КОГАТО И ПРАВОТО ДА УЧИШ ИМА ЦЕНА: Колко струва едно дете със специални нужди? Узаконен цинизъм продава „равен старт“ в класната стая за 56,40 ЕВРО

Колко струва достойнството на едно българско дете със специални образователни потребности? Колко струва правото му да се научи да чете и пише, без да бъде сочено с пръст, без да изостава безнадеждно и без родителите му да бъдат принуждавани да избират между хляба и терапията? В България, оказва се, всичко има цена-дори и милосърдието, дори и приобщаващото образование.

През последните дни образователният сектор у нас гръмко се похвали с „новина“, която вместо гордост, трябва да предизвика дълбок срам. Издателство „Клет България“ разработи нов комплект помагала по български език и литература за 1. клас, предназначени за допълнителна подкрепа на ученици със специални образователни потребности (СОП) и обучителни затруднения. На хартия всичко звучи хуманно и красиво: адаптирани текстове, по-едър шрифт, по-малко визуално натоварване, три тетрадки за различните етапи и читанка. Целта? Децата да работят по същия материал като своите съученици, но със собствено темпо. Просто страхотно!

Зад тази лъскава фасада от корпоративен пиар и загрижени цитати обаче се крие една грозна, стряскаща и дълбоко неморална реалност: този комплект е обикновена търговска стока. Той не е безплатен. Той има баркод, цена и се продава на пазара. За да може едно дете в риск, едно дете с увреждане или уязвимост да получи достъп до този уж „адаптиран равен старт“, някой трябва да плати.

Общата цена на целия комплект по БЕЛ за 1. клас е около 56,40 евро в търговската мрежа, или над 110 лева. Поредицата е издание на „Клет България / Булвест 2000“ и е създадена именно за допълнителна подкрепа на ученици със специални образователни потребности и обучителни затруднения.

Именно тук възниква един от най-важните въпроси в целия казус: когато един ресурс е разработен специално за деца, които се нуждаят от допълнителна подкрепа, кой следва да гарантира, че тази подкрепа реално ще достигне до тях?

Нашата медия „Топ Преса“, която от години безрезервно застава зад всяка благотворителна кауза, подкрепяйки децата със специални нужди чрез продажба на календари и лични дарения, заявява категорично: Това е абсолютен скандал и узаконен цинизъм! Недопустимо е правото на образование, гарантирано от Конституцията, да бъде превръщано в пазарна ниша за търговска печалба на гърба на най-страдащите семейства.

И тук въпросът не е просто дали 56,40 евро са много или малко пари. За семейство без дете със специални образователни потребности това може да изглежда като поредния разход за учебни материали. За семейство, което плаща логопед, психолог, терапевт, рехабилитация, транспорт, специализирани занимания и редица други услуги, необходимостта от допълнителен специализиран комплект вече се превръща в част от много по-голяма финансова тежест. Именно затова въпросът за достъпа до тези материали не може да бъде разглеждан единствено като търговски въпрос.

Има и още нещо, което прави казуса особено неудобен. На официалната си страница „Клет България“ заявява, че като част от последователната си социална политика осигурява безвъзмездно учебници и учебни помагала на социално уязвими групи ученици, като сред изрично посочените са деца с увреждания и деца с нарушения от аутистичния спектър, наред със социално слаби ученици, деца без родители, деца от многодетни семейства и други. Издателството посочва и над 1 200 000 безвъзмездно предоставени учебници, учебни тетрадки и помагала за периода 2019–2021 г., с финансова стойност над 8,5 млн. лева.

И точно тук въпросът вече става още по-неудобен: попада ли новият специално адаптиран комплект за деца със СОП в тази социална политика? Ако да – по какъв ред се предоставя безвъзмездно и къде родителите могат да разберат за това? Ако не – защо точно този ресурс, предназначен за деца с допълнителни образователни потребности, не е включен? Това са въпроси, на които обществото има право да получи конкретен, а не рекламно формулиран отговор.

Дигиталното лицемерие: Помагала на хартия, методически насоки – на екрана

„Всяко дете има свое темпо… Затова създадохме тези помагала така, че да дават практическа подкрепа на хорана около детето“, заявява управителят на издателството Владимир Колев. Но как изглежда тази „практическа подкрепа“ в реалния живот? Комплектът включва физически буквар, читанка и четири тетрадки. Те се купуват. А за ресурсните учители, начални педагози и екипи за подкрепа са предвидени… „методически насоки в електронен вид“.

Това е връх на дигиталното лицемерие и пълно откъсване от реалността в българските класни стаи. Някой в лъскавите столични офиси на издателството замислял ли се е колко от тези семейства, особено в малките населени места и в регионите, където българският език дори не е майчин, имат достъп до компютри, таблети или стабилен интернет?

Как се очаква една майка в отдалечено село или един ресурсен учител в претоварено училище да водят ефективен процес, докато балансират между хартиените тетрадки и взирането в телефон или екран, за да четат „дигитални методически насоки“? Това не е иновация. Това е технологично и социално изключване. Вместо да улеснят процеса, авторите издигат нова бариера пред хората, които денонощно се борят за интеграцията на тези деца.

И тук има още един факт, който заслужава внимание. Самото „Клет България“ описва в официалните си материали дигиталната си среда iZZI като платформа с електронни учебници, допълнителни упражнения, ръководства, тестове, видео и аудио ресурси. Достъпът до част от ресурсите е свързан с регистрация и профил, а издателството изрично посочва, че родителите и учениците имат свободен достъп до електронно четими учебници и аудио, докато учителите получават достъп до допълнителни материали през профил в системата.

Тоест дигиталните решения съществуват и могат да бъдат полезни. Проблемът е друг: наличието на електронен ресурс не означава автоматично наличие на реален достъп до него. Не всяко семейство разполага с подходящо устройство, стабилна интернет връзка или възможност да отдели необходимото време за работа в дигитална среда. А когато говорим именно за деца, за които адаптирането на средата е част от самата образователна подкрепа, достъпността трябва да бъде разглеждана не само като техническа възможност, а като реална възможност детето да използва ресурса.

Още повече, че самото Министерство на образованието и науката има отделна секция за „Учебни помагала и методически ръководства“ за ученици със СОП. В нея са публикувани методически ръководства за адаптиране на учебното съдържание, както и учебни помагала за различни етапи на обучение и за центровете за специална образователна подкрепа. Това означава, че държавата вече признава необходимостта от специализирани и адаптирани ресурси. Следователно въпросът не е дали такива материали са нужни – самата система официално признава, че са нужни. Въпросът е кой гарантира достъпа до тях, когато конкретният ресурс се предлага като търговски продукт.

Неудобните въпроси, пред които институциите ще трябва да застанат

Този случай не е просто корпоративен ход – той е диагноза за цялата ни образователна система. „Топ Преса“ настоява за незабавни и ясни отговори:

Към Министерството на образованието и науката (МОН): Докога държавата ще абдикира от най-важния си дълг? След като бюджетът на министерството одобрява милиони за стандартни учебници, защо специализираните материали за децата със СОП са оставени на произвола на частния пазар? Къде е „безплатното приобщаващо образование“, когато родителят на дете с увреждане трябва да плаща допълнително, за да може то изобщо да разбере уроците?

Към ръководството на „Клет България“: Къде свършва „социалната отговорност“, с която се хвалите в прессъобщенията, и къде започва чистото калкулиране на печалбата? Морално ли е да се печели от сълзите и надеждите на родители, които дават и последния си лев за терапия, рехабилитация и логопеди? След като материалите са насочени към деца с обучителни затруднения, защо не бяха предоставени напълно безплатно като дарителски жест към българското училище?

Към екипите за подкрепа на личностното развитие: Как ще гарантирате, че децата от най-бедните семейства няма да бъдат дискриминирани и изключени от този процес, само защото родителите им нямат финансовата възможност да закупят пълния комплект помагала?

Да, господа! Има и такива семйства, които не могат да си ги позволят!

Има и още въпроси, които не могат да бъдат избегнати. След като „Клет България“ официално посочва, че предоставя безвъзмездно учебници и учебни помагала на деца с увреждания, има ли конкретна процедура за получаване именно на този комплект? Може ли родител да го заяви? Може ли училище да го получи безплатно? Може ли ресурсен учител да го заяви за ученик със СОП? Има ли определен брой комплекти, които издателството предоставя безвъзмездно?

И ако има такъв механизъм, защо той не е ясно комуникиран в публичното представяне на новия продукт?

Това са въпроси, които не могат да бъдат заменени с общи фрази за социална отговорност. Самото издателство твърди, че безвъзмездното предоставяне на материали за деца в нужда е част от неговата последователна социална политика. Следователно обществото има право да знае дали тази политика се отнася и до конкретния продукт, за който в момента се говори като за специализиран ресурс за деца със СОП.

Има и един важен нюанс, който държавата не може да прехвърли изцяло към родителите. Министерството на образованието и науката посочва, че допълнителната подкрепа за личностно развитие включва ресурсно подпомагане, а когато детската градина или училището не може да го осигури, има предвидени механизми чрез общината и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Следователно е напълно основателно да се пита къде в тази система се намират специализираните учебни ресурси, които учителят използва, за да осъществи реално тази подкрепа.

Европейският модел срещу българската реалност

Докато у нас всяка тетрадка за предбуквения или следбуквения етап се превръща в поредния артикул с касов бон, развитият свят отдавна е разбрал, че грижата за децата със специални нужди е мерило за цивилизованост.

В страни като Норвегия, Швеция, Исландия и Германия (откъдето, ирония на съдбата, води началото си самата издателска група Klett), приобщаващото образование е изцяло извадено от законите на пазара. Там всяко специализирано помагало, всеки дигитален инструмент и всяко адаптивно средство се финансират на 100% от държавните фондове и общините. На нито един родител в тези страни не му се налага да купува правото на детето си да учи със „собствено темпо“. Образованието там е мисия, а не бизнес план.

Тук обаче има конкретни международни примери, които показват поне едно важно нещо: в други европейски държави съществуват публични механизми, чрез които адаптираните учебни ресурси се предоставят безплатно на учениците, които имат нужда от тях. В Норвегия например държавната служба Statped посочва изрично, че за слепи и силно слабовиждащи ученици адаптираните учебници се поръчват и предоставят безплатно, като се предлагат на хартия в брайлов формат, като електронни книги за екранни четци и като училищни аудиокниги.

Норвежката система е още по-показателна, защото безплатният достъп не се ограничава само до една технология. Statped посочва, че ученици с дислексия, други затруднения при четене, ADHD, физически увреждания, когнитивни или езикови затруднения при определени условия имат право да заемат училищни аудиокниги безплатно за използване в обучението. Националната библиотека на Норвегия чрез Tibi също предоставя адаптирана литература – говорещи книги, електронни книги и брайлови книги – като публична услуга за хора, за които четенето на печатен текст е затруднено поради увреждане или заболяване.

Има и още по-нов европейски пример. През 2026 г. европейският проект Atollo стартира библиотека от безплатни многоезични дигитални образователни ресурси за ученици със специални образователни потребности, включително на български, немски, исландски и норвежки език. Проектът посочва, че ресурсите са безплатни, не изискват регистрация и могат да се използват от учители, родители и ученици, като са разработени с принципите на Universal Design for Learning.

Това не означава, че всички европейски държави са решили проблема напълно или че всяко специализирано помагало навсякъде е безусловно безплатно. Но показва нещо принципно важно: съществуват модели, при които адаптираният учебен ресурс се разглежда като част от гарантираната образователна подкрепа, а не просто като поредния продукт, който семейството трябва да закупи.

България обаче остава в плен на парадокса, в който бизнес интересите диктуват правилата в класната стая, а държавата безучастно наблюдава отстрани. „Топ Преса“ няма да замълчи и няма да спре да задава тези остри въпроси. Ние настояваме за пълна ревизия на начина, по който се финансират материалите за приобщаващо образование.

Всяко помагало за децата със СОП трябва да бъде напълно безплатно, достъпно в материален (хартиен) вид и осигурено от държавата. Защото децата ни не са пазарна ниша, а бъдещето на тази нация!