Тишината на агнетата в Благоевград: Как 38 съветници продадоха ролята си на коректив срещу 200 хиляди евро в „облаците“

На 18 май 2026 г. Общински съвет Благоевград проведе заседание, на което бе взето ключовото Решение № 243, касаещо участието на общината в международния проект „Фактори на промяната: Използване на потенциала на спорта за развитие на устойчив туризъм“ (Game Changers). Предложението, внесено от Кмета на общината под № 60-00-217, бе прието с пълно единодушие от присъстващите 38 общински съветници при поименно гласуване.

Проектът се реализира по програма ИНТЕРРЕГ VI-А Гърция – България 2021-2027 г. в партньорство с престижни институции като Солунския университет и ЮЗУ „Неофит Рилски“. Въпреки внушителния бюджет от 200 000 евро и поетия ангажимент за авансово финансиране със собствени бюджетни средства, точката премина без нито един въпрос или дебат в залата. Одобреното „предварително изпълнение“ допълнително форсира процеса, оставяйки сериозни съмнения относно ролята на общинските съветници като реален коректив и защитник на местния интерес в условията на пълно политическо съглашателство.

Случвало ли ви се е да наблюдавате как тридесет и осем души, натоварени с доверието на десетки хиляди граждани, вземат решение за стотици хиляди евро без нито един въпрос, без нито една забележка и без нито сянка от съмнение? Това, което се случи в залата на Общински съвет Благоевград около предложението за проекта с гръмкото заглавие „Game Changers“, не е просто административен акт, а симптоматична диагноза за състоянието на местната демокрация. Този епизод е поредното доказателство, че когато става въпрос за усвояване на средства по европейски програми с неясни цели, нашите общински съветници губят своята политическа идентичност и се сливат в една безлична, гласуваща маса. Като медия, която не се страхува да бърка в раната, Топ Преса не може да остане безучастна пред този парад на политическото безхаберие.

Въпросният проект, маскиран под академичното и сложно наименование „Фактори на промяната: Използване на потенциала на спорта за развитие на устойчив туризъм“, е класически пример за така наречените „меки мерки“, при които хиляди евро изтичат в стратегии, анализи и трансграничен обмен на опит. Докато благоевградските улици плачат за основни ремонти, а малкият бизнес в града се задушава, местните избраници с лека ръка одобряват ангажирането на общински ресурс за теоретични упражнения. Никой от тези тридесет и осем „за“ гласували мъже и жени не стана да попита какво точно ще получи обикновеният жител на Грамада, Струмско или Еленово срещу тези 200 000 евро. Ще има ли нови спортни площадки, или парите ще бъдат разпределени между консултантски фирми и академични партньори от Гърция и България за поредните презентации в луксозни хотели?

Още по-тревожен е фактът, че общинските съветници гласуваха пълно съгласие за осигуряване на собствени финансови средства за покриване на разходите, докато те бъдат верифицирани. Тук идва голямата въпросителна, която никой в залата не пожела да повдигне. Всички знаем, че програмите за трансгранично сътрудничество са известни със своята тромавост и често плащанията се бавят с години. Когато общинските съветници вдигат ръка за това, те на практика казват на гражданите, че общината ще „замрази“ значителен ресурс от местния бюджет, който иначе би могъл да се използва за спешни ремонти на детски градини или осветление. Това е хазарт с публичния ресурс, разигран от хора, които очевидно не чувстват нужда да аргументират решението си пред своите избиратели. Те действат като чиновници, а не като политици, призвани да пазят интереса на данъкоплатеца.

Топ Преса винаги е подчертавала, че тишината в общинския съвет е по-опасна от скандалите. Скандалът е признак на живот и сблъсък на мнения, докато пълното единодушие е признак на задкулисни уговорки или, което е по-лошо, на тотална некомпетентност. Как е възможно сред толкова много хора с различни професии – лекари, юристи, бизнесмени – да не се намери един, който да подложи на дисекция финансовия риск? Вместо това видяхме едно поименно изброяване на имена, всяко от които бе последвано от краткото и кухо „за“. Тази липса на критично мислене превръща местния парламент в скъпоструваща декорация. Тези хора са там, за да бъдат коректив, да изискват детайли и да спират решения, които не носят пряка добавена стойност. В случая с „Game Changers“, те се провалиха и в трите роли.

Друг момент, който заслужава остро критично внимание, е лекотата, с която съветниците приеха точката за предварително изпълнение на решението. Това е извънредна процедура, предвидена за случаи, в които има риск от тежки вреди за обществения интерес. Използването ѝ тук е признание, че или администрацията е работила в последния момент, или съветниците се съгласяват да легитимират всяко едно бързане, без да се замислят защо винаги сме в режим на спешност. Когато гласуваш предварително изпълнение, ти доброволно се отказваш от правото си на последващ контрол и пресичаш възможността за гражданска реакция. Това е арогантно отношение към демократичния процес, скрито зад параграфа за „защита на обществени интереси“. Какъв точно е интересът на Благоевград в един проект за спортен туризъм с партньори от Солун и Терми, докато градският стадион е в състоянието, в което е?

Погледът върху списъка с гласувалите разкрива една тъжна картина на политическо послушание. Имена, които преди изборите обещаваха да бъдат гласът на народа, сега потъват в анонимността на колективната безотговорност. Те не гласуват за идеи, те гласуват за процедури. Проблемът не е в самия проект или в администрацията, която го предлага, а в онези, които трябва да го одобрят след внимателна преценка. Когато един общински съветник спре да задава въпроса „Защо?“, той спира да бъде полезен на обществото. В Благоевград въпросът „Защо?“ е заменен от въпроса „Кога ще приключи сесията?“. Този конформизъм е пагубен за града ни. Той създава среда, в която всеки нов проект се приема като даденост, без значение колко абстрактен или финансово рисков е той.

Топ Преса ще продължи да напомня на тези тридесет и осем души, че тяхното присъствие в залата не е просто за запълване на кворума. Те носят лична морална и политическа отговорност за всеки лев, който общината ще трябва да извади авансово от джоба на благоевградчани. Проектът „Game Changers“ може и да звучи модерно в Брюксел, но в Благоевград звучи като поредното източване на време и енергия в посока, която няма да промени нищо в живота на хората по кварталите. Докато общинските съветници се вълнуват от „потенциала на спорта за устойчив туризъм“ в трансграничен аспект, реалният потенциал на Благоевград да се развива като модерен и подреден град остава на заден план, затрупан от папки с проекти, които носят ползи само на тези, които ги пишат и отчитат.

В заключение, случаят с Решение № 243 е учебникарски пример за това как местната власт може да се самоизолира от нуждите на хората. Когато общинските съветници гласуват по списък, без дебат и без мисъл за финансовата тежест върху общинската хазна, те губят своето легитимно право да се наричат народни избраници. Те се превръщат в обикновени регистратори на чужда воля. Благоевград заслужава съветници, които ще прекарат часове в дебати за 200 000 евро, а не такива, които приключват темата за пет минути с едногласно одобрение. Докато това не се промени, ще продължаваме да четем за „променящи играта“ проекти, докато самата игра в Благоевград остава една и съща – тишина, липса на прозрачност и пълна липса на отговорност пред гражданите. И Топ Преса ще бъде тук, за да напомня това при всяко тяхно следващо единодушно вдигане на ръка.