За да бъде осъдено едно лице по член двеста четиридесет и осем а от Наказателния кодекс за получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, прокуратурата е длъжна да докаже извън разумно съмнение наличието на пряк умисъл по смисъла на член единадесет от същия кодекс, което означава, че деецът не просто трябва да е извършил действие, а е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал или допускал тяхното настъпване. Когато става въпрос за твърдяно затаяване на сведения или представяне на неверни данни с цел усвояване на средства, европейското право въвежда още по-строг стандарт чрез член трети от Директива 2017/1371, известна като PIF Директива, която изрично изисква измамата срещу финансовите интереси на съюза да е извършена умишлено и да се основава на нарушение на конкретно, изрично вменено задължение за оповестяване. Тук защитата има железен аргумент, тъй като в една огромна общинска администрация, където по един международен проект работят десетки експерти, ръководители, координатори, строителни надзори, проектанти и гръцки партньори като Община Серес, презумпцията, че кметът лично и съзнателно е скрил разрушаването на сграда, за да измами Брюксел, е правно абсурдна; прокуратурата е длъжна да представи точна дата, конкретен документ, доказано знание и лична заповед на Бръчков, а не бланкетни твърдения, че щом е кмет, значи носи пълна наказателна отговорност за всеки технически детайл по обекта.