„Шамани“, секти и НПО-та в България: Как опасни псевдодуховни общности заобикалят закона

Арестът край Калофер разкри как затворени духовни групи се регистрират като сдружения и фондации, за да останат извън специализирания държавен контрол

Специализираната акция на ДАНС и МВР край Калофер, при която беше арестуван испански гражданин, представящ се за шаман, извади наяве сериозни пролуки в държавния контрол върху псевдодуховните общности у нас. Инцидентът повдигна въпроса как подобни групи успяват да развиват необезпокоявано дейност и защо десетки опасни организации умишлено остават извън обсега на Закона за вероизповеданията, пише plovdiv24.bg. 

Процедурата по официално признаване преминава през Софийския градски съд и Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. Тя изготвя експертно становище дали уставът на дадена група отговаря на изискванията и дали не застрашава националната сигурност, здравето или правата на гражданите. Към средата на годината у нас са официално вписани 252 религиозни институции, но десетки други намират пролуки и заобикалят закона.

Един от най-лесните пътища за разпространение на сектантски практики е регистрирането в Агенцията по вписванията като фондация или сдружение с нестопанска цел. Скрити зад паравана на „културен обмен“ или „личен развой“, тези групи не подлежат на специализирания държавен надзор за вероизповеданията.

Д-р Станислава Бачева от Центъра за проучване на нови религиозни течения пояснява, че контролът трябва да следи дали вписаната дейност отговаря на реално извършваната в затворените общества. По думите ѝ тези организации прибягват до пълна мимикрия, маскирайки се под формата на обикновени сдружения, НПО-та или дори търговски фирми, което ги оставя извън обхвата на Закона за вероизповеданията.

Според експертите липсата на достатъчно религиозно познание и постоянното търсене на духовност проправят пътя към опасните окултни движения. Преподавателят в Богословския факултет на СУ проф. Клара Тонева отбелязва, че дори невярващите имат вътрешна потребност от търсене, което често ги кара да припознават като правилно и мистично онова, което в действителност е измама.

Криминалният психолог д-р Велина Димитрова допълва пред Nova, че хората търсят подкрепа в подобни среди в момент на тежки лични, семейни или финансови кризи. Те погрешно вярват, че въпросната група или нейният лидер са решението за техните житейски проблеми.

Психолозите подчертават, че тези затворени структури винаги са изградени около харизматичната и авторитарна фигура на лидер, притежаващ пълната власт над членовете.

Един от основните белези, че човек е попаднал под подобно влияние, е постепенното отчуждаване от семейството, приятелите и установената социална среда. Опасните общности бързо налагат строги вътрешни правила и строги санкции при неподчинение, което прави излизането от тях изключително трудно за жертвите.

blitz.bg