ГОЛЯМАТА РЕВИЗИЯ НА ОГНЯНОВСКАТА ВОДА: Кой, колко и на какво основание черпи от 36,77-те литра в секунда държавно богатство?

Минералната вода в района на Огняново и Марчево е гръбнакът на местния туризъм и икономика, но зад парадната фасада на спа комплексите и къщите за гости стои един фундаментален въпрос, който все по-остро търси своя институционален отговор: как се управлява този ограничен природен ресурс и има ли пълна яснота кой какво количество черпи към днешна дата. Анализът на официалните документи на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Община Гърмен, РИОСВ – Благоевград, Министерството на здравеопазването и Платформата за достъп до обществена информация очертава картина, която надхвърля единичните казуси и опира до цялостната проследимост на десетки административни права.

За да бъде разбрана същността на проблема, трябва да се тръгне от правния статут на ресурса. Находището на минерална вода „Огняново-Гърмен“ – фигуриращо под №53 в списъка по Закона за водите – не е частна собственост на хотелите, нито е притежание на местната власт. То е изключителна държавна собственост. С Решение №95 от 9 март 2011 г. министърът на околната среда и водите предоставя находището безвъзмездно за управление и ползване на Община Гърмен за срок от 25 години, което означава, че мандатът на общината като стопанин на този държавен ресурс продължава до 2036 г. Съгласно общинската наредба, местната администрация има право да издава индивидуални разрешителни за водовземане на крайни ползватели за срок до 20 години. Именно в начина, по който се администрират, изменят и публикуват тези разрешителни през годините, се крият най-сериозните дефицити на прозрачност.

През лятото на 2026 г. темата излиза на преден план чрез официална процедура по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). На 29 юли 2026 г. е подадено мащабно заявление, което търси конкретика за десетки разрешителни – сред тях фигурират номера като 5, 6, 9, 20, 21, 22, 25, 26, 27, 28, 29, 37, 38, 41, 44, 45, 47, 51, 52, 53, 57, 58, 60, 62, 63, 64, 66, 68, 71, 72, 73, 74, 75 и 76. С Решение №14 от 30 юли 2026 г., отбелязано в официалната платформа за обществен достъп на 13 август 2026 г., заявлението е одобрено за предоставяне на информация. Самият обхват на това запитване обаче показва мащаба на административното разпределение – говорим за над седемдесет поредни номера на актове, натрупани във времето върху едно и също находище.

Детайлното проследяване на конкретни казуси от публичните архиви на Община Гърмен разкрива защо съществуващият публичен регистър създава сериозно объркване относно реалното състояние на водовземането. Показателен е случаят с ЕТ „Мираж-Вили Куртова“, стопанисваща къща за гости в поземлен имот №034075 в Огняново. Първоначално обектът разполага с Разрешително №21 от 25 февруари 2015 г. (изменено с Решение №14 от 21 март 2016 г.) за черпене на вода от Сондаж №4 ВКП. Параметрите тогава са скромни – разрешен дебит от едва 0,021 литра в секунда и годишен обем от 662 кубични метра.

Пет години по-късно, през 2020 г., дружеството депозира искане за драстично увеличение на количествата – от 0,021 на 0,35 литра в секунда, което представлява скок на годишния обем от 662 на 11 047 кубични метра, или близо 16,7 пъти повече вода. От последващи официални документи от май 2021 г. става ясно, че на 3 август 2020 г. вече е издадено съвършено ново Разрешително №40. То обхваща не само Сондаж №4 ВКП, но добавя към него и съоръженията КЕИ №13 и КЕИ №13а за същия туристически обект. Още през 2021 г. следва ново заявление за поредно увеличение на дебита – от 0,35 на 0,50 литра в секунда, или 15 768 кубични метра годишно. Тази хронология показва, че старото Разрешително №21 от 2015 г. по всяка вероятност отдавна е изчерпало своята функция и е заменено от №40, но в публичното пространство липсва лесно проследима връзка и ясен административен акт за прекратяване или замяна, който да ориентира гражданите и контролните органи.

Абсолютно аналогична е ситуацията и при „Вип Сити Инвест“, чиито къщи за гости в УПИ VIII-765, кв. 71 в Огняново също са захранвани от Сондаж №4 ВКП. Първоначалното Разрешително №22 от 26 юни 2015 г. дава право на 0,160 литра в секунда и годишен лимит от 4 932,80 кубични метра. През 2020 г. фирмата иска над шесткратно увеличение – до 1 литър в секунда и 31 536 кубични метра годишно, а в края на декември 2020 г. и януари 2021 г. се развива нова административна процедура по заявление №53-00-496. При трети обект – този на ЕТ „Йоана Стоева“ с Разрешително №28 от 17 март 2016 г. – публичният регистър също не дава еднозначен отговор за актуалния статус на водовземането, въпреки че документи на РИОСВ – Благоевград от 2025 и 2026 г. потвърждават активни инвестиционни намерения за модернизация на обекта в кв. 48 на Огняново, включващи покритие на съществуващ басейн, джакузи и фотоволтаична инсталация.

Тези примери доказват едно: наличието на стари номера от 2015 и 2016 г. в регистрите не означава автоматично незаконно ползване, но демонстрира тежък информационен дефицит. Когато един публичен регистър не отразява ясно цялата верига от изменения, прекратявания и нови разрешителни, обществото губи възможността да контролира как се разходва публичният ресурс.

Този контрол е критично важен, защото минералната вода на Огняново има строго фиксиран физически предел. На 13 февруари 2025 г. министърът на околната среда и водите издава ключовата Заповед №РД-118, с която отменя старата заповед от 2019 г. и утвърждава актуалните експлоатационни ресурси на находището до следващата преоценка през 2030 г. Документът определя общия капацитет на цялото находище „Огняново-Гърмен“ (в землищата на селата Марчево и Огняново) на точно 36,77 литра в секунда, при температура на водата между 33,4 и 42,4 градуса.

По-важното в министерската заповед обаче е разбиването на този ресурс по конкретни водовземни съоръжения. Така например Сондаж №1 ВКП разполага с 6,2 л/сек; КЕИ „Тасков гьол“ – с 3,0 л/сек; Сондаж №2 ВКП – с 2,80 л/сек; Сондаж №3 ВКП – с 2,30 л/сек; Сондаж „Делта Бисер“ и Сондаж „Виктория 2“ – с по 2,10 л/сек; Сондаж „Дом Тезиев“-2 – с 2,0 л/сек; Сондаж „АПК“ – с 1,55 л/сек; КЕИ „Миро-мъжко“ – с 1,5 л/сек; Сондаж „ТПК Никола Ушев“ – с 1,25 л/сек; Сондаж „Вила Шамов“ – с 1,21 л/сек; Сондаж „Петралийски“ – с 1,10 л/сек; КЕИ „Миро-женско“ – с 1,0 л/сек; КЕИ „Дървен мост“ – с 0,58 л/сек, а КЕИ „Басейн в Средна баня“ – с едва 0,38 л/сек.

Специално внимание заслужава групата съоръжения Сондаж №4 ВКП + КЕИ №13 + КЕИ №13а, чийто общ технически възможен дебит е фиксиран от държавата на 7,7 литра в секунда. Именно към този сондажен възел са насочени голяма част от апетитите за многократно увеличаване на обемите през последните години. Дори общият ресурс от 36,77 л/сек за цялото находище да не е надхвърлен на хартия, истинският риск се крие в локалното претоварване – когато няколко хотела и къщи за гости получат разрешителни, чийто сумарен дебит доближава или надхвърля физическия капацитет на конкретния сондаж, към който са закачени. Междувременно инвестиционният натиск не спира: през 2025 г. и септември 2026 г. Община Гърмен продължава да обявява нови процедури за водовземане на фирми като „Дарек“ ЕООД, „Места 57-58“, ЕТ „Цветанка Праматарова – Цветан Славов“ и „Нурела-Де“.

Че системата на водоползване в района буди сериозни въпроси и на местно институционално ниво, личи от действията на кмета на село Огняново Иван Ижбехов през 2026 г. На 11 февруари 2026 г. той внася официално заявление по ЗДОИ до Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Благоевград, изисквайки пълна справка за взетите проби от сондажите и каптажите след 2015 г., както и данни кои обекти са получавали минерална вода преди и след тази дата и на какво правно основание.

Няколко месеца по-късно, на 15 юли 2026 г., отново по сигнал на кмета на Огняново, се стига до мащабна междуинституционална проверка на терен за басейни и съоръжения в поземлен имот 47408.501.17 в село Марчево. В инспекцията участват екипи на РИОСВ – Благоевград, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, РЗИ, Община Гърмен и Областна администрация – Благоевград. Проверяващите разглеждат три ключови аспекта: спазването на режима за ползване на минералната вода, безопасността на съоръженията и правното основание за ползване на самите имоти. Макар в месечния си отчет РИОСВ да посочва, че не е установила нарушения в рамките на собствената си екологична компетентност, инспекцията дебело подчертава, че контролът върху разрешителните за водовземане е изцяло по Закона за водите (тоест в полето на Басейнова дирекция и Община Гърмен), а въпросите с държавната собственост са от компетентността на областния управител.

Всички тези факти водят до един неизбежен извод. Темата за минералната вода на Огняново не може да бъде изчерпана с въпроса дали три стари разрешителни са изтекли. Общественият интерес изисква пълна, публична и проверима ревизия на всички издадени актове от №1 до №76. Единствено чрез пълно съпоставяне на всяко действащо към октомври 2026 г. разрешително – с неговия титуляр, краен туристически обект, конкретен сондаж, разрешен дебит, краен срок и заплащана такса – спрямо лимитите в Заповед №РД-118/2025 г. на МОСВ ще стане ясно дали природното богатство на община Гърмен се управлява устойчиво и прозрачно, или системата работи на ръба на своя физически и законов капацитет.