„Сурва”- традиция с вековна история в Пиринския край
-
- декември 31, 2025
От редакцията на „Топ Преса“
Днес е 31 декември. Докато светът брои секундите до полунощ, в Югозападна България – от Благоевград до Петрич – никой не спи. Въздухът е наелектризиран, а в домовете мирише на кожа и нагрят метал. Утре е 1-ви януари.
Утре е Сурва. Денят, в който Пиринската земя ще потрепери под тежките стъпки на чаушите, станчинарите и бабугерите.
Когато кръвта заговори: Разлог – Пазителят на традициите
За нашия край Сурва не е просто празник, а жива легенда, предавана от баща на син. Разлог е градът, който заслужено носи титлата „Пазител на традициите“. Тук кукерската магия просто диша чрез филма „Кукерите в Разлог“ и спомена за бай Благо Татарски – живият символ на „Старчевата“. Още през далечната 1936 г. той облича кожата за първи път, наследявайки обичта от своя баща. Въпреки забраните и гоненията на полицията в миналото, духът на разложкия кукер оцелява. Днес бай Благо пази звънци от 1907 г. – същата година, в която старците от Разлог излизат за първи път, водени от легендарния пръв чауш дядо Коле Дункин „Табалин“.
Симитли – Древната земя на кукерите
Втората крепост на традицията е Община Симитли. Тук историята е събрана в книгата „Симитлия – древната земя на кукерите“. Освен магията на 1-ви януари, градът става център на фестивал всяка втора събота на януари, който под ръководството на местната власт вече уверено крачи към международен статут, по примера на Разлог.
Благоевград и величието на „Струмско“
В Благоевград празникът е на почит навсякъде, но групата от квартал „Струмско“ е тази, която диктува модата в маскарада. Те са носители на първи награди от всички фестивали в страната. Техните кукерски костюми и автентични носии за „старци“ и „бабички“ са еталон за красота.
Хората тук, в Струмско пазят огъня сами, доказвайки, че традицията не се купува – тя се живее.
Традицията „Сурва“ се провежда активно и в общините Гоце Делчев, Банско и Петрич.
Банско
В тези райони подготовката не спира през цялата година, а звънът на чановете е символ на несломимия дух на местните хора.
Петрич
В Гоце Делчев маскарадните игри са неразделна част от празничния календар, обединявайки поколения българи в общия ритъм на тъпана и зурната.
Гоце Делчев
Цената на един „Чауш“: Кожи, ателиета и хиляди левове
Подготовката за Сурва е целогодишна и скъпа. Най-голямото удоволствие са кожите с дълъг косъм. В областта работят само три специализирани ателиета за обработка – в Банско, Разлог и село Покровник. Един истински кукерски костюм струва между 5 000 и 15 000 лева. За да го има, сурвакарят купува или отглежда специални кози, обработва кожите и ги шие по стари модели, съхранени от векове.
Музиката на прогонването: Тъпан, зурна и „гласът“ на звънците
Няма Сурва без тъпан, зурна и гайда. Но истинският страх за злите сили идва от звънците. Около 40 дни преди празника улиците ечат – това е ритуалът „дрънкане“, с който сурвакарите оповестяват наближаването на деня. Те носят чанове и тунчове, тюмбелеци и клапатари (клапатари). Звукът им е знак, че животът се завръща.
Поверието
Старото поверие гласи: Кукерите (чауши, бабугери, станчинари) носят страшните маски и тежките чанове, за да прокудят всичко лошо. А ние, хората, се сурвакаме с дрянова сурвачка за здраве и берекет.
Уважаеми читатели на „Топ Преса“,
Ние сме тук, за да ви кажем: бъдете горди! Докато в нашия край има хора, които дават мило и драго за един чан и една кожа, докато децата ни обличат носиите на своите деди, Югозападна България ще бъде вечна.
Още от днес, когато чуете тъпана, знайте – злото си отива, а животът побеждава!
ДА ПРЕБЪДЕ ТРАДИЦИЯТА! ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Be the first to leave a review.
