ШОК! БАБХ ЗАТВОРИ НЕРЕГЛАМЕНТИРАНА ФАБРИКА ЗА КОНСЕРВИ С НАД ТОН ХРАНИ ЗА УНИЩОЖАВАНЕ — ТАМ ЛИ СА РАЗПРЕДЕЛЯЛИ „БАБИНИТЕ ПРОДУКТИ“ НА ЮНДОЛА?

След поредицата ни публикации за съмнителното „домашно“ производство на прохода Юндола, нов случай на нерегламентирано производство на консерви повдига въпроси за произхода, проследимостта и пътя на храните до потребителите. Засега няма официално потвърдена връзка между двата случая, но въпросите заслужават отговор.

Екип на „Топ Преса“

Има ли българският потребител основание да вярва на всеки буркан, върху който пише „домашно“, „по бабина рецепта“ или „от малък семеен производител“? Кой гарантира, че храната, купена от крайпътна сергия, действително е произведена там, откъдето продавачът твърди, че идва? И възможно ли е зад привлекателния образ на традиционната българска продукция да се крият нерегламентирани производствени помещения, неясен произход и търговски канали, за които потребителят не знае нищо? Това са въпроси, които „Топ Преса“ поставя още от години със серията си от разследвания за предполагаемото представяне на промишлени хранителни продукти като домашни на прохода Юндола.

Днес, 15 октомври 2026 г., съобщение на Българската агенция по безопасност на храните за затворен нерегистриран обект за производство и съхранение на консерви в пловдивското село Дълго поле отново насочва вниманието към начина, по който се произвеждат, етикетират и разпространяват храните у нас. Случаят поставя логичен въпрос: има ли връзка между подобни производствени практики и продуктите, които се предлагат като „бабини“ по българските пазари? Конкретни доказателства за връзка между обекта в Дълго поле и търговията на Юндола засега не са публично представени. Именно затова е необходимо да се проследят фактите, документите и пътят на готовата продукция.

Над тон храни за унищожаване: какво откриха инспекторите в Дълго поле?

Според официалното съобщение на БАБХ проверката в село Дълго поле е извършена на 13 октомври 2026 г. след постъпил сигнал. В акцията са участвали инспектори от Областната дирекция по безопасност на храните — Пловдив, съвместно със служители на Териториалната дирекция на НАП — Пловдив. На място е установен обект с функциониращо оборудване за производство на зеленчукови консерви, включително машини за печене и белене на чушки, както и хладилна камера. В нея са съхранявани замразени печени чушки и нарязани праскови, опаковани под вакуум. При проверката са открити още метални варели с доматена паста и готова продукция — лютеница, сладко от боровинки и печени люти чушки, натоварена в транспортно средство. На открито, върху дървен палет, са били съхранявани бутилиран доматен сок, кьопоолу, печени чушки, кисели краставички и други консервирани храни.

При справка в Националния регистър на бизнес операторите и обектите за производство и търговия с храни инспекторите установили, че обектът не е регистриран съгласно Закона за храните. БАБХ е издала разпореждания за забрана на дейността и за насочване към унищожаване на 1065 килограма и 85,5 литра храни, за които не е установен произход и при които липсват етикети и/или маркировка. Според съобщението на агенцията предстои съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Това са конкретните факти, оповестени от контролния орган. Те установяват сериозни проблеми с регистрацията на обекта и идентификацията на продукцията, но не дават отговор на един от най-важните въпроси: къде е трябвало да отидат храните, натоварени в транспортното средство, и имало ли е предварително уговорени получатели?

Тук започва същинската работа по проследяването на случая. Наличието на оборудване за печене и белене на чушки, суровини в метални варели и различни видове готови консерви показва, че проверката не се е отнасяла само до място за съхранение на случайно придобити хранителни продукти. Според официалната информация в обекта е имало оборудване за производство и готова продукция, но публичното съобщение не уточнява кой е собственикът, кой е управлявал дейността, какви количества са били произведени в предходни периоди и дали са извършвани доставки към други населени места. Не е посочено и дали разследването на случая е довело до установяване на търговци, магазини, пазари или крайпътни сергии, които са получавали продукция от обекта. Именно тези подробности биха позволили да се прецени дали става дума за изолиран случай или за част от по-широка система на производство и разпространение.

„Топ Преса“ започна да задава неудобните въпроси още през 2025 г.

Темата за предполагаемото представяне на промишлени продукти като домашни не възниква с днешната проверка. През юли 2025 г. „Топ Преса“ публикува серия от материали за търговията с храни на прохода Юндола и по пътя към Якоруда. На 8 юли в публикацията „Скандал на Юндола! Топ Преса разкри: фирма от Сандански пълни буркани с фалшиво „домашно“ сладко!“ медията изложи твърдения за промишлени сладка, компоти и други продукти, които според разследването се разфасоват и се предлагат с внушението, че са произведени в домашни условия. В материала беше посочена фирмата „Терзийски-ТТ“ ЕООД и беше поставен въпросът за предполагаема складова база в района на разклона за Юндола. Разследването насочи вниманието към възможността храни с промишлен произход да стигат до крайния потребител с различна визия и представяне от първоначалните си опаковки.

На 21 юли 2025 г. последва публикацията „Ексклузивно! След разследване на toppresa.com! Масови ментета „домашно“ по пътя Юндола–Якоруда“. В нея „Топ Преса“ съобщи за предполагаеми практики по разфасоване на храни в малки буркани и представянето им като домашно приготвени. Медията ни посочи, че след предишния материал са предприети проверки, и постави въпроси за произхода, хигиената и проследимостта на продукцията. Важният проблем, очертан от публикацията, е, че потребителят често няма лесен начин да разбере кой действително е произвел храната, при какви условия е направена и дали посоченият на сергията произход отговаря на истината.

На 26 юли 2025 г. нашата медия„Топ Преса“ продължи темата с материала „Домашно от Юндола“ – Голямата измама на родния пазар!. В него медията посочи Салих Синап от село Света Петка във връзка с твърдения за снабдяване на търговци с различни хранителни продукти. Публикацията описва предполагаеми доставки на месо, млечни продукти и консервирани храни и поставя въпроса дали част от продукцията, предлагана като домашна, не идва от по-големи производствени или търговски структури. Тези твърдения са част от журналистическото разследване и не бива да се представят като доказана вина на конкретно лице без официални констатации или съдебни актове. Но те очертават проверима посока: ако има организирана верига на снабдяване, нейното съществуване може да бъде установено чрез документи за произход, фактури, транспортни записи и показания на участниците в търговията.

Промишлено производство, махнати етикети и буркани с „домашен“ вид

На 29 юли 2025 г. беше публикувана втората част на разследването „Домашната“ храна на Юндола: как се продават индустриални продукти с махнати етикети и как законите се заобикалят. В този материал „Топ Преса“ посочи BMV – Beef Meat Velingrad и „БОНА – братя Коцеви“ във връзка с твърдения за промишлени месни продукти, чиито оригинални етикети според публикацията били премахвани, преди стоката да бъде предлагана като домашна. Бяха поставени въпроси за идентификацията на производителите, проследимостта на храните и отчетността на продажбите. Това е съществена разлика между обикновената препродажба и евентуално подвеждащото представяне на един продукт: самият промишлен произход не прави храната незаконна, но скриването на задължителната информация или невярното представяне на произхода могат да засегнат както потребителските права, така и безопасността на храните.

На 1 август 2025 г. медията ни публикува и „Удар на Юндола! Полиция иззе фалшива стока от най-голямата сергия“. В него беше съобщено за изземване на стока и изпращането ѝ за анализ. За окончателна оценка на тази акция е необходимо да бъдат открити резултатите от лабораторните изследвания, протоколите от проверката и евентуалните последващи административни производства. Без тези документи не може да се направи категоричен извод какви конкретни нарушения са доказани, кои лица са санкционирани и какъв е бил крайният резултат от предприетите действия.

Общият въпрос, който обединява тези публикации, е прост: когато един продукт се продава като домашен, може ли неговият произход да бъде доказан? Ако стоката идва от регистриран производител, съществуват ли документите, които позволяват тя да бъде проследена по целия път до сергията? Ако храната е преопакована, спазени ли са приложимите изисквания за етикетиране и информация към потребителя? И ако продавачът твърди, че продуктът е произведен в семейно стопанство, има ли реална производствена дейност, която да отговаря на това твърдение? Това са въпроси, които могат да бъдат проверени, а не просто да бъдат оставени на впечатленията на купувачите.

Август 2026 г.: над два тона храни без документи за произход на Юндола

На 20 август 2026 г. БАБХ съобщи за друга мащабна проверка в района на Юндола, при която са открити над два тона храни без документи за произход. Според информацията на агенцията проверката е проведена от ОДБХ–Пазарджик съвместно със служители на МВР и НАП. На нерегистрирани сергии и щандове са били предлагани храни от животински и неживотински произход без необходимите документи за проследимост и без задължителната информация за произход. Съобщено е и за неправилно съхранение на част от продукцията, включително на пряка слънчева светлина. Храните са насочени за унищожаване, а спрямо търговците са предприети действия за съставяне на актове за административни нарушения. Подробностите са отразени и в публикацията на „Топ Преса“ — „Маски долу на Юндола: БАБХ иззе 2 тона храни, отиват на унищожение!“.

Тази проверка е важна, защото добавя официално установени обстоятелства към темата за търговията на Юндола. Тя обаче не доказва автоматично всички твърдения от журналистическите публикации през 2025 г. и не установява сама по себе си, че конкретните лица или фирми, споменати в тях, са участвали в нарушенията от август 2026 г. За подобна връзка е необходимо да бъдат съпоставени списъците на проверените обекти, установените оператори, наличните документи и резултатите от административните производства.

На 24 август 2026 г. „Топ Преса“ публикува последващ материал за промените в начина на търговия след проверката. Тази линия също заслужава проследяване: представени ли са впоследствие документи за произход, регистрирани ли са обектите, отстранени ли са нарушенията и продължил ли е контролът след първоначалната акция? Ефективността на една проверка не се измерва единствено с количеството иззета стока. Тя се измерва и с това дали след нея се осигурява трайно спазване на правилата, така че същите проблеми да не се появяват отново.

Дълго поле и Юндола: има ли обща следа?

Точно тук новината от 15 октомври 2026 г. придобива допълнително значение за журналистическата проверка. В Дълго поле са открити готови консервирани храни, включително лютеница, сладко от боровинки, печени люти чушки, доматен сок, кьопоолу и кисели краставички. В разследванията на „Топ Преса“ за Юндола също присъстват твърдения за консервирани продукти, сладка и други храни, които според публикациите се предлагат като домашни. Сходството във видовете продукти поставя въпрос, но не е доказателство за общ произход. Подобни храни се произвеждат от множество независими предприятия и малки производители в България. Следователно не може да се заключи, че продукцията от Дълго поле е предназначена за Юндола, че е доставяна на конкретни сергии или че обектът е свързан с фирмите и лицата, посочени в предишните разследвания.

Това обаче не означава, че въпросът трябва да бъде подминат. Ако в нерегистрирания обект са открити готови продукти, натоварени за транспорт, логично е компетентните органи да проверят дали съществуват документи за получателите, транспортни маршрути, поръчки или други данни за предвидената реализация на продукцията. Ако са установени конкретни получатели, те могат да бъдат проверени по съответния ред. Ако няма документи, които позволяват да се установи произходът и движението на храните, това е самостоятелен проблем, който следва да бъде отразен в резултатите от проверката. Само подобно проследяване може да даде отговор дали има връзка с търговията на Юндола или става дума за отделен случай в друга част на страната.

„Топ Преса“ не твърди, че фабриката в Дълго поле е снабдявала пазара на Юндола. Към момента няма публично представени доказателства за такава връзка. Но медията ни има основание да поиска от институциите да проверят дали съществуват общи доставчици, търговски канали или други конкретни зависимости, ако материалите по случая дават основания за подобна проверка. Именно това отличава сериозното разследване от спекулацията: поставя се точният въпрос и се търси документалният отговор.

Кой гарантира, че „бабиното“ действително е домашно?

Думата „домашно“ има силна емоционална стойност за българския потребител. Тя внушава традиция, качество, личен труд и доверие в човека, който е приготвил храната. Но това доверие не може да замени задължителната информация за производителя, състава, произхода и условията на производство. Промишлените продукти могат да бъдат напълно законни и безопасни, когато са произведени и предлагани съгласно изискванията. Домашното производство също не е автоматично нарушение, стига да са спазени приложимите правила. Проблемът възниква, когато храната се представя по начин, който подвежда потребителя, когато липсва задължителна информация или когато произходът не може да бъде проследен.

Ако промишлен продукт се продава като домашен, купувачът може да бъде подведен за начина на производство и произхода на храната. Това поставя и коректните малки производители в неравностойно положение, защото те се конкурират с търговци, които евентуално използват доверието в домашната продукция, без действително да предлагат такава. Затова въпросът не е дали всички продукти на Юндола са съмнителни, нито дали всеки търговец на пазар е нарушител. Въпросът е дали има конкретни случаи, в които представянето на храната не съответства на действителния ѝ произход и дали контролът успява да установи и прекрати подобни практики.

Въпросите, на които институциите трябва да отговорят

По случая в Дълго поле има няколко направления, по които допълнителна информация би била от обществен интерес. Кой е операторът на нерегистрирания обект и каква дейност е извършвал? Установени ли са доставчиците на суровините и получателите на готовата продукция? Разполагали ли са инспекторите с документи за транспорт и реализация? Какви резултати е установила НАП в рамките на съвместната проверка? Има ли други обекти, свързани с производството или съхранението на храните, които са предмет на проверката? Предприети ли са действия за проследяване на продукцията след изземването ѝ?

В контекста на Юндола възникват и допълнителни въпроси. Има ли официални резултати от проверките през август 2025 г., за които „Топ Преса“ съобщи? Какви са резултатите от анализите на иззетата тогава стока? Какви административни актове са съставени през август 2026 г. и има ли влезли в сила наказателни постановления? Какво е установено при последващия контрол на сергиите? Има ли документи, които свързват конкретни производители или доставчици с конкретни търговски обекти? Отговорите на тези въпроси ще позволят да се направи ясна разлика между първоначалните съмнения, официално установените нарушения и евентуалните връзки между отделни случаи.

Това е и следващата логична стъпка на разследването на „Топ Преса“: да се проследят не само самите продукти, но и документите за тяхното движение. Ако между Дълго поле и Юндола няма връзка, проверимите факти трябва да позволят това да бъде изяснено. Ако има такава, тя трябва да бъде установена с конкретни данни за доставчици, получатели, количества, дати и транспортни документи. До появата на подобни доказателства всяко категорично твърдение за обща схема би било прибързано.

Истината за храната не може да се побере само в един буркан

Случаят в Дълго поле и проверките на Юндола поставят на дневен ред един и същ обществен интерес: потребителят трябва да знае какво купува и откъде идва храната му. Нерегистрираният производствен обект, липсата на установен произход и насочването на над тон продукция към унищожаване са сериозни констатации, които изискват институционален контрол и прозрачност. Разследванията на „Топ Преса“ от 2025 г. пък поставиха конкретни въпроси за предполагаемото представяне на промишлени продукти като домашни и за начина, по който храните достигат до крайния потребител.

Засега няма официално потвърдена връзка между обекта в Дълго поле и търговията на Юндола. Но това не отменя необходимостта да се провери произходът на продукцията и, когато има основания, да се проследят каналите за разпространение. Защото зад думите „домашно“, „традиционно“ и „бабина рецепта“ трябва да стоят факти, а не просто добре подбран етикет и убедителна история.

„Топ Преса“ ще продължи да следи случая и да търси отговор на въпроса кой произвежда храните, които се продават като домашни, кой удостоверява техния произход и дали компетентните институции проследяват продукцията отвъд мястото, на което е открита.

Защото най-важният въпрос не е дали един буркан изглежда домашен. А дали това, което пише на него, отговаря на истината.