МЕГА СКАНДАЛ! СКАНДАЛЪТ „ОГНЯНОВО“ ЕКСКЛУЗИВНО: БЛРС ПОТЪПКА ЗАКОНИТЕ, ЗА ДА РАЗПЪНАТ ЧАДЪР НАД НАРУШИТЕЛИ И ДА ОВЛАДЕЯТ ГОРИТЕ НА ГОЦЕДЕЛЧЕВСКО!

Мъглата над река Места в края на есента рядко носи успокоение, особено когато прорязва тишината на ловните полета около Огняново не с обичайния пращящ екот на ловните карабини, а с глухото, тягостно бездействие на затворените оръжейни каси. В родопските и пиринските села пушката никога не е била просто метал, дървен приклад и механизъм за поразяване. Тя е ритуал, родова памет, изстрадано мъжко доверие и най-вече строг, почти сакрален ред, предаван от дядо на внук. Когато този ред бъде брутално взривен отвън, а законът се превърне в разтеглива дъвка за задоволяване на корпоративни апетити, мълчанието става престъпно. Ние от „Топ Преса“ никога не сме си затваряли очите пред неправдата и заявяваме ясно: не можем и няма да бъдем съпричастни към погазването на правилата, към потъпкването на законите и към манипулациите, които се опитват да подменят истината в нашия край. Точно затова решихме да бръкнем директно в раната и да разнищим този заплетен казус до последния скрит параграф, до последния скрит лев и до всяка лицемерна декларация, спусната от жълтите павета право към Гоцеделчевско.

На пръв поглед картината, която Българският ловно-рибарски съюз (БЛРС) и неговият председател Асен Пиперков се опитаха да нарисуват пред днес в медиите на югозапада обществото в своето пространно петстранично становище, изглежда като романтична приказка за онеправдани самотници. Осем ловци от дружинката в Огняново били наказани, защото имали смелостта да изразят мнение; ръководството на ЛРС „Сокол“ – Гоце Делчев се държало като феодален самодържец; а съюзът в София, въоръжен с патос за свобода, равенство и достойнство, слиза като спасител на бял кон, за да прегърне прокудените. Тази патетична драма обаче се срива като къща от карти в момента, в който хладният юридически поглед и репортерската папка с документи се сблъскат с реалността. Защото зад кулисите на красивите фрази не стои битка за права, а безпардонен опит за заобикаляне на действащото българско законодателство, погазване на принципите на сдружаването и най-обикновено ловно рейдърство, опаковано в псевдодемократичен целофан.

Най-тежкото, фундаментално и откровено опасно нарушение, което БЛРС си позволи да легитимира публично, лежи в тяхното собствено тържествуващо признание: осемте отстранени лица вече били приети за членове на софийския съюз, за да можели „да продължат да ловуват“. В тези няколко думи се крие такъв колосален правен нихилизъм, че човек се пита дали в централата на БЛРС изобщо някога са отваряли Закона за лова и опазване на дивеча. Българското право не познава абстрактно „право на лов в пространството“. Ловът в нашата република се осъществява върху строго разпределени, териториално обособени ловностопански райони, чието стопанисване държавата е възложила с дългосрочни договори на конкретни сдружения. Районът на село Огняново принадлежи по закон, по договор и по грижа единствено и само на ЛРС „Сокол“ – Гоце Делчев. Никакъв външен съюз, никакъв председател от столицата няма законовата власт да издаде разрешително, да подпише ловен лист или да пусне въоръжен човек в тези гори. Да внушаваш на изключени за системни нарушения членове, че си им дал индулгенция да ходят с оръжие из чужд ловностопански район, граничи с пряко подбудителство към престъпление. Всеки изстрел, произведен от тези лица в огняновското землище под измисления чадър на БЛРС, няма да бъде акт на свобода, а класическо, наказуемо по Наказателния кодекс бракониерство. Да обещаваш лов на хора, чието членство е замразено от законната дружина, е или крайна юридическа неграмотност, или цинична измама спрямо самите тях.

Но веригата от злоупотреби не спира дотук. За да разберем истинския мащаб на скандала, трябва да проследим механизмите, чрез които шепа отстранени лица успяха да блокират цял един край чрез определението на Районния съд в Разлог. Чрез умело формулирани искове пред Темида се прокарва обезпечителна мярка, която на хартия изглежда като временна закрила, а на практика представлява жестока, непропорционална колективна санкция срещу местната общност. Заради спора на осем души с ръководството на сдружението, съдът налага забрана за провеждане на ловни излети с отстрел в целия район на Огняново. И тук лъсва грандиозното двуличие на БЛРС. В своята позиция те арогантно подхвърлят, че мярката засягала „само Огняново“, а не 2200-те членове на гоцеделчевското сдружение. Каква бездушна, технократска лъжа! Защото тези „само в Огняново“ са над сто местни ловци, сто семейства, живи хора от плът и кръв, които цяла година са отделяли от залъка си, за да платят членски внос, ловни такси, държавни заверки, подхранвали са яребиците, фазаните и дивите свине през тежките зимни виелици, градили са чакала и хранилки. И сега, в апогея на ловния сезон, тези честни мъже са принудени да седят пред телевизорите със заключени пушки, превърнати в заложници на осем свои бивши съселяни и техните ментори от София.

Това действие удря челно в един от основните стълбове на българския конституционен ред – член 57, алинея втора от основния закон на държавата, който повелява, че упражняването на права от един гражданин не може да накърнява правата и законните интереси на другите. Обезпечителната мярка в Разлог преобръща този баланс и го размазва в калта. Нима сто човека имат по-малко права от осем? Нима правото на ищците да водят граждански спор струва повече от правото на цяла общност да практикува своя вековен поминък и спорт? Отговорът е ясен за всеки непредубеден наблюдател, но БЛРС предпочита да го замита под килима. Нещо повече – софийската организация удобно пропуска да предупреди своите нови „питомци“ за тежкия финансов бумеранг, който виси над главите им. Българският Граждански процесуален кодекс в своя член 403 е безпощаден: когато обезпеченият иск бъде отхвърлен като неоснователен, ищците дължат пълно обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди. А тези вреди в Огняново растат с всеки изминал уикенд. Пропуснатите ползи от неиздадени разрешителни, провалените ловностопански планове, платените нахалост такси – всичко това ще бъде предявено като сметка към въпросните осем души. Дали Асен Пиперков ще бръкне в касата на БЛРС, за да плати стотиците хиляди левове обезщетения, когато съдебната сапуница приключи с очакваното фиаско, или тогава софийските покровители тихомълком ще си измият ръцете и ще оставят подведените авджии сами да потъват в дългове и съдебни изпълнители?

Зад декларативната загриженост на БЛРС прозира много по-дълбок, институционален цинизъм. Позицията на съюза е класически пример за вмешателство във вътрешния живот на автономно сдружение с нестопанска цел. По силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, всяко сдружение има върховен орган – Общото събрание. Именно това събрание, съставено от законно избрани делегати на всички дружинки, е взело решението за отстраняване на въпросните лица. Това не е прищявка на един човек, както манипулативно се опитват да го представят от БЛРС, наричайки местните лидери „феодали“. Това е волята на колектива. Всеки ловец знае, че в дружинката дисциплината е закон. Не можеш да отказваш да участваш в общите дейности, да нарушаваш безопасността при боравене с огнестрелно оръжие, да се държиш като господар на гората, пренебрегвайки етиката, а когато сдружението ти потърси отговорност и ти спре бележките за лов, да се изкараш жертва на политически режим. В ловните среди в Гоцеделчевско отдавна се говори публично за това, което БЛРС гузно премълчава: защо всъщност на тези хора им бяха отнети разрешителните още преди съдебните битки? Заради красивото им слово ли, или заради системно неспазване на ловния морал, гранясващо със самоуправство на терен? Никой сериозен съюз не би трябвало да приютява под крилото си лица с висящи дисциплинарни санкции, освен ако крайната му цел не е съвсем различна.

И тук стигаме до ядката на целия този медиен спектакъл: голямата битка за овладяване на територии и членски внос. Не е тайна за никого в бранша, че БЛРС от години води агресивна кампания за отцепване на дружинки от традиционните сдружения в Югозапада и привличането им под своята финансова опека. Случаят в Огняново не е нищо друго освен идеален повод за създаване на напрежение, внасяне на раздор между ловците и опит за разклащане на едно от най-стабилните, авторитетни и сплотени сдружения в България – ЛРС „Сокол“ – Гоце Делчев. Когато не можеш да спечелиш доверието на хората по честен път, създаваш скандал, съдиш, блокираш лова на цяло село и се надяваш, че изнервените, гневни авджии ще се поддадат на провокацията и ще потърсят спасение при теб. А черешката на тортата в софийското становище са откровените заплахи за „реципрочни действия в рамките на закона“, ако местните ловци дръзнат да изразят недоволството си чрез мирни протести. Що за език е това от една уж национална организация? Кои са тези сили, които Пиперков се кани да изпрати в Гоцеделчевския край, за да прилагат „реципрочност“ срещу местните хора? Това напомня на мракобесните мутренски прийоми от деветдесетте години, когато споровете се решаваха с внос на бригади и демонстрация на мускули, само че този път облечени в лицемерни правни пледоарии.

БЛРС наричат устава на ЛРС „Сокол“ тоталитарен и феодален, настоявайки държавата да се намеси и да пренапише правилата. Какъв чудовищен парадокс! Организация, която претендира за демократичност, призовава държавната машина да погази автономността на неправителствения сектор, само защото решенията на местните хора не съвпадат с апетитите на софийското ръководство. Истинският тоталитаризъм прозира не в решенията на гоцеделчевските ловци, които пазят своята гора и своите традиции, а в опита на една софийска канцелария да диктува кой ще вдига пушка в полите на Пирин и да оправдава безобразия под предлог, че защитава свободата на мнението. Гората наистина не принадлежи на председателите. Тя принадлежи на ловците – на онези, които я обичат, пазят дивеча, засаждат дивечови ниви и не правят пазарлък със съвестта си. Но тя категорично не принадлежи и на онези, които с цената на собственото си его са готови да оставят стотици свои братя без ловен сезон, нито на софийските им благодетели, които виждат в гоцеделчевските гори просто ловни полета за преразпределение и ловци като статистика за членски внос.

Ние от „Топ Преса“ стоим твърдо на страната на фактите, законността и справедливостта за онези честни авджии, които днес плащат цената на чужди амбиции. Лъжите, че БЛРС може законно да осигури лов на изключени членове в Огняново, са пушилка, която законът бързо ще разсее. Манипулациите с броя на засегнатите няма да скрият драмата на ограбените ловци от селото, а съдебната отговорност за този блокаж тепърва ще чука на вратата на онези, които го сътвориха. Истината винаги излиза наяве, колкото и дебели да са становищата, спуснати от столицата.

Очаквайте ударно разследване по темата с ексклузивни документи, разкрития за скритите връзки зад казуса и тайните протоколи, които ще разтърсят ловната общност в цяла България!

П.П. Юридическият прочит на скандалната позиция на БЛРС разкрива шокиращо пренебрежение към основни стълбове на българското правораздаване и специализираното законодателство. На първо място, софийската централа грубо погазва Закона за лова и опазване на дивеча, внушавайки публично, че с формалното приемане на осемте отстранени лица им осигурява възможност да продължат да ловуват. Ловностопанският район на село Огняново е държавна територия, предоставена с действащ дългосрочен договор единствено на ЛРС „Сокол“ – Гоце Делчев, и нито един външен съюз няма законова власт да издава разрешителни за него; всяко насърчаване на тези хора да навлязат с пушки в чуждия район граничи с подбудителство към бракониерство по смисъла на Наказателния кодекс. Наред с това, позицията на БЛРС удря челно в член 57, алинея втора от Конституцията на Република България, който изрично забранява упражняването на права да накърнява правата и законните интереси на други граждани – скандален факт, след като с одобрената от тях съдебна мярка над сто редовни и добросъвестни ловци от Огняново бяха превърнати в заложници и лишени от платения си ловен сезон. Софийската организация грубо посяга и върху Закона за юридическите лица с нестопанска цел, потъпквайки законовата автономия на местното сдружение и върховната воля на неговото Общо събрание, докато едновременно с това призовава държавната машина към недопустим контрол над независими неправителствени структури. Не на последно място, раздаването на публични морални присъди по висящо гражданско дело номер 83 от 2026 година нарушава конституционния принцип за независимост на съдебната власт и Закона за съдебната власт чрез открит извънпроцесуален натиск върху магистратите в Разлог, а завоалираните закани за ответни реципрочни действия представляват директно предизвикателство към Закона за събранията, митингите и манифестациите и обществения мир в целия регион.