символичния, за връзката между хората, за пропуснатите възможности и за надеждата, че някога отново ще намерим посоката един към друг.

Именно тези въпроси търси да постави и спектакълът „Деца на света“, оставяйки на зрителя свободата сам да открие своите отговори.

Театрална среща с послание и поклон пред 90-годишния Стефан Цанев

„Деца на света“ доказва, че истински стойностните произведения не губят своята актуалност с времето. Макар първата сценична реализация на пиесата да е през 2013 година, темите, които тя поставя, днес звучат не по-малко силно и болезнено.

Новата постановка е не просто поредно театрално събитие, а среща между поколения, творчески почерк и различни художествени чувствителности. Утвърдени актьори застават в диалог с младата режисьорка Мария Панайотова и младата сценографка Лиа Паликова, за да вдъхнат нов живот на текст, който говори за едни от най-дълбоките човешки и национални въпроси.

През август тази година големият български драматург Стефан Цанев навърши достолепните 90 години. В този контекст спектакълът придобива и допълнително значение – превръща се в своеобразен поклон пред неговото творчество, пред силата на словото му и пред способността му да поставя въпроси, които остават важни за всяко следващо поколение.

На 12 ноември от 19:00 часа сцената на обновената зала „Пейо Яворов“ в Благоевград ще се превърне в пространство за размисъл, емоция и съпреживяване.

„Изгубихме се по пътя или той така и не стигна до нас?“ – този въпрос ще остане да звучи и след последния поклон.

Защото понякога най-силният театър не просто разказва история. Той ни кара да погледнем към собствения си живот, към хората, които сме оставили далеч от себе си, и към родината, която продължаваме да носим в сърцата си.

Билети: На касата на зала „Пейо Яворов“, в мрежата на Eventim и в Grabo.

Не пропускайте „Деца на света“ – една среща с голямото българско слово, силното актьорско присъствие и онези истини за живота, които понякога можем да понесем единствено със смях и сълзи.