ЕКСКЛУЗИВНО: АМ „Струма“ от София към Кулата извън Кресненския пролом-обществено обсъждане на 29 октомври, нова ОВОС до март 2027 г. и завършване на строителството през 2031 г.
- октомври 22, 2026
Срещата се организира съвместно от Община Кресна и природозащитните организации от коалицията „Да спасим Кресна и Кресненското дефиле“. За участие са поканени представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и проектантите на трасето.
Самият формат на срещата поставя важен въпрос: ще бъде ли общественият диалог реална възможност за обсъждане на съществени проблеми, или ще остане ограничен до представяне на позиции, които впоследствие трудно могат да бъдат проследени?
Това не е предварителен извод за процедурата, а въпрос, на който предстои да се даде отговор чрез действията на всички участници. Защото, когато става дума за мащабен инфраструктурен проект, общественото участие не би трябвало да се изчерпва с възможността гражданите да присъстват на среща. От значение е дали техните становища ще бъдат официално внесени, разгледани и получили конкретна реакция от компетентните институции.
Именно затова моментът на обсъждането е съществен. Срещата се провежда в най-ранния етап от подготовката на новия доклад по ОВОС – преди приключването на документа и преди следващите решения по процедурата. Предстои да бъдат обсъдени обхватът и заданието на доклада, а гражданите ще могат да представят становищата си пред институциите.
Тук се очертава и основното предизвикателство пред природозащитните организации: да формулират конкретни въпроси и аргументи, които да бъдат поставени в официалната процедура, така че позицията им да не остане само част от публичния дебат.
Природозащитниците влизат в ранния етап на ОВОС – какво ще поискат от институциите?
Коалицията „Да спасим Кресна и Кресненското дефиле“ е съорганизатор на обсъждането заедно с общината. Това поставя природозащитните организации в активна роля при организирането на разговора за бъдещото трасе и за подготовката на новата екологична оценка.
Поканата към МОСВ, АПИ и проектантите създава възможност въпросите да бъдат поставени непосредствено пред институциите и специалистите, които имат отношение към проекта и неговата оценка.
Но тук възниква и неизбежният въпрос: какви конкретни отговори ще потърсят организаторите и как ще бъде проследено изпълнението на поетите ангажименти?
Една съдържателна дискусия би трябвало да даде възможност за изясняване на наличната проектна информация, на предстоящите стъпки по ОВОС и на начина, по който ще бъдат приемани и разглеждани гражданските становища. Важно е също участниците да знаят по какъв ред могат да изпратят допълнителни въпроси и как да получат информация за последващите действия на институциите.
Това е особено важно в началния етап на процедурата. Ако гражданите и организациите имат конкретни забележки към обхвата на бъдещата оценка, ранното им представяне дава възможност те да бъдат поставени за разглеждане, преди докладът да бъде внесен за произнасяне.
Същевременно не бива да се смесват две различни неща: възможността обществото да представи позиция и задължението на компетентните органи да вземат решения в рамките на приложимите процедури. Общественото обсъждане не предрешава резултата от ОВОС, но може да постави въпроси, чието значение да бъде проследено в следващите етапи.
Затова истинският тест пред природозащитниците и институциите няма да бъде само какво ще се случи в залата на 29 октомври, а дали след срещата ще има документирани становища, проследими отговори и достатъчно публична информация за развитието на процедурата.
Какво знаят гражданите за трасето и къде могат да проверят документите?
Заинтересованите граждани вече разполагат с възможност да се запознаят с публикуваната информация за проекта. На интернет страницата www.kresna.org са представени описание и карти на трасето, както и екологичната информация, внесена от Агенция „Пътна инфраструктура“ в Министерството на околната среда и водите за започване на процедурата.
Това е важна отправна точка за всеки, който иска да участва в разговора с конкретни въпроси, вместо да разчита единствено на общи позиции „за“ или „против“ проекта.
Картите и описанието позволяват на заинтересованите страни да се ориентират в наличните материали, а публикуваната екологична информация дава възможност за предварително запознаване с документацията, с която е поставено началото на процедурата.
В подобни случаи достъпът до информация има значение не само за специалистите, но и за местната общност. Колкото по-добре гражданите познават публикуваните материали, толкова по-конкретни могат да бъдат въпросите им към АПИ, МОСВ и проектантите.
Тук отговорността е споделена. Организаторите могат да насърчат участието и да помогнат за придвижването на становищата, но институциите също имат важна роля за публичността на процеса. Когато по един проект се предвиждат последователни административни и технически етапи, навременната информация за тях е необходима, за да може обществото да следи какво предстои и какво вече е изпълнено.
От залата в Кресна до МОСВ и АПИ: обещание за проследяване на становищата
Природозащитните организации поемат конкретен ангажимент към гражданите, които желаят да изразят позиция по проекта. Те заявяват готовност да внесат съответните становища официално в АПИ и/или МОСВ, да проследят получаването на отговор и да го предоставят на подателя.
Този ангажимент е съществен, защото очертава пътя, по който едно мнение може да премине от публичния разговор към официалната комуникация с компетентните органи.
Разликата не е маловажна. Изказването по време на среща позволява проблемът да бъде поставен пред присъстващите, но писменото становище създава възможност позицията да бъде изпратена по установения ред и впоследствие да се проследи институционалната реакция.
За гражданите това означава, че могат предварително да подготвят конкретни въпроси и предложения, да се запознаят с наличните документи и да потърсят съдействие за официалното им внасяне.
За природозащитните организации ангажиментът означава допълнителна отговорност: не само да организират обществено участие, но и да осигурят последваща информация за движението на становищата, доколкото това е възможно в рамките на съответните процедури.
А за институциите това е възможност да покажат, че общественият диалог има практическо значение. Конкретните отговори и публичността на следващите действия ще бъдат важни за оценката на това доколко комуникацията между гражданите и администрацията работи ефективно.
Въпросът, който остава открит, е колко активно ще бъде използвана тази възможност и какви конкретни теми ще бъдат поставени на обсъждането. Отговорът ще стане по-ясен след самата среща и след последващото придвижване на становищата.
Графикът до 2031 г. вече е разписан, но всяка дата има своята цена на отговорност
Докато в Кресна предстои обществен разговор за обхвата и заданието на новия доклад по ОВОС, за проекта вече са предвидени конкретни срокове за следващите етапи. Съгласно решенията на Министерския съвет графикът за изграждането на направлението на АМ „Струма“ от София към Кулата извън Кресненския пролом включва няколко ключови дати.
Декември 2026 г. – готовият доклад по ОВОС трябва да бъде подаден от АПИ в МОСВ.
Това е първият съществен срок в непосредственото развитие на процедурата. Подготовката на доклада ще трябва да премине през необходимите етапи, а предстоящото обсъждане в Кресна ще се проведе преди документът да бъде внесен.
Март 2027 г. – предвидено е МОСВ да постанови ново решение по ОВОС.
Това е важен момент за проекта, защото се очаква да бъде достигнат нов етап в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда. До него предстоят подготовката и внасянето на доклада, както и действията на компетентния орган съгласно приложимия ред.
До юни 2027 г. – процедура за възлагане на обществена поръчка за проектиране и строителство.
В графика е предвидено до този срок да бъде проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, обхващаща проектиране във фаза технически проект, изработване на подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП–ПП), и строителство.
Декември 2027 г. – изготвяне на техническия инвестиционен проект и ПУП–ПП.
Следващият етап включва разработването на инвестиционния проект във фаза технически проект и изработването на необходимия парцеларен план.
Септември 2028 г. – процедиране и одобряване на ПУП–ПП и теренно обезпечаване.
Този срок е свързан с устройствените процедури и подготовката на терените, необходими за реализацията на проекта.
Юни 2031 г. – планирано приключване на строителството.
Това е крайната дата в представения график. До нея трябва да бъдат изпълнени предвидените етапи, които обхващат екологичната оценка, проектирането, устройствените процедури, теренното обезпечаване и строителството.
Посочените дати показват колко последователни задачи трябва да бъдат изпълнени в рамките на няколко години. Те обаче не отменят необходимостта от спазване на съответните процедури и от разглеждане на въпросите, които могат да бъдат поставени в хода на подготовката на проекта.
Именно затова срещата на 29 октомври се провежда в момент, когато има значение не само какво е предвидено в графика, но и какви въпроси ще бъдат поставени преди следващите решения.
Две направления, обща организация и заявена цел за по-ниски разходи
В плановете за реализацията на „Струма“ е заложено и изискване, което има пряко отношение към организацията на строителството.
Строителството на направлението София–Кулата трябва да бъде съвместено и организирано общо със строителството на източното платно Кулата–София. Посочената цел е значително намаляване на разходите и спазване на предвидените крайни срокове.
Това означава, че организацията на работите по двете направления трябва да бъде съгласувана, така че да се търси по-ефективно изпълнение на строителните дейности.
Тук също има въпроси, чието изясняване е важно за проследяването на проекта: как ще бъде организирана координацията между отделните етапи, как ще се съчетаят проектантските и строителните дейности и как ще се следи изпълнението на графика.
Посочената цел за намаляване на разходите е част от планираната организация. Дали и как тя ще бъде постигната ще зависи от конкретното изпълнение и от координацията между дейностите. Затова е важно заявените намерения да се разглеждат заедно с последващите действия и информацията за напредъка.
Кресна между инфраструктурните срокове и общественото право на въпроси
Когато един проект има хоризонт до 2031 г., общественото участие не би трябвало да се ограничава до един-единствен ден. То е процес, който може да включва предварително запознаване с документите, подаване на становища, търсене на информация и проследяване на решенията.
В този смисъл предстоящото обсъждане в Кресна има конкретна задача: да даде възможност на гражданите и природозащитните организации да формулират позициите си още преди готовият доклад по ОВОС да бъде внесен в МОСВ.
Същевременно участието на природозащитните организации не означава автоматично, че всички поставени от тях въпроси ще доведат до промяна в проекта. Резултатът ще зависи от конкретните аргументи, наличната документация и приложимите процедури. Но именно затова е важно становищата да бъдат ясно формулирани, официално внесени и проследявани.
От своя страна институциите трябва да бъдат подготвени да обяснят какви са следващите стъпки, каква информация е налична и по какъв ред ще бъдат разглеждани въпросите на заинтересованите страни.
Това е същината на общественото обсъждане: не предварително да се обявява победител в спора, а да се осигури възможност различните позиции да бъдат представени и да се проследи как те се отразяват в официалната процедура.
29 октомври: неудобните въпроси са само началото
Срещата в залата на Община Кресна е насрочена за 29 октомври, четвъртък, от 18:00 ч. Тя ще събере представители на общината, природозащитните организации, МОСВ, АПИ и проектантите около предстоящата процедура по ОВОС за направлението на АМ „Струма“ от София към Кулата извън Кресненския пролом.
Наличните материали за проекта и внесената от АПИ екологична информация са публикувани на www.kresna.org, където заинтересованите могат да се запознаят с описанието и картите на трасето.
Предстоящият разговор ще даде възможност за представяне на становища в момент, когато подготовката на новия доклад е в начален етап. Природозащитните организации заявяват готовност да съдействат за официалното внасяне на тези позиции и за проследяване на отговорите от институциите.
Но истинският резултат няма да се измерва единствено с броя на присъстващите или с остротата на изказванията. По-важно ще бъде какви конкретни въпроси са поставени, какви отговори са дадени и как ще продължи комуникацията след срещата.
Кресна има възможност да постави въпросите си, природозащитниците – да аргументират позициите си, а институциите – да внесат яснота за следващите етапи на проекта. Дали тази възможност ще доведе до съдържателен диалог, ще стане ясно не само на 29 октомври, но и в действията след него.
При планирано подаване на доклада по ОВОС през декември 2026 г., ново решение на МОСВ през март 2027 г. и завършване на строителството през юни 2031 г. времето за поставяне на въпроси в ранния етап на процедурата е съществено.
Затова най-важният въпрос остава открит: ще успеят ли гражданите и природозащитниците да превърнат общественото обсъждане в проследим процес на диалог и институционална отговорност, или най-значимото тепърва ще се решава извън залата, в която Кресна ще изложи позицията си?
